Тайнството на любовта - беседа за християнския брак • Православие.БГ

Тайнството на любовта – беседа за християнския брак



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Малко странно ми се струва чужденците да дават мнение по въпроса на любовта и брака. Българите като един изклютичено християнизиран народ, но истински християнизиран, не безволеви участник в храмови служби и подчинен безмозъчник на волята на йерарха, познава перфектно измеренията на любовта и институцията на брака. За съжаление любовта на българите през модерността е насочена към една абстрактна представа за Родината, схващана като територия, като прекрасна природа и като център за икономика. Тази любов, в името на която правим огромни жертви през модерността не е насочена реално към ближния и напоследък се изражда в любов към материята. Освен това българите питаят силна любов към децата и на тази основа ги зарибяват политически и културно и ги правят нечестни и несправедливи, нещо което не е характерно за нашата традиционна народопсихология. И естествено с любовта на българите спекулира и БПЦ, която на тази основа зарибява хората да работят безплатно за нейната политика и лукс.

  2. В българите има един много силен колективизъм, който през края на ХІХ век е насочен към създаването на Велика България мрез функицята на литературата и историята. Така християнската любов и изключителни качества на воин и книжовник на българите са насочени към териториално обединение, което е предпоставка за Велика България. Същевременно за Родината няма написани сериозни текстове, нито има сериозна философия, която да е основана на логиката и метафизиката – двата стълба на световната наука и така да обоснове философски исканията на българите. Заради характера на българската култура у народа се наслагва едно мистико-епическо начало, което е разработено в духа на античния героизъм и естествено минологизациите не закъсняват, като към тях се прилепя любовта на комунистите към материята и възпяването на героизма на партизани и партийни функционери. В тази културна нагласа християнските ценности биват потъпкани, това число и идеята за семейност, подчинена на колективния „национален “ дух.

  3. Двете световни универсални понятия, с които християнството е спечелило са понятията за любов и истина, подкрепени от грижата за човека и интереса към неговото градивно развитие. В този смисъл свободата за християнина е основана на разбирането за истина и за способността за любов и действена грижа за ближния. Днес има „православни“ идиоти, които учат, че истината е личност. Но истината всъщност е обективирана реалност на видимия и невимидимия свят, според православния символ на вярата за създаденото то Бога и Христос, като е проповядвал е стъпвал върху разбирането за истина у Неговите съвременници и хората, които са участвали в делата на апостолите. Затова българският път на развитие до края на ХІХ век е път на установяване на истината и любовта в обществото, пренасочени нечестно към идея за силна България и социалноикономически просперитет на основата на материализма. БПЦ не прави изключение от този път, затова е в криза.
    http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-02-16_01.html

  4. Християнството се крепи на понятията и представите за любов, истина и човеколюбие. Иначе става йеховистки будизъм.За любовта и грижата за човека, т.е. хуманността има много изписани текстове и създадени художествени произведения. За истината, обаче, схващана като обективирана реалност на видимия и невидимия свят според православния символ на вярата за създаденото от Бога произведения не се правят. Защото католиците смятат, че притежават цялата истината, комунистите също, а напоследък неразумната правоославна църковна пропаганда също твърди , че само тя притежава истината. Добре, как се доказва истината, освен със средствата на възможната човешка логика и лабораторно проверимия експеримент? Очевидно за истината е необходимо едно откровение свише, което не виждам защо да не бъде дадено и на хора, които не споделят изкушението на БПЦ за власт и водачество сред българите. Автентичният култ на българите е култ към истината.
    http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-02-16_01.html

  5. pepee каза:

    Вече сам се ядосвам на себе си , че след някой хубав и поучителен текст ,тръгвам да чета и коментарите /разбира се на кой?-на chingis /.Обикновенно те не са свързани с текста ,а само взимат повод от него за да си излагат нещо свое си, което яде автора им отвътре и са и страшно объркани и неясни. В неговите очи има някакъв утопичен велик български народ ,дарен с феноменални нравствено -религиозни качества ,които обаче по някакви си причини остават невидими и неразкрити за света. Може ли да кажеш например -„Малко странно ми се струва чужденците да дават мнение по въпроса на любовта и брака.“ – и ние да приемем ,че говори умствено здрав човек. И последно за вечното възмущение на chingis ,че „за Родината няма написани сериозни текстове, нито има сериозна философия“ – е няма ,щото тези текстове трябва се родят от недрата ,от вътрешните ,дълбинни духовни сили ,които народа ни притежава ,ама само във фантазиите на chingis . Може той да продължи с кабинетните си опити ,но.тъжна работа