За предимството и достойнствата на девството

В последно време една от най-често употребяваните думи по медиите и в обикновените разговори между хората е думата „криза“. Криза безспорно има, но тя е не само икономическа и финансова, а преди всичко духовна.

Живеем в свят, в който всяка една християнска добродетел се подлага на съмнение или преосмисляне. Така например благочестието се смята за лицемерие, нравствените напътствия и наставления – за морализаторство, предаността към Православната църква и нейните догмати и канони – за религиозен фанатизъм. И, ако все още има християнски добродетели, които са запазили в някаква степен статута си в съвременното цивилизовано общество, като благотворителността или други подобни, то има една добродетел, която напълно е забравена и дори съзнателно игнорирана. Става дума за девството.

Едва ли има човек, който би оспорил факта, че живеем в епоха, в която сексът е въздигнат в култ. Непрекъснато се осъществява пропагандиране на „свободната любов“ посредством достиженията на културата и техниката: литература, изобразително изкуство, театър, музика, телевизия, кино, мода, интернет и т.н. Да имаш „гадже“ и да водиш полов живот преди брака се счита за нещо напълно нормално и дори необходимо. Животът „на семейни начала“ също придобива все по-голяма популярност. И най-трагичното е, че всичко това се одобрява и практикува от хора, определящи се като вярващи християни.

Христовата Църква обаче никога не е спирала и няма да спре да изобличава всичко по-горе изброено като грях и като зло, и в същото време тя никога не е спирала и няма да спре да сочи правилния път – пътя на духовното съвършенство и спасението. В Първото послание до коринтяните св. апостол Павел съвсем категорично заявява: „Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци (ръкоблудници – б. а.), ни мъжеложници (хомосексуалисти – б. а.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие“ (1 Кор. 6:9-10). В същото послание, малко по-нататък, апостолът съветва: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Кор. 6:18-20).

Всъщност благословените от Бога и от светата Църква пътища в живота на човека са два: девството (разбирано като доброволен и саможертвен обет пред Бога, заради придобиването на по-голяма нравствена чистота и духовно съвършенство) и бракът. Светите отци определят и двете състояния като спасителни средства за лечение на сексуалната невъздържаност, спомагащи за постепенното одухотворяване и нравствено усъвършенстване на човешката природа след грехопадението. „Но – казва св. Йоан Дамаскин – по-добро е девството, увеличаващо плодовитостта на душата и раждащо на Бога своевременен плод – молитвата“ („Tочно изложение на православната вяра“, гл. 24). Или както гласи една друга светоотеческа мисъл: „Съпружеството принася тридесеткратен плод, вдовството шестдесеткратен, а девството стократен“.

В седмата глава на Първото послание до коринтяните св. апостол Павел най-подробно разглежда въпроса за девството и брака, като изброява предимствата и достойнствата на първото, спрямо второто:

„Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж“ (1 Кор. 7: 1-2);

„А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват“ (1 Кор. 7:8-9);

„Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя“ (1 Кор. 7:27-28);

„Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си“ (1 Кор. 7: 32-34);

„Който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави“ (1 Кор. 7: 37-38).

В Свещеното Писание и в житията на светиите можем да намерим множество примери за силата и благодатта на девството, както и, че то не е нещо невъзможно или неосъществимо за човека. Всички свети отци и учители на Църквата считат райското състояние на Адам и Ева за девствено. Св. Йоан Дамаскин, например, казва, че „девството изначално и свише било посадено в природата на хората“ и, че „в рая обитавало девството“ („Точно изложение на православната вяра“, гл. 24).

В Стария Завет има немалко примери за хора, прекарали целия си живот в девство. Такъв бил св. пророк Илия, който с молитвата си вършел много чудеса: свалял огън от небето, възкресявал мъртви и т.н., и който жив бил отнесен на небето с огнена колесница (вж. 4 Цар. 2:11). Неговият ученик Елисей се удостоил с двойна благодат, понеже показал същата добродетел.

Девственици били св. пророк Даниил и тримата момци Анания, Азария и Мисаил, които се оказали недокоснати от огъня, когато били хвърлени в разгорена пещ по заповед на вавилонския цар Навуходоносор (вж. Дан. 3:19-23).

Въпреки изброените примери, до идването на Спасителя девството си оставало по-скоро изключение, отколкото правило. Като цяло на него не се гледало с добро око нито в старозаветното юдейско общество, нито в езическия свят. Но с въплъщението на второто лице на Светата Троица – Бог Син, девството придобило своята оправданост и най-висш смисъл.

В Новия Завет числото на просиялите в девство е още по-голям. Най-съвършеният пример и образец за девство и духовна чистота е самата Пресвета Богородица, която се оказа „по широка от небесата“, понеже побра в девствената си утроба Невместимия Бог.

Другият съвършен пример за девство е св. Йоан Предтеча, който единствен от пророците се удостои да види с очите си Оногова, за Чието идване са пророкували всички те. И не само Го видя, но и Го кръсти във водите на река Йордан. Не някой друг, а Самият Господ Иисус Христос е казал за него: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя“ (Мат. 11:11).

Образец за девство и непорочност е и св. апостол и евангелист Йоан Богослов – любимият Христов ученик. Той е онзи, който по време на Тайната вечеря „беше се облегнал на гърдите Иисусови“ (Йоан. 13:23). Не случайно разпнатият на Кръста Господ Иисус Христос поверява пречистата Си майка на него с думите: „Ето майка ти!“ (Йоан. 19:27).

Само тези три личности – Пресвета Дева Мария, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов, биха били достатъчни, за да убедят всеки християнин, че девството е прекрасно, блажено и свято. Но с този подвиг са се подвизавали толкова много хора, от древни времена, та до днес, което идва да ни покаже, че девството е достижимо, стига да го възжелаем. Сборниците с житията на светиите са изпълнени с множество примери за девойки, които не само са се подвизавали в девство, но дори са претърпявали мъченическа смърт, с цел да опазят своето девство и чистота. Характерно за всички тях е, че в началото светът ги изкушавал с предложения за брак и земно щастие. Техните родители и роднини, най-често езичници, загрижени за земното им благополучие, ги тласкали към подобни измамливи предложения. Младите девойките обаче оставали непреклонни и с радост отивали на мъченическа смърт. Такива са били светите мъченици деви: Агапия, Хиония, Ирина, равноапостолна Текла, Агния, Варвара, Екатерина, Марина, Евфрасия, Христина, Анастасия Римлянка, Пелагия Тарсийска и много други.

Говорейки за примери на християнско девство, духовна чистота и целомъдрие, задължително трябва да споменем и за неизброимото множество преподобни монаси и монахини, прекарали живота си по планини и пустини в доброволно въздържание от всичко светско и житейско, и достигнали до висотите на духовното съвършенство. Тези хора на дело са изпълнили думите на Спасителя: „Всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Мат. 19:29).

Девството такова, каквото го виждаме у светиите, а именно – доброволен и осъзнат отказ от брачно (интимно) общение, породен от силна любов и стремеж към Бога, е красота, щастие, блажено състояние на душата, святост. Да се притежава това драгоценно съкровище е възможно само за християнина, желаещ да се уподоби в пълнота на Иисус Христос. Това е всъщност крайната цел и висш смисъл на човешкото битие. „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5: 48).

Освен духовно-нравствени измерения, девството притежава и психо-соматични измерения. Колкото и невероятно да звучи за съвременния човек, пълното полово въздържание съвсем не се отразява пагубно на личността, а напротив, при правилна устременост може да стане причина за възраждането на духовния и творчески живот. В една своя беседа, озаглавена „За основите на православното подвижничество“, която всъщност представлява доклад, изнесен през 1952 г. в Париж, известният православен подвижник и богослов архимандрит Софроний (Сахаров) отбелязва: „Хилядолетният опит на Църквата с неоспорима достоверност е показал, че изключването на половата функция от живота на човешката личност не само не води до вреда за психическото или физическото здраве на човека, но напротив, че именно правилното протичане на този подвиг повишава и физическата издръжливост, и дълготрайността на живота, и психическото здраве, и духовното развитие“.

Това трансформиране на половата енергия в съзидателна творческа енергия се нарича сублимация. През последните десетилетия се появиха немалко научни трудове, които потвърждават казаното по-горе. Това може само да радва и да окуражава християните, които са тръгнали или желаят да тръгнат по този благословен път.

Ще завършим с удивителните слова на един от най-изявените отци на Църквата от раннохристиянския период – св. Киприан Картагенски (†258), който в книгата си „За дрехата на девствениците“ казва следното: „Девите са цветя от църковния кълн; слава и украшение на духовната благодат… хвала и чест, непорочно и неповредено творение; образ Божи, съответстващ на светостта Господня; най-светлата част от стадото Христово… Колкото повече изобилства девството по своята численост, толкова повече радостта на майката (Църквата) се умножава“.

Коментари

коментара