Святата
Старинна икона
Аз те знам, Богородице бледа,
с младенец осиян на колене.
Твоят поглед е странно загледан,
твоите устни нашепват моление.
Мъдреци беловласи и славни
пред нозете ти ничком склонени,
за отрока, предречен отдавна,
са дошли на свето поклонение.
И наричат го Син на небето,
и наричат го Цар на земята,
но ти чуваш: "Друг друга любете"
и над люлката виждаш разпятие.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
