Отново за узаконяването на хомосексуалния брак, или има ли друго Евангелие
Във връзка с решението на Върховния съд на САЩ за задължителното признаване на „еднополовите бракове“ във всичките 50 щати и мисионерското усърдие на властите в тази страна да победят „дискриминацията“ по „всички краища на земното кълбо“, някои хора във фейсбук пространството побързаха да разкрасят своята „снимка на корицата“ с флаг с цветовете на дъгата. Някои от тези хора, доколкото ми е известно, са християни. Нали все пак и в Америка има християни, полагащи усилия съдът да вземе правилно решение…
За жалост, трябва да призная, че такава позиция е изпълнена с вътрешно противоречие. Да, вярно е, разбира се, че на хората им се случва от време на време да изобретяват някоя религия, която (в собствените им очи) изглежда по-напредничава, по-хуманна, по-човеколюбива и по-добра от традиционното християнство. Тя във всяко отношение е прекрасна, но трябва да признаем, че това е друга вяра и друго послание. Това не е вярата на Господа Иисуса, апостолите, светите отци и историческата християнска Църква. Това по своята същност е нещо съвършено различно – може би съобразно вашите представи е нещо много по-привлекателно, само че различно.
Ако трябва да формулирам разликата съвсем накратко, ще кажа, че Евангелието ни е за опрощаване на греховете; а либералното благовестие – за това, че не се нуждаем от опрощение, защото нямаме чак такива грехове.
Господ Иисус и апостолите ни известяват, че сме нарушили Божия закон, но можем да бъдем опростени, ако се покаем. Що се отнася до това, че самият Закон Божи може да бъде преразгледан, за да се чувстваме по-комфортно – това вече е съвършено друго послание, прогласено от други. Да, подобно послание може да е изпълнено с много слова за любовта, но още веднъж ще подчертая, то не ни е донесено от Иисус.
Позицията на Спасителя относно човешкия пол и брак очевидно не съвпада с възгледите на Върховния съд на САЩ. Или едната, или другата страна е заела погрешна позиция. Да разгледаме нещата в повече подробности.
Често сме принудени да слушаме, че „Иисус не е говорил нищо за хомосексуалността“ – едно съвършено невярно твърдение, но дори и да беше, то би ни изправило пред сериозен проблем. Съгласно гей-идеологията, отказът да се признава еднополовото брачно съжителство е жестока несправедливост, негативно отношение към хомосексуалното поведение – проява на безпочвена омраза.
Нека сега си припомним какво Господ Иисус проповядвал сред народа, който имал крайно отрицателно отношение към мъжеложството – нещо, ясно изразено в Свещеното Писание. Иисус не се е смущавал да внася поправки в тълкувания на Писанието, които считал за неправилни (примерно по въпроса относно съботата), и дори пряко заявявал, че някои неща в Писанието носят относителен смисъл, като отбелязвал, че причина за това е жестокосърдието на хората – например, разводното писмо, дадено от Мойсей, но Той никога не внася поправки в „хомофобните“ възгледи на Своите съвременници.
Освен това Иисус се позовава на Писанието, т.е. на Стария Завет, като на авторитетен източник и кой знае защо все пропуска да попита „дали можем да кажем, че „ако някой легне с мъж като с жена“, значи Мойсей не е бил прав“.
Той проповядва сред хората да поддържат своята увереност (както това е записано в техните свещени текстове), че хомосексуалните отношения (както всъщност и брачната изневяра) са греховни, и не прави ни най-малки опити да променя тези техни убеждения.
Вместо да вземе, както се полага на всеки добросъвестен, справедлив и състрадателен (от гледна точка на гей-идеологията) човек, да се изправи против „хомофобията“ на Своите съвременници, Иисус запазва пълно мълчание по този важен въпрос – нещо повече, позовава се на свещените текстове на Израил като на слово Божие, чрез което косвено потвърждава тяхното учение за сексуалността.
Като се има предвид, че гей-идеологията обявява тази „ориентация“ за вродено и неизменно свойство на личността, значи сред съвременниците на Иисус трябва да е имало приблизително толкова „гейове“, колкото и в наши дни, и тези хора сигурно са страдали от наличието на безжалостно „хомофобско“ обкръжение, но Иисус не прави ни най-малък опит, както това се полага за добър и състрадателен човек – според позициите на гей-идеологията – да изобличи „хомофобите“ и да разясни, че в еднополовите отношения няма нищо нередно.
Гей-активистите могат да считат за справедливо да вършат именно това, но не могат да вземат за свой образец конкретно Христос….
Господ Иисус съвсем не се е боял да променя традициите и обичаите на Своето време, предизвиквайки крайно раздразнение у ревнителите на благочестието. Така че ще бъде нелогично да предполагаме, че е мълчал, защото е желаел да не създава настроения на враждебност и смут. Изречените от Него слова, както и възгледите Му относно сексуалността, са нещо, с което можем подробно да се запознаем от Евангелието. И тогава ще разберем, че в Своите възгледи Иисус се е отличавал от съвременниците си не в посока на либерализиране и смекчаване на Закона, а тъкмо обратно – в посока на строгото му съблюдаване.
„Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей? А те казаха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк 10:2-9).
В сравнение с Мойсей Господ Иисус налага по-безкомпромисни и категорични норми на морал: не бива дори да има разводи, както Мойсей допускал това. В предното Си поучение Той забранява и да се поглежда на жена с пожелание (срв. Мат. 5:28). Някак не прилича на хора, желаещи да смекчат или премахнат заповедта „не прелюбодействай“, да се позовават в доказателствата си на Него.
Що се отнася до възгледите Му за брака, те са изразени пределно ясно: „мъжът и жената“ представляват„една плът“, като този Божий план е заложен в самите основи на творението. Това е утвърден от Бога закон, всяко отклоняване от него представлява грях.
Трябва да кажем, че Господ Иисус прави Закона по-строг не само по отношение на сексуалните отношения – заповедта „не убивай“ Той я подсилва до такава степен, че забранява гнева, омразата, злословието (срв. Мат. 5:22) и изисква не само въздържание от причиняване на злини, но също така и активно подпомагане на нуждаещите се (срв. Мат. 25). Ние сме склонни да смекчаваме Закона – най-вече онези негови части, които ни налагат ограничения, но точно в това нямаме подкрепата на Господа.
Такива са били позициите и на изначалната Църква. Винаги, когато при апостолите (или при техните непосредствени приемници) се е споменавала някаква сексуална брачна изневяра, в това число и хомосексуална, тя винаги се отчитала като грях.
Значи или апостолите и ранните християни не са споделяли възгледите на Иисус по този въпрос – докато пък, ето, съвременните гей-активисти ги споделят, – или етиката на Иисус по отношение на сексуалността е такава, каквато ни е представена още в Писанието. Бог създал за брачен съюз мъжа и жената. Всякаква друга сексуална активност извън този тип брачен модел – било то с лица от собствения, или от другия пол – е греховна.
Защо Господ Иисус има толкова твърдо отношение спрямо Закона? Защото Законът представлява не нещо произволно, измислено от едни хора и отворено за преработка от други, според както намерят за добре. Законът отразява реалността на оживотворената от Божественото човешка природа и принципите относно това как трябва тя да функционира нормално.
Да, оказва се, че за нас Законът е нещо твърде болезнено. Той разбива нашето сърце. Той ни казва, че всички ние (независимо от нашите конкретни сексуални предпочитания) сме съгрешили и сме лишени от Божията слава. На практика това е едно от предназначенията му. „Понеже чрез закона се познава грехът“ (Рим. 3:20).
Законът ни поставя пред лицето на нашата диагноза. И тази диагноза няма как (и не бива) да ни радва. Така че едва когато разберем това – че сме нещастни грешни, паднали и покварени, постоянно нарушаващи заповедите, неспособни, пък и нямащи желание да избираме това, което е за наше добро, ние ставаме достъпни за милосърдието на Христа, но не и преди това.
Евангелието – то е дадено за спасение на каещите се грешници, поради което спасяването на самодоволните грешници е невъзможно. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан. 1:9).
По това се отличава то от онова послание, което ни проповядва съвременната култура, а в съответствие с нея – и либералното християнство.
Можем да си признаем, че хомосексуалният, а редом с това и хетеросексуалният разврат, както и кражбите, злословието и всичко подобно са грехове, след което да се покаем и да потърсим Божията милост. А можем да тръгнем да търсим начини да променяме онези места от Закона, които не ни устройват.
Имаме пред себе си две несъвместими послания – за нас остава да изберем едното от тях. Това, което е проповядвал Иисус.
В ситуации, при които ми се струва, че нещо видимо и недвусмислено не е в съгласие със словата на Господ Иисус и апостолите, мога, разбира се, да се опитам да внеса известни редакции в Новия Завет – каквото някои желаещи вече вършат. Но мога и да си спомня известната древна мъдрост: „Хората имат склонност да грешат“. Мога да допусна грешки. Вие също можете да допуснете грешки, даже (тук не желая да оскърбявам ничии чувства!) Върховният съд на САЩ може да допусне грешки.
Много пъти в своята история хората са приемали за висше откровение на човеколюбие и мъдростта някое от поредните идеологически заблуждения и са негодували срещу Църквата за това, че тя не желае да го приеме. Но накрая така или иначе винаги се е оказвало, че правотата е на страната на Църквата. Така ще се получи и този път. I www.pravmir.ru
Статията е публикувана със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Превод: Анжела Петрова
