Отец, Цар, Съдия

Руската редакция на ВВС съобщи, че „група свещеници от Англиканската църква призовават вярващите по време на службите да се обръщат към Бога и в мъжки, и в женски род“. Споровете какъв е Господ по пол се водят още от времето на ранното християнство. На практика обаче тези спорове се повдигнаха с нова сила съвсем неотдавна и са свързани с изискването за равноправие на половете. Някои смятат, че щом се обръщаме към Бога в мъжки род — „Той“ — значи поставяме жените на второ място. Как да отговорим на този въпрос?

От една страна, да приписваме пол на Бога — полът е биологична характеристика. Бог не е организъм, а полът е знак за нашата непълнота, незавършеност, нашата потребност от другия. Бог е цялата пълнота. Но от друга страна, Библията почти винаги говори за Бога в „мъжки“ образи — Отец, Цар, Съдия. Само на едно място Бог е сравнен с Майка: „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.“ (Ис. 49:15)

Някой веднага ще възрази, че такова предпочитане на „мъжки“ образи е в резултат на това, че Библията се е сътворявала в патриархалното общество. Тогава жените са имали значението на граждани второ качество, следователно днес, когато живеем в епоха на равенство, езикът, на който говорим за Бога, трябва да се промени.

Как да разберем дали „патриархалният“ език на Библията е нещо случайно, прието просто така, или в него има по-дълбок смисъл? Какво да правим с упреците за неравенство?

Библията говори за Бога и духовните реалности въобще, използвайки аналогията. Бог в някакво отношение е подобен на отеца, който с любов приема блудния син. Той прилича и на цар, мъдро управляващ страната си. С нещо ни напомня и съдията, който установява истината, защитава невинните и обуздава злодеите. Но на Него прилича и майката, която в никакъв случай няма да остави детето си. Всички тези аналогии са оправдани с това, че ние живеем в свят, сътворен от Бога и ние, хората сме сътворени по Негов образ и подобие. Можем да разберем много неща за художника, гледайки Неговите картини. Цялата любов, всяка любов — бащина, майчина, братска има за свой източник Бога, и така или иначе Го отразява. Майката, която храни детето си с каша, проявява любов и грижа, подобна на любовта и грижата Божия.

Но за какво говорят образите на Отца, Царя или Съдията? За владичество. Бог не е просто подател на блага — Той е Господ, този, който обладава властта. На Него трябва да се подчиняваме. Той представлява единствената наистина законна власт в мирозданието и докато не Му се покорим, ние се намираме в състояние на метеж.

Трудно се осмислят и приемат такива непоклатими истини и затова желанието да не виждаме Бога като Отец, а само като Майка, произлиза точно от тази трудност. Ние живеем в паднал свят, където властта на едни хора над други винаги е съпътствана с грях и злоупотреби. Грешният човек е склонен към метеж, когато е подчинен, и към тирания, когато е началник. Абсолютният владика, на когото трябва да се подчиняваме безпрекословно, е плашещ и отблъскващ за нас образ, защото хората, придобили абсолютна власт, обикновено се превръщат в тирани и злодеи.

Отношенията между мъжете и жените са тежко повредени от греха и често владичеството на мъжа в семейството поражда естествен отпор у жените, които не искат и да чуват за него.

Но владичеството на Бога ни се открива в нашия Господ Иисус Христос. В центъра на нашата вяра стои Боговъплъщението — което възнася Жената, Майка на въплътеното Слово, по-високо от всички сътворени същества, по-високо от херувимите и серафимите, както се пее на светата Литургия.

При Въплъщението Бог става човек и като човек, Той има пол; Иисус Христос е мъж. Такава е историята на спасението, невъзможно е да я променим, а и защо трябва да го правим? В Господа Иисуса няма нищо, което би могло да отвращава феминистките — нито подтисничество, нито насилие, нито грубост.

Той смирено умива нозете на учениците си. В отличие от земните царе, които изпращат другите да умират за тях, Той е Цар, който идва за да умре за Своите раби: „Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“. (Мар.10:45)

Властта на Христос е власт на чистата, безусловна, жертвена любов. Любов, която възвисява, а не унижава, спасява, а не погубва. И именно затова не можем, а и не бива да говорим за равноправие в отношенията с Бога, както и за каквото и да било право въобще.

Правото е необходимо там, където е нужно да се възпира злото и несправедливостта. Всяко човешко съобщество — държава, корпорация и даже Църквата, е съставено от грешници, които са склонни да се отнасят един към друг несправедливо. В нашия свят неравенството винаги води до злоупотреби, затова и говорим за „равни права“ — тоест чисто външни гаранци, предназначени да защитават по-слабите.

Мъжете са склонни да се отнасят лошо с жените, местните — с пришълците, богатите — с бедните, силните – със слабите, затова още в Библията се появяват закони, провъзгласяващи равноправие: „…един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас“ (Чис. 15:16).

В отношенията между падналите хора това е необходимо, но е съвсем безсмислено в отношенията с Бога. Той не иска да ни притеснява и унижава, Той винаги иска да ни помогне и спаси. Затова и е безсмислено да екстраполираме нашите земни претенции върху небесата. Детето в ръцете на майката не се бори за равноправие, то даже не иска да знае какво е това. Същото е и с вярващия, който се намира в ръцете на Бога. I www.foma.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска