Секс, порнография и медии
Преди няколко години списанието „US News and World Report” публикува изследване сред 500 водещи бизнесмени, държавни служители и специалисти за това, коя е най-влиятелната сила в Америка. На първо място респондентите поставиха телевизията. Мисля, че бяха прави. Смятам, че в Северна Америка няма по-мощна сила, която да влияе върху начина, по който хората мислят и се държат, отколкото медиите като цяло: най-вече телевизията, но също така и радиото, филмите, списанията и в по-малка степен – вестниците.Един от най-добрите примери за това е така наречената „сексуална революция” от 60-те и 70-те години. В обществото е имало и други сили, които са действали в тази посока, но доколкото мога да кажа, отговорни за натрапчивото фокусиране върху тази тема и за насърчаването й, под маската на информирането, са били предимно медиите. Медиите са тези, които най-вече доведоха до разчупването на сексуалните стандарти един след друг. Ако проследите филмите, особено тези от 1940 г. до днес, ще забележите как този процес се е случвал стъпка по стъпка. Резултатът е пълно изоставяне на нашите някога ценени сексуални норми.
Първоначално бракът се е считал за доживотен и неразривен, а сега разводът е приемлив и е станал като епидемия. Някога прелюбодейството се е считало за тежък грях и акт на предателство, а сега на това се казва „да имаш връзка” или „отворен брак” и се толерира широко. Някога сексът извън брака се е смятал за грях и срам, а сега сексът преди брака и „съжителството” се разглеждат като напълно нормални. Някога сексът е означавал един мъж и една жена, сега хомосексуалността е просто различно „сексуално предпочитание” и е широко приета – и е нещо толкова незначително, като например факта, че някои хора обичат шоколадов сладолед, а други – ванилов. Кой знае какво ще бъде следващото? Само СПИН забави енергията на медиите, с която разглеждат и насърчават приемането на всеки вид „сексуално предпочитание” или „начин на живот”.
Ето защо искам да отделя време, за да разгледам въпроса: „Какъв е православният християнски подход към секса, порнографията и медиите?”. Мисля, че това, което първо трябва да направим, е да установим каква е православната гледна точка за секса. За целта, нека разгърнем Библията, първа глава на първата книга.
Там четем: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” (Бит.1:27-28). След това, в стих 31: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро”. Така че полът – различието мъж-жена, репродуктивният процес и свързаното с него удоволствие – е добро – Библията казва „твърде добро”! То е част от добрия свят, както Бог го е създал.
Нека погледнем и няколко други примери от Писанието. Първият е от Притчи 5:19. В този пасаж премъдрият Соломон съветва сина си да стои настрана от блудна жена. Той казва: „Утешавай се с жената на своята младост… нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждавай постоянно”. Вярвате или не, но оригиналният еврейски буквално споменава „гърди”, въпреки, че понякога се превежда като „привързаност”, за да звучи по-умерено. Боговдъхновеното слово учи, че мъжът трябва да се наслаждава на физическата любов на своята съпруга.
Въпреки това, не трябва да допускаме, че благочестивото удоволствие от секса в брака е само за мъжа. В Библията е записано, че когато ангелът казал на Сара, че ще зачене и ще роди син на Авраам (а тя била на около 90 години), тя се засмяла и си казала: „Ще има ли за мене удоволствие, когато двамата със съпруга ми сме стари?” (Бит. 18:12, по англ. текст). В света на Библията, удоволствието от физическата любов е било предназначено да бъде изпитвано както от жената, така и от мъжа. (Песен на песните също пределно ясно говори за това). Ето защо ап. Павел нарежда мъжа и жената да не отказват един на друг желанията си, освен по взаимно съгласие по време на молитва и пост. Но след това им казва да бъдат отново заедно, за да избегнат изкушенията.
Така Библията ясно учи, че насладата от физическата любов между мъжа и жената е нещо добро. Тя също така наставлява, че безбрачието и девството, прието в името на по-пълно посвещение на Господ са добри неща. Но няма спор, че Библията разглежда секса в брака като добър дар, благословен от Бог.
Причината, поради която Библията поставя ударение върху важността на секса, е тази, че той е физическият израз на съюза между съпруга и съпругата. Писанието казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24). Сексът е средството, чрез което съпругът и съпругата са физически свързани един с друг и е израз на абсолютното единство между тях. Иисус казва: „Тъй че те вече не са двама, а една плът” и „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6). Половото сношение е физически израз на единството между съпруга и съпругата.
Това е причината, поради която Библията отхвърля секса извън брака. Когато двама души са женени, Бог ги съчетава в едно. Но ако се отдавате на символа и израза на това единство извън брачната връзка, където Бог е предвидил да бъде, вие сте извън Божията воля. Ето защо ап. Павел пише: „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея?” (1 Кор. 6:16). Отдаването на физическия акт на съюза, където няма единство, е грубо нарушение на Божието свято предназначение за секса. По същата тази причина, сексът извън брака (блудство и прелюбодеяние) е осъден в Писанието по много недвусмислен начин. Писанието директно ни предупреждава, че блудниците и прелюбодейците няма да наследят Божието царство (1 Кор.6:9-10). (Разбира се, винаги има прошка за онези, които се покаят и изповядат.)
Следователно, нека обобщим – сексът в брака е добър и благословен от Бога, а извън брака е греховен и проклет от Него.
За съжаление, обаче, във всички времена е имало християни, които не са могли да възприемат ясните и простички учения на Писанието. Имало е такива, които са искали да бъдат по-свети от Бог и осъждат като нечисто онова, което Той е обявил за чисто. Например, четох у един автор в „Добротолюбие”, православен духовен текст, който твърди, че сексът е добър, освен ако не се извършва извън брака или за други цели, освен продължаването на рода. Но Библията никъде не ни учи, че сексът е предназначен само за продължаване на рода. Определено да имаш деца, които са плодове на съюза между съпруга и съпругата и които дават ново съществуване на този съюз, е една от най-важните причини за секса, но не и единствената. Не всяко сношение трябва да бъде с непременно с цел забременяване.
Понякога някои християни стават толкова откачени по отношение на секса, че не само се отклоняват от Библията, но и стават смешни. Наскоро прочетох за някаква секта, която забранила пералните с прозорче. Било ги страх, че мъжът може да види бельото на жената в прането! Такива абсурдни пуритански подходи нямат нищо общо със здравата библейска гледна точка за сексуалността.
След като сме очертали основния библейски подход към секса, нека накратко разгледаме порнографията и секса в медиите.
Повечето от нас вероятно знаят, че е изключително трудно да се дефинира порнографията и около това се развихрят всякакъв вид съдебни битки. Като цяло можем да я опишем като недвусмислени снимки или описания на части на тялото или сексуални актове. Много хора считат тази литература за унизителна и опасна. В много телевизионни шоу програми, филми и популярни списания, обаче, тези неща се представят по по-леко, по-малко явен и унизителен начин. Но аз вярвам, че за нас като християни, и в двата случая са приложими същите принципи, макар понякога да има значителна разлика между тях. Нека разгледаме някои от тези основни принципи.
Първият принцип при разглеждане на секса в медиите се основава на казаното от Иисус: „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). Сега, до колкото мога да кажа, повечето сексуални изображения в книги, списания, телевизионни шоу програми, филми и сценични шоу програми обикновено са с цел да възбудят страст у зрителя – с други думи, да накарат човек да изпитва в сърцето си похот. Например, вечер по телевизията съм виждал реклами на сапунени опери, които се излъчват през деня и разказват за „любов следобед” със сцени на хора, които страстно правят любов. Каква е целта на това? Какво се случва всъщност? Не е ли жалко зрителят да получава някакво сексуално удоволствие, докато други се отдадават на секс сцени? (Всъщност, от това, което мога да кажа, вече не изглежда, че те играят във филм. Някога, когато се целуваха във филмите, актьорите се обръщаха, така че да не може наистина да ги видите и да останете с впечатление, че се целуват. Сега те нарочно отварят уста и се целуват страстно. Това актьорска игра ли е?) Но ако Бог проклина похотта в сърцето като грях, как ние като християни можем да седим и просто да гледаме? Разбира се, наясно съм, че това което изкушава един човек, може да не изкушава друг. Но във всеки случай, ние трябва да се борим срещу наклонностите си към похот и да не влошаваме нещата с филми и литература. И най-важното (точно тук много ясно се откроява истинският проблем), Писанието ни учи, че страстите ни трябва да се съединят с нашата любов и ангажираност към брачния партньор – че нашите желания трябва да бъдат към човека, когото обичаме, – а не, като че ли са нещо, с което можете да си поиграете, на което да се отдадете, сякаш са вид „спорт за зрители”.
Вторият принцип, който трябва да разберем по отношение на порнографията и секса в медиите, е, че това с което си имаме работа, е проституция: мъже и жени, актьори и модели, по същество продаващи себе си за сексуалното удоволствие на другите. Това, което правим, когато гледаме или разлистваме списания, е въвличане в духовния акт на проституция. А това никога не може да бъде правилно. Трябва да внимаваме какви филми гледаме. Има моменти, когато просто ще трябва да сменим канала или да изключим телевизора. Списанията не трябва да бъдат в домовете ни и не трябва да ги продаваме в магазините си. Ако го правим, то ние участваме в греха на другите и един ден ще отговаряме за това пред Бога.
Братя и сестри в Христа, ние преживяваме секса така, както всяка друга част от нашия живот – пред Бога. Ако следваме святите Му учения, ще се насладим на големите благословения, които ги съпътстват – както в този живот, така и в следващия. Ако не им се подчиняваме, ще познаем болката и страданието, което причинява това – както в този живот, така и в следващия. Нека гледаме да бъдем винаги чисти пред Него, нека сексуалните ни ценности произтичат от Божието свято слово, а не от телевизията или филмите.
Наскоро бях в супермаркета и видях на корицата на едно списание следния въпрос: „Как да заменим обикновения секс?”. Това е важен въпрос за медиите, които пораждат и допринасят за настоящата сексуална разюзданост – която, разбира се, ни донесе СПИН и епидемията от херпес. Въпреки това, ние като православни християни не бива да се чудим с какво да заменим обикновения секс. Вместо това можем просто да благодарим на небесния си Баща, че ни е дал познание на Неговата свята воля – и да Го молим за благодатта да я следваме. Нека стоим твърдо в тази благодат.
Отец Пол служи в църквата „Сейнт Джордж” в Сан Диего, Калифорния. | vatopaidi.wordpress.com
Превод: Алексей Стамболов
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Следвайте ни
Тектсът е далеч от православието.
Авторът си е позволил с протестанткса повърхностност да вкарва безумни тълкувания за да ни покаже какво пишело в „Писанието“ (което според него, изглежда светите отци не познават)
„което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6)
„Ако следваме святите Му учения, ще се насладим на големите благословения, които ги съпътстват – както в този живот, ТАКА И В СЛЕДВАЩИЯ. Ако не им се подчиняваме, ще познаем болката и страданието, което причинява това – както в този живот, ТАКА И В СЛЕДВАЩИЯ.“
ЗА МАКЕДОНСКИОТ ИДЕНТИТЕТ – статия на Струмишкия митрополит Наум:
http://preminportal.com.mk/content/view/8428/1/
„което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6)
: Кой не е човек? И кой има право да разлъчва?
[quote name=“mirko“]Тектсът е далеч от православието.
Авторът си е позволил с протестанткса повърхностност да вкарва безумни тълкувания за да ни покаже какво пишело в „Писанието“ (което според него, изглежда светите отци не познават)[/quote]
Напротив, статията отразява добре православната гледна точка по въпроса. Авторът сякаш е предчувствал реакцията на някои читатели и пише: „Понякога някои християни стават толкова откачени по отношение на секса, че не само се отклоняват от Библията, но и стават смешни.“
.
Евангелието в руската литература –
http://archiman.livejournal.om/
[quote name=“mirko“]Тектсът е далеч от православието.
Авторът си е позволил с протестанткса повърхностност да вкарва безумни тълкувания за да ни покаже какво пишело в „Писанието“ (което според него, изглежда светите отци не познават)[/quote]
кое е далеч от православието, не разбирам. не познавам православието толкова добре, колкото бих искал. бихте ли обяснили?
[quote name=“stir“]
кое е далеч от православието, не разбирам. не познавам православието толкова добре, колкото бих искал. бихте ли обяснили?[/quote]
Ако вземете още подхода към проблема виждате нещо типично за протестантските пастори, фанатични сектанти или дори мюсюлманите, но напълно чуждо за православното съзнание – забравяне на това че човек е Личност, със съвест и разум, че Бог говори с него като с такъв и опит заместването на тази смислеността и любовта в отношенията на Човека със света и Бога с „наръчник“, който да ти казва как да мислиш и да живееш и до най малките битовизми…
Православието е свобода от закона. Той е сведен до един единствен закон на любовта, в който не важна формата, а съдържанието, в който Господ иска чистота на сърцето, а не на дрехата…
[quote name=“stir“]
кое е далеч от православието, не разбирам. не познавам православието толкова добре, колкото бих искал. бихте ли обяснили?[/quote]
….
След това в текста може да се види типично зараждане на ерес – взема някакъв текст, изкарва го от контекста и го вкарва в някакъв безумен контекст, тъй че да му пасне на неговата мярка.
Вземете примерно текста за Сара! Прочете посочени текст (Бит 18), в който става въпрос за утехата/радостта да има син и после вижте направо богохулсвения смисъл който авторът слага … повече предполагам няма да ви трябва…
[quote name=“mirko“]След това в текста може да се види типично зараждане на ерес – взема някакъв текст, изкарва го от контекста и го вкарва в някакъв безумен контекст, тъй че да му пасне на неговата мярка.
Вземете примерно текста за Сара! Прочете посочени текст (Бит 18), в който става въпрос за утехата/радостта да има син и после вижте направо богохулсвения смисъл който авторът слага … повече предполагам няма да ви трябва…[/quote]
Е, чак пък ерес… Малко прекаляваш 🙂
Авторът казва, че цитира мястото по английския превод, макар и без да уточнява кой точно (те са много). Ти пък си свикнал с българския, който между другото се слави със своята неточност. Имай предвид, че всеки превод е интерпретация. Трябва да се види как е в еврейския оригинал.
Еротични образи има в Библията, колкото и да не ни се нрави това. Вземи „Песен на песните“ и виж. Дори ми е жал, че авторът не е обърнал внимание на тази книга. Освен всичко друго, това е и чудесна любовна поезия с доста откровени еротични загатвания.
[quote name=“andrey“]
Авторът казва, че цитира мястото по английския превод, макар и без да уточнява кой точно (те са много). Ти пък си свикнал с българския, който между другото се слави със своята неточност. Имай предвид, че всеки превод е интерпретация. Трябва да се види как е в еврейския оригинал.
[/quote]
На всички мисля ни е ясно, че не става въпрос за една дума а за цял текст и неговия смисъл… Нека не влизаме във безумни и нездрави философствания.
а не по темата – кой има интерес да прокарва мита за „еврейския оригинал“ …? Превода на псалтира на новобългарски (ако гледате прим. часослова) е зле именно и за това че е от еврейския (по-късен и неправославен) текст, а не по (православния – възприет и ползван от всички свети отци и в богослужебните текстове) на 70те – както е на църковнославянски .
Въпросът за неканоничния секс е дребен проблем, на фона на сериозните проблеми на вярата и религията по света. Светкостта създаде всички възможни алтернативи на църокваната дейност без службите, молитвите и требите. Затова въпросът на религията не са медиите и секса, а доколко божият човек наистина е във връзка с Бога, за да му се чуват молитвите и службите и да му се изпълняват требите за да може вярващият да бъде удостоен с Божиите даяния на Земята. В този смисъл сред религиозните дейци по цял свят, чиято продукция извън молитвите и службите може да бъде изпълнена от светски лица, както и социалната, здравна и културна дейност на църквите, има шарлатани и мошеници, които не се намират във връзка с Бога, богоомразни са, агенти на службите за сигурност са и се подчиняват на политиката на светския икономически интерес и като цитират Библията ни вкарват в режим на ненужно подчинение, макар да не виждам с какво библйския цитат от светско лице да е по-малко стойностен от цитата на попа
Мирко, така и не разбрах какво „безумно и нездраво“ виждаш в тази статия. В нея има две тези: 1. сексуалността сама по себе си не е нещо зло; 2. извънбрачният секс е грях. Коя от тях те възмущава и защо?
Общоприета практика в наше време, в това число и в православните църкви, е книгите на Стария Завет да се превеждат от еврейския (масоретски) текст. Такъв е и българският синодален превод на Библията, който и ти ползваш, предполагам.