Нарушенията в семейните отношения и хомосексуализмът като отплата

От една страна, хомосексуалист може да се стане в резултат на съблазняване. Църквата прави много, за да защити несъзрелите умове и души от това. От друга обаче, хомосексуализмът може да се дължи на възпитанието. Протойерей Алексий Уминский пише: „Свещеникът трябва да разбере, че хомосексуализмът не е просто грях. Действително, в голяма част от случаите хомосексуализмът е проява на разюзданост, паднало състояние и поквара на човека, водещи го към удовлетворяване на неговата похот по този противоестествен начин. Не трябва обаче да се пренебрегва факта, че при определена група от хора подобен тип влечение може да възникне в следствие на независещи от тях фактори. Изкривяването на сексуалната ориентация в детството би могло да има различни причини”.

Нека да поговорим за грешките във възпитанието, които могат да доведат да това.

Ядрена идентичност

Понякога ми се налага да комуникирам с майки, които пишат или разказват с усмивка, как техният син обича да се държи като момиченце. Те казват например следното… ”Моят син е на 4 години. Той общува предимно с жени, които са много привързани към него. Обича да наблюдава, как те се гласят, решат се и си слагат грим. Ние почти не го пускаме на разходка, не можахме да го запишем в детска градина. Баща му не прекарва много време с него, тъй като много работи. В последно време забелязваме, че момчето се върти пред огледалото като момиченце и се опитва да използва червилото. Мъжът ми ме критикува за това. Може ли всичко това да повлияе по-късно на сексуалната ориентация на сина ми?”

Сексуалната ориентация и в резултат на какво се формира тя. За съжаление на майката, написала ми писмото, ядрената полова идентичност се формира не „по-късно”, а в рамите на 2-4 годишна възраст. Ядрената полова идентичност или усещането за принадлежност към женски или мъжки пол не се определя от биологичната природа, а от това, как се възпитава едно дете до 4-тата му годишнина – като момиче или като момче.

По същия начин полоролевата идентичност, тоест приетата в обществото норма за поведение, която е типична за мъжете или жените, е тясно свързана с психосоциалните фактори. Изборът на обекта на любов също така зависи в най-голяма степен от социално-психологическия опит, натрупан в ранното детство. Ето на какво трябва да обърнем внимание…

Ядрена полова идентичност: към кой пол причислява себе си самото дете. Как говори то за себе си, как се отнася към тялото си и какви играчки и дрехи си избира.

Полоролева идентичност: психологическите нагласи и способи на междуличностното поведение. Основни модели на социални взаимоотношения. Характеристики, присъщи на мъжете или жените, които по този начин ги разграничават.

Доминиращ избор на обект: избор на обекта на любов. Нормален избор на обект се осъществява тогава, когато са нормално формирани ядрената и полоролевата идентичност.

Счита се, че в психологията няма концепция за норма. Но това не така. Съвременният психотерапевт може да каже на хомосексуалиста, твърдящ, че неговата сексуална ориентация е нормална, че от гледна точка на психодинамичното направление например, тя е извращение, тъй като нормална е тази ориентация, която дава възможност на хората да продължат рода си и да създадат деца.

Описаните от психотерапевта Робърт Столер психологически изследвания върху транссексуални възрастни и деца с неправилна полова идентификация дават информация за основните модели на връзката родител – дете. Става ясно, че при транссексуалните мъже майките по правило имат ярко изразени мъжки черти, а бащите или отсъстват, или са пасивни и отчуждени. Майката по някакъв начин вижда в своя син приемник и неразделна част от себе си.

Подобна блажена симбиоза води до постепенното заличаване на мъжките качества у детето, по-голяма идентификация с майката и отказване от мъжката роля, не добре приемана от майката и е зле изиграна от бащата. При транссексуалните жени майката обикновено е отхвърляща, а бащата или отсъства, или е недостъпен за момичето, нечувстващо, че го подкрепят като тяхна дъщеря. Това го стимулира да се превърне в заместваща мъжка фигура за своята майка в нейната самота. Мъжественото поведение бива одобрено от майката и нейната депресия изчезва – в нея възниква чувството за пълноценно семейство.

Опасност №1

Бащи, малко и рядко отделящи внимание на своите синове. Те смятат, че да възпитаваш дете е преди всичко женска работа. Убедени са, че когато то е малко няма смисъл, с неговото възпитание да се занимава бащата. Но след като порасне…

Естествено тук възниква въпросът, ако за момчето е така важно влиянието на бащината фигура, то тогава какво ще се случи, ако в семейството липсва бащата или дядото? Позицията на бащата е важна, като такава, която поставя граница на майчиния авторитет и показва на детето, че майката не е всичко. Майката също така сама трябва да показва на сина си, че тя не е неограничен авторитет и че също е подчинена на закон, например на християнския.

В този случай ако майката говори на сина си: „Аз правя това, защото така учи Църквата и така е казал свещеникът”, тя му показва, че и над мама има закон и авторитети. Тоест тя не е абсолютната истина и не е нужно, той във всичко да прилича на нея. Майката изпраща детето към символичния баща (свещеника), който сам изпълнява закон, даден от Бога. По този начин тя му показва: „Отиди и бъди като Него. Почитай Господа и бъди послушен”. И детето осъзнава, че този, когото майката зачита, е интересен като образец на подражание. Това важи и за момичетата и за момчетата.

Опасност №2

Майки, които не пускат децата си при техните бащи. Обясняващите на своите деца, че бащите им са ужасни, „необразовани грубияни” и т.н. Всячески демонстриращите, че именно тя (майката) е пример за добро възпитание и правилен начин на живот. Така у детето се формира представата, че да си мъж означава, да си „немарлив и невъзпитан грубиянин” или нещо подобно. За момичетата да се влюбиш в мъж е равнозначно на това, да се влюбиш в някой, достоен за майчиното презрение.

Ако става въпрос, кое от двете въздейства по – разрушително на оформящата се личност – примерът на бащата, който не си мие ръцете преди хранене или този на майката, която срива авторитета на бащата, то второто влияе просто катастрофално на детето.

Психиатърът Ричард Грийн проучва възпитанието на момчета с женствени черти. Установено е, че основните фактори, влияещи за развиването на женственост при момчетата, са безразличието на родителите към проявата на женствено поведение или неговото поощряване, обличането на момчето в женски дрехи, прекомерната майчина грижа, недостатъчното общуване с момчета на неговата възраст.

Критичната обща черта във всички тези случаи, както изглежда, е отсъствието на неодобрение на женственото поведение и липсата на общуване с момчета на същата възраст. По-нататъшни изследвания на тези деца показват висок процент (до 75 %) на бисексуалност и хомосексуалност сред тях (Грийн, 1987).

Опасност №3, 4

Липса на неодобрение на женското поведение. Забрана на детето да дружи с връстници. Тъй като те може да са неправославни и да го научат на лоши думи. По-добре детето да си стои вкъщи, с мама. Мама ще го научи само на добро, а това означава… как да бъдеш добра жена.

Спомням си, че по време на обучението в неделното училище ясно можеше да се проследи следната тенденция – активно се включват в уроците и се интересуват именно онези деца, чиито семейства живеят християнски живот и имат възможност да им отделят достатъчно време и душевни сили. В противен случай, дори и децата да изпълняват задачите си в неделното училище, когато отново дойдат след седмица, трябва наново да бъдат полагани усилия за тях, тъй като те пак са на път да загубят интереса към всичко църковно.

Оттук следва, че не се получава, когато отговорността за възпитанието и вцърковяването на децата се прехвърлят само на социалните институции. Помня признанието на един баща, който каза: „През целия си живот съм се надявал, че някой ще възпита сина ми вместо мен. Училището, тренировките, курсовете… Озъртам се, но никой така и не го и направи ”.

Опасност №5

Убеждението, че е много по-важно, православните да участват в социални дейности, отколкото да се занимават със собственото си семейство и деца. Необходимо е, хармонично да разпределяме силите си и да осъзнаваме, че понякога, поправяйки грешките на чуждото възпитание, ние можем да травмираме собствените си деца.

Вероятно, четейки тази статия, всеки може да открие тези или онези проблеми в своето семейство. Затова е важно да отбележим, че грешките, водещи до необратими промени, са ярко изразени, постоянни и дълготрайни, а не временни.

Искам да завърша с думите на протойерей А. Уминский: „На човек, който не практикува хомосексуални взаимоотношения, но има подобни влечения, му е много трудно да живее в наши дни. Особено сложно е да се комуникира със свещениците, които може и да не познават основите на психиатрията, психоанализата, психологията и сексологията. За такъв човек би било добре да намери свещеник, който разбира, че често хомосексуалните влечения не са резултат от развратеността на човека и който съзнава, че трябва да се работи по специален начин с такива хора”. | www.pravoslavie.ru

Коментари

коментара