За секса и живота в Христа

Източник: сп. Upbeat, v. 2, n.3, 1969

Първоначалното физическо и емоционално привличане е средство за създаване на приятелства и прекратяване на индивидуалната изолация. За да се разпознаем като икони на Христос, обаче, Господ трябва да присъства във нашата връзка. Ако отхвърлим Господ и мислим, че можем да живеем и обичаме отделно от Него, нашата физическа и емоционална любов се превръща в егоистична и безсмислена. Ако Го приемем и отворим сърцата си за Него, Той въздава светлина, радост и удовлетвореност в любовта ни.

„Обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили” (Втор. 6:5); „Обичай ближния си като себе си” (Мат. 19:19). Тези наредби на Христос трябва да бъдат критерият ни за правилно мислене и поведение. Всички въпроси трябва да бъдат съотнесени към любовта ни към Господа и Неговата любов към нас.

Всички неща на този свят са дар от Бога и следва да бъдат използвани за Негова прослава. Като Божии служители, ние сме отговорни за „правилната употреба” на света. Както знаем, физическите и емоционалните преживявания не съдържат добро сами по себе си. В тях може да бъде вложено добро единствено ако бъдат ползвани за добри цели. Когато Господ създаде света, „и видя Бог, че това е добро” (Бит. 1:8-12). С решението си, че няма нужда от Господ – изворът на всяко добро – човекът се отдели от Господ и предпостави възможността, че светът може да бъде лош, а не единствено добър. Идеята за секса ни обърква, защото я разглеждаме отделно от Господ и Неговата любов.

Какво на практика означава това по отношение на ходенето по срещи, секса и брака? Преди всичко, трябва да подготвим сетивата си за Господа. “И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум” (Рим. 12: 2). Безсмислено е да говорим за правила и закони, ако действително не желаем единение с Господа и живот в Христа. Защото законът беше даден на Моисей, но благоволението и истината са от Иисус Христос.

Първоначалното физическо и емоционално привличане е средство за създаване на приятелства и прекратяване на индивидуалната изолация. За да се разпознаем като икони на Христос, обаче, Господ трябва да присъства във нашата връзка. Ако отхвърлим Господ и мислим, че можем да живеем и обичаме отделно от Него, нашата физическа и емоционална любов се превръща в егоистична и безсмислена. Ако Го приемем и отворим сърцата си за Него, Той въздава светлина, радост и удовлетвореност в любовта ни.

Ако разгледаме „ходенето по срещи” в тази перспектива, то се превръща в стремеж да създадем приятелства, да опознаем хората и израснем в разбиране и любов към другите. Човека от противоположния пол трябва да възприемаме като икона на Христос, а не като играчка за физически удоволствия, която повдига самочувствието ни. Аналогично на това, всяко физическо привличане трябва да бъде невинно и чисто, а не „експериментално” и поставящо изисквания. Затова Иисус казва: „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). Човешката любов е крехка и трябва да бъде осветена от благоволението на Господа и превърната в божествена.

Сексуалните отношения трябва да са израз на уникалния духовен съюз на мъжа и жената в Христа и в тайнството на брака, а не измамен заместител. Трайният съюз в Христа се състои по благоволение на Господа, а не благодарение на човешки усилия, защото Иисус казва: „Без Мене не можете да вършите нищо добро” (срв. Иоан. 15:5). Това благоволение ни се представя, за да не се делим от Господа, а за да общуваме с Него.