Стих за света Варвара

На Варвара Диоскор говори,
дума ѝ суровото си слово:

— Чуй, Варваро, чуй ме, дъще моя:
кула робите ще ти издигнат.

На самия бряг, покрай морето
ще живееш във висока кула.  

Кула робите ще ти издигнат,
дъще, както аз съм им заръчал.

Два прозореца ще ти направят,
тоз на запад, другият на изток:

първия за бога на морето,
втория за бога на земята.

Тъй желая, таз е мойта воля,
смърт за онзи, що не ме послуша.

— Диоскоре, татко Диоскоре,
що през тези два прозореца ще виждам?

— През единия — простори морски,
сушата през другия ще виждаш.

Нивга сушата се не поклаща,
нивга океанът не мирува.

Род дохожда, да, и род прехожда,
ала суша и море векуват:

що е било, пак ще бъде, вечно,
нищо няма под небето ново.

— Диоскоре, татко Диоскоре,
що през тези два прозореца ще виждам?

— Силния ще виждаш как изяжда
слабия в морето и на суша;

нивга кривото не става право,
по-свиреп от звяра е човекът.

Хорските сърца са като камък,
волята на Кесаря царува.

Тази му ръка държи земята,
океана другата владее.

— Диоскоре, татко Диоскоре,
що през тези два прозореца ще чувам?

— Песни и наздравици на сватба,
вопли и ридания на гроба.

Весело богатите се смеят,
горко сиромасите ридаят.

Всеки прави път на големеца,
слабият от всекиго е тъпкан.

Думата на Кесаря се слуша
всякъде, из цялата вселена. —

Рече Диоскор и си замина,
в кулата е щерка му Варвара.

— Мили мои, бащини ми роби!
Не вий, ами аз ще ви послужа.

Масата за вас сама ще сложа
и сама ще шетам покрай нея,

ще умия вашите нозе аз
и с ръцете си ще ги избърша.

Подир туй на свобода вървете
с мир и радост в Божието име.

Само тази милост ми сторете,
три прозореца ми направете:

в чест и слава на Отца и Сина
и на Господа Светаго Духа! —

Мина време, Диоскор се връща,
чуди се на третия прозорец:

— Що, кажи, Варваро, дъще моя,
ти през третия прозорец виждаш?

— Виждам в мрака аз лица засмени,
пеещи в жестоката тъмница.

Робът и затворникът ликува,
смее се страдалец и умиращ.

Радост безпределна, радост вечна,
сред скръбта и болката — блаженство.

И море, и суша ще отминат,
ала вечно Любовта пребъдва.

— Що, кажи, Варваро, дъще моя,
ти през третия прозорец виждаш?

— На Жениха си лицето виждам,
виждам аз през третия прозорец;

на челото Му — венец от тръни,
тялото Му — в струпеи и кърви.

На гърдите Си глава оборил,
мълком, тате, Той виси от кръста.

Аз целунах Неговите рани,
капки кръв от дланите Му вкусих.

— Що, кажи, Варваро, дъще моя,
ти през третия прозорец чуваш?

— Чувам как неземна, дивна песен
дева от мъчилището пее:

грабната е земната й дреха
и Женихът е навеки с нея.

Само пред престола на Агнеца
пеят праведните тази песен;

чуя ли я, знам аз, на земята
веч като насъне ще живея.

— Дъще вироглава, непокорна,
сам присъдата ти ще изпълня.

Сам, със меча си, собственоръчно
волята на Кесаря ще сторя!

— Слава да е на Отца и Сина
и на Господа Светаго Духа!

Превод: Андрей Романов

Коментари

коментара