Чумата на порнографията
През последните десетилетия се наслушахме, нагледахме и напатихме на всякакви епидемии. Но има една тиха и необявена епидемия, която пълзи и се разраства с огромни мащаби, като нанася ужасни вреди преди всичко на децата и младежите. Това е порнографията.
По време на комунистическия режим тя беше официално забранена, но проникваше най-вече в София и по-големите градове с нелегално внесени западни списания и филми. Днес порнографията шества триумфално по целия свят благодарение на Интернет. Новата медия осигури изключително поле за лично творчество и комуникация отвъд политическите, социални и културни бариери. В същото време Интернет отприщи шлюза пред амбициите на извратени алчни типове, които експлоатират проститутки и деца за печалба. Само в САЩ съществуват 244 милиона сайта, посветени на порнографията. Тази индустрия трупа милиарди печалби, като експлоатира слабостта на хората. Въпреки че в България през 2007 г. е приет закон, който забранява порнографията, по будките продължаваме да се сблъскваме с порнографски списания като „Плейбой”, които се излагат открито и се виждат от деца. Според статистиката 67% от българите са посещавали порно сайтове.
Повечето хора, които се отдават на порнографията са мъже. Редица психолози описват пристрастеността към порнографията като особен вид наркомания. Изследвания показват, че по-лесно е човек да се освободи от зависимост към дрогата, отколкото към гледането на мръсни снимки и филми. Такова пристрастяване издава, че човекът има сексуални проблеми и неизбежно предизвиква ревността на приятелката или съпругата си, след което често настъпва скъсване на отношенията. Порнографията създава изопачена представа за нормалните полови отношения и прави невъзможно тяхното поддържане. Мнозина от хората, които малтретират и се гаврят с жените си са порно маниаци. В такива семейства по правило има по-малко деца, които неволно стават свидетели на всякакви извратености.
Най-страшното е, че се засилва процентът на порнографията, която представя секс с кукли, животни или дори с деца и бебета. По всички възможни човешки и божествени закони това е отвратителна гавра с най-невинните същества и се наказва строго, но не и в България, където правораздаването е празна дума. През последните години избухнаха няколко скандала с педофили – наши депутати или хора, дошли от Запад, които примамват наши деца и ги развращават понякога със знанието на техните родители. Най-абсурдното е, че детската порнография е забранена в Европейския съюз, но е разрешена в САЩ. Според едно американско проучване 42% от местните деца посещават редовно порно сайтове. Един от начините да се справим с порнографията е поставянето на филтри в училищните и домашните компютри и засилена борба срещу тази хищна човеконенавистна индустрия. Затова св. ап. Йоан Богослов пише в първото си послание: „Всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека” (2:16-17).
Съгласен съм, че порнографията е световен порок, с който трябва да се внимава. Същевременно обаче има по-опасни явления за душата на човека от осезаемия плътски грях. Става дума за факта, че недостойни хора и развратници изказват истини в обществото, за които мълчат интелектуалците и БПЦ. Става дума за разврата на Разума и за погубването на духа. Защото грехът на плътта е ясно забележим. Но греховете на Разума и погиването на духа не могат така лесно да се видят и трябва много знание и опитност за да ги разпознаеш и много смелост за да ги разобличиш. Когато един човек е с развратен Разум и без дух, той много трудно ще намери пътя към Бога и към истината, която да му даде покаяние. Още повече когато недостойни хора наставляват ментално и духовно нацията. Защото светът ни предлага много по-рафинирани и много по-перфидни изкушения от гледането на чужд секс. Например това са фалшивата героизация, изопачаването на истината за комунизма и неговите жертви, фалшивата религиозност и т.н.
регистриране на греха = увеличаване на греха. „Грехът“- собствената неспособност, слабост да приемеш страданието като неотделима част от пълноценния живот. Той трябва да се победи, да се преодолее. „Грехът“- замаскиране на слабости, скрити желания, комплекси; да се изтълкува страданието като изкупление, да се натовари с „висш смисъл“, закономерност водеща до страданието. Съмнение във всичко, което ни причинява болка, пъклен план, сатанински внушения, непоносима мръсотия…все проекции на собствената замърсеност чрез греховното съзнание. Че чрез „греховността“ страданието шества в цялата „християнска цивилизация“, това е една отдавна регистрирана закономерност. Че никога през човешката история страданието не е било повече или по-малко, а само скривано, забравяно или показвано и изказвано непрекъснато според случая и необходимостта, и на тази база са се правили „заключения“ това е също ясно.
Но интересното е, че „субектът“ става страдащ („греховен“) преимуществено с християнизацията. Как да се направи така, че да се страда по-малко, да се “осмисли” страданието, да се премахнат противоречията, да се преформулират желанията, да са направят “хармонични” – това е априорната структура на всяко срадание, на всяка “греховност” . Ако си слаб в страстта, си силен духовно: затова нека да отслабваме в страстта, а да засилваме “духовността”. Че чрез тази засилена “духовност” се произвеждат 20-30 светци, а милиони тънат в разврат връзката е явна, но не и за християнина, той ще отрича докрай, нищо общо няма между двете неща. Нищо в страстта не може да се потисне или преиначи и никога не е могло, всеки опит за душевно инженерство е смешен и жалък, виж обаче може да се направи по-съблазнително отколкото всъщност е, и това е голямата “заслуга” на християнството.
Уважаеми отче,приемам статията ви …но твърдението ,че „детската порнография е забранена в Европейския съюз, но е разрешена в САЩ.“ е определено НЕВЕРНО и ДЕЗИНФОРМИРАЩО българската аудитория. Позволявам си да ви направя тази забележка като американски гражданин,познаващ малко по-добре от вас законите на страната в която живея. Мога да ви уверя ,че за полов акт с лице под 18 години(пък било и при явно съгласие) деятелят го очаква преследване и затвор…но не като в България…а РЕАЛНО и то докато е жив. Видях с очите,как от хотелска стая изкарват с белезници приятеля на 17 годишна девойка
защото баща и телефонирал в полицията за престъплението
А порнографските списания,доколкото ги има,
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се продават в черни пликове закриващи 3/4-ти от корицата и показващи само заглавието,за разлика от „Православна“ България,където те се излагат на явен показ. Вместо да страдате от излишен антиамериканизъм поучете се от добрия американски пример…а лошия всички го знаем.