Стихове от Румен Денев
Румен Денев (Димитров) е роден на 21.04.1958 г. в гр. Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. Следвал е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“ в периода 1978-79 г. От 1979 г. е студент в Литературния институт „Максим Горки“ (Москва). Обучава се в семинара по поезия с творчески ръководител поета Лев Ошанин. През 1986 г. излиза стихосбирката му „Животът на дъжда“, за която през 1987 г. му е присъдена престижната национална награда за дебют в поезията „Южна пролет“ – Хасково. Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: „Вечният мир“ (1990), „Последно“ (1999), „Звукописи“ (2001), „Стихотворения“ (2005), „Посоки на погледа“ (2006) и „Люлка на вселената“ (2011). За поемата „Люлка на вселената“ е удостоен със специалната награда на Съюза на българските писатели. През 2012 г. излиза книгата му с есета „Град България“ (политическа фантастика). Негови произведения – стихове, есета и публицистика, са печатани в много литературни и периодични издания. (liternet.bg)
***
ВИСОКО СЛОВО КЪМ СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
(молитвен вик)
Седем благи учители на България,
владици на свещената наша реч,
по ръст,
по подвиг,
по святост
равни на апостолите Христови.
Вдигам си ръцете към всички Вас,
седем свети мъже,
пратеници Божии,
родители на нашите букви,
и Ви моля за помощ,
защото не само с електричество живее човек,
но и с благите дарове на духа Светаго.
Св. Седмочисленици,
Вашите светещи кости са в Албания,
Сърбия,
Охрид,
Рим,
Преслав
и Плиска.
Помогнете, преблажени учители,
само Вие ни останахте за помощници,
Вие, които сте в Славата Божия
на Небесната църква.
Защото страданието достигна до писък и вопъл.
Защото живите са живи само в медицински смисъл,
а всъщност са мъртъвци,
отровени от съмнение.
Защото велможите са развратни и бесновати.
Защото епископите земни
забравиха, че Нашият Господ
обеща пак да дойде при човеците
(макар че никога не ни е напускал,
а ние загубихме усет за Неговото живо Присъствие.
Жив е Господ!).
Вдигам ръце към Вас,
Преблаги учители български,
свети мъже,
помолете Господ да побърза със свойто Пришествие,
защото нашият народ загуби път и посока.
Защото ние страдаме напразно,
а радостта е на върха езика ни
като мед,
сладък мед, който не вкусваме,
защото не вкусваме словото Божие,
заради което Вие страдахте,
боляхте и бивахте мъчени,
триждиблажени светии български.
Оглеждах се наоколо и помощ не видях,
тогава погледнах нагоре,
където Вие бдите, покровители наши.
Помощ!
Седем пъти ще извикам помощ,
седем преблаги учители,
защото моят молитвен вик
е моята последна надежда.
Моят молитвен вик към вас е:
дано Господ побърза
със свойто Пришествие,
дано се въплъти в тялото на тоя наш народ
(народът е тяло, което мучи като бивол,
но мучи безсловесно,
дайте му слово, преблажени!).
Дано да слезе Господ в тялото на народа ни,
за да получи народа ни високия ръст Христов,
високия ум Христов.
Дано да бъде,
дано да бъде,
дано да бъде!
Да възкръснат живите мъртъвци.
А Вие ни поучавайте,
благи учители български,
за да бъдем преобразени,
да бъдем спасени
и бесовете по нас да бъдат изгорени с живи въглени.
Св. Седмочисленици:
св. Кириле,
св. Методие,
св. Клименте,
св. Науме,
св. Горазде,
св. Ангеларие,
св. Сава,
ако има тук долу по земите на българската реч
някой достоен на Вас,
покажете ни го,
за да ни учи,
както Вие ни учихте някога
и ние ще го прибавим като осми сред Вас.
За да изгрее народното ни величие,
за да свети Славата Божия!
***
ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ
Господи на заветите,
Ти си отговор без въпрос.
Мой господар е сърцето ми,
на което господар е Христос.
Всички робства и трудности
идват за наш урок.
Нека да бъдем будни,
както е буден Бог.
На светла свещена местност
ще вдигнем Божия град.
Не от камък – от песни,
събрани от целия свят.
Господи, аз съм в нозете Ти,
аз съм твой сенокос.
Умът ми е слуга на сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.
Подземният огън се сърди,
вулканите бълват дим.
Въздъхвам предсмъртно. Надзъртам
в небесния Иерусалим.
Пълното в мене безмълвие
ражда благи слова.
Целият съм изпълнен
с горната синева.
Мой господар е сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.
Господи, скачам в небето ти
като в отговор без въпрос.
***
БОРИС І МИХАИЛ
„И ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я…“
Проповед на планината (Мат. 5:30)
Той носеше под расото доспехи,
а погледът му беше вместо меч.
Над манастира бе валяло и от стрехите
се стичаше ръжда,
като след сеч…
Той в християнското светилище
се радваше на мир и мощ..
Бе малкият във магнаурското училище,
големият бе вече
вожд.
Усмихна се молитвено монаха,
пред образа Христов се сви в поклон.
Но през нощта на кон
дойде уплахата.
И в манастира екна
царски стон!
Бе дясната ръка се съблазнила.
Той тръгна. Расото съблече.
И с най-непоносима сила
ръката дясна – своя син –
отсече.
Застана прав до трона. Но не седна.
Очакваше сина си философ.
Лицето му изгря с отровна бледност.
Отровено от смърт
и от любов.
***
САВЕЛ НА ПЪТЯ КЪМ ДАМАСК
Сляп съм сега, но вървя и изричам:
Ти си светло сърце на вселената,
ти си вселена на сърцето човешко.
Ти си пример на мъчениците
за преданост
без трепет…
Ти си осмият ден на седмицата.
Ти си петдесет и третата карта в колодата
при всяко раздаване.
Ти си двайсет и осмата плочка
в играта на домино.
Ти си петият сезон на годината
и нулева година
пред следващото летоброене.
Ти си ключът и ключалката в бравата.
Ти си славата.
Господ мой,
Бог мой.
***
МОЛИТВА И ЗАПОВЕД НА АК ПАША ПРЕД ВЕЛИКАТА БИТКАТА ПРИ ШЕЙНОВО
На Наталия Лясковская
(След толкова земни вождове:
първо – страшни, а после – смешни,
Господи Иисусе Христе,Сине Божий,
помилуй ме грешния.
След толкова надежди за ситост,
след алчност за паница леща,
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.
След разврата на всички велможи
вчерашни,които са днешни,
Господи Иисусе Христе, Сине Божий,
помилуй ме грешния.
Сред всички фалшиви артисти,
сред воят и гракът на вещици,
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.
След срама на всички епископи
само ти ми остана, Небесни свещенико.
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.)
Господа, саби вън!
Войници, сложете щиковете!
Развейте всички знамена!
Батареите – огън и жупел!
С ура
и напред!
