Три феминистки свободи, за които продължавам да се боря

Някои феминистки биха приели, че където има разлики, там е и конфликтът. Според мен, различията между половете са създадени така, че да се допълват. Това е напълно ясно във физически аспект, а емоционалните и характеровите различия като нищо може да са създадени от Бог така, че да се балансират при свързването им, за да се създаде една хармонична общност.

Тук включвам и химическото вмешателство с женски хормонални таблетки, инжекции, имплантанти – целящи да направят жената годна за сексуално ползване без никакви ангажименти. Докато моята църква приема не-абортивни, не-хирургически методи за контрол над раждаемостта, винаги остава възможността тези методи по-скоро да доведат до неизносване на плода, отколкото наистина да предотвратяват контрацепцията. Дори и без всичко това, тези методи трябва да бъдат подложени на съмнение. Бучките от имплантантите Норплант под кожата на подмишницата са също толкова унизяващи колкото и металните етикети по ушите на кравите. Все още не е изяснено влиянието, което има ежедневното инжектиране на изкуствени хормони върху емоциите на жената. Моята приятелка Джулиан Уайли пита: Защо да слагам в устата си хормони, които не бих сложила и в купчина тор?

Отхвърлям прекалената намеса на медицината в раждането поради същата причина, поради която отхвърлям абортите и контрацепцията. Обучавала съм жени да се подготвят за раждане и съм родила три деца без никаква лекарска помощ, последното от които у дома, и опитът ми подсказва, че раждането е естествен процес, както дишането и храносмилането. Когато тялото функционира както трябва, няма нужда да се намесваме в името на бързината и ефикасността. Ролята на АГ-то трябва да е като на спасител, който следи да не се случи беда, но не скача във водата да помага на плувците без нужда. Не всяка жена ще избере естествено раждане, но на всяка би трябвало да бъде позволено такова.

Вече по-малко сериозно: да се чувстваме у дома в телата си, означава да приемаме нашите естествени телесни форми, цвят, структури и да отхвърляме патетичните опити да ни вкарат в един невъзможен идеал. Козметичните гърди, корем, лифтинг са тъжен и безсмислен бунт срещу Божия добър дизайн. Често виждам жени, самоподчинили се на един нелогичен, неудобен стандарт за красота. Дали моят стар феминистки корен не ме кара да им дам този съвет?

Не прахосвайте огромни количества пари за борба с бръчките или огромни количества време за борба с косата си. Дори само да си миете косата и да я разресвате, или да я оставите да прави каквото си иска, пак ще ви позволят да гласувате и да имате собственост. Бръчките разказват историята на живота ви. Не фалшифицирайте историята. По-добре напишете онази история, която искате другите да видят.

Ако има голяма разлика между това как изглеждате преди и след като сте сложили грим, значи сте сложили твърде много грим. Целта ви е да харесате лицето си такова, каквото е точно, след като сте излезли от душа. Усмивката е най-доброто ви украшение, с по-голямо влияние от всичко, което можете да похарчите за бижута, грим, прически или дрехи. Най-добрият начин да направите очите си по-красиви е да прекарвате повече време в молитва.

Не хабете време да се измъчвате в чорапогащници, нито да се клатушкате на токчета или по какъвто и да е друг начин да увреждате тялото си, без да се замислите: „Няма ли по-лесен начин за обличане, който също да е приемлив в тази ситуация?”

Купете си по-широки дрехи. Представете си всички жени по света, които споделят вашата възраст и броя на децата ви. Очевидно това е волята Божия. Нормално е да изглеждаш така.

Помислете върху разликата между красив и привлекателен. Привлекателни хора са тези, към които сте привлечени. Те привличат по същия начин, по който магнитите привличат топлийки. Привлекателността има много аспекти, но красотата не е задължително част от тях. Някои красиви жени са студени и горчиви и активно отблъскват. Красотата неизбежно повяхва, но истинската привлекателност може да бъде вечна. Така че трупайте качества, които намирате за привлекателни, и за които св. ап. Петър казва, че имат нещо общо със скрития в сърцето човек.

Правото да бъдем различни от мъжете

Ранният феминизъм настояваше, че мъжете и жените са едни и същи. По-късно се появи едно крило, което обяви, че те са различни: жените са перфектни, а мъжете – задници. Нито една от тези позиции не върши работа.

Струва ми се, че мъжете и жените са еднакви в огромна част от категориите (помислете за частите на тялото, вътрешни и външни, които са еднакви за двата пола). Разликите стават очевидни, защото ние постоянно се сравняваме помежду си, не с други създания. Пренебрегваме това, което е общо, и наблягаме на разликите.

Някои феминистки биха приели, че където има разлики, там е и конфликтът. Според мен, различията между половете са създадени така, че да се допълват. Това е напълно ясно във физически аспект, а емоционалните и характеровите различия като нищо може да са създадени от Бог така, че да се балансират при свързването им, за да се създаде една хармонична общност.

Например, една популярна теория настоява, че мъжете и жените се различават по начина, по който разглеждат моралните въпроси. Жените, твърди се, започват с човешкия контекст, питайки се: кой би бил наранен и на кого може да се помогне, търсейки начин да подобрят отношенията в дома. Мъжете, напротив, започват с принципите за справедливост и се опитват да приведат ситуацията към тези идеали. (Разбира се, различните мъже и жени биха показали смесица от тези подходи, но според теорията, повечето хора се придържат към края на скалата, отговарящ на техния пол.)

Изкушаващо е да приемеш мъжа за норма, а жената за вариация, но ние сме по-взаимосвързани. Никой край на везната не може да натежи повече от другия. Когато обществото е предимно управлявано от мъжете, на първо място излиза справедливостта и се губи връзката с милостта, и топлата плът на човешките взаимоотношения се озовава в желязната ръка на закона. Идеалното добро се превръща в Прокрустово ложе, на което безпомощните крайници биват разтягани или свивани, за да се вместят в него. Това е показано в обсебващото преследване на Валжан от Жаврет в „Клетниците" и завършва с жалките извинения в Нюрнберг.

Лесно разпознаваме опасността от предозирането на мъжкия морал, но не сме толкова припрени при възприемането на женската крайност. Когато се изчистят принципите и остане само подбудена от чувствата етика, бързо откриваме, че необърнатото човешко сърце е грубо място, прекалено съгласно да рационализира и убива в името на състраданието.

То следва една фина еволюция. Това, което започва като отмяна на правилата, за да може всички да са щастливи, се превръща (в лицето на невъзможното) в пренебрегване на правилата, за да мога Аз и Моите да бъдем щастливи. Притежателното местоимение е подходящо: Тигрицата-покровителка смалява все повече кръга, докато накрая жената се озовава сама като справедливо следствие от всеки избор, който прави.

В своята класика „В различен глас” Карол Джилиган описва процеса в тонове на възхищение: „Развитието на женския морал започва с интерес към самата нея, след това се отваря, за да приеме други проблеми, после напълно съзрява, за да включи още веднъж нейния собствен най-голям интерес”. Докато четях примерите, които е подготвила, ми се стори, че последното ниво на зрялост е почти еднакво до първото егоистично ниво.

Така ние чуваме от покрайнините на Про-избор лагера допускането, че абортът (естествено) убива бебето, защо тогава жената да не взема решения за живота и смъртта? Когато жената е натоварена с убийството на нероденото собствено дете, може да разчитаме, че някои феминистки ще кажат, че това е доказателство за стреса на майчинството и подтисничеството на жената. Без обективни стандарти за сравнение, ужасните действия могат да бъдат романтично определяни като доказателство за женските страдания и достойнство. Това е неизбежната кулминация на изградената върху чуства моралност, неповлияна от мъжката справедливост. Тя свършва с Ема Бовари, която разрушава тези, които я обичат, в желанието си за драматичен живот. Тя свършва като проститутка, застанала пред царя-съдник и казваща на отчаяната майка: „Нито ти, нито аз ще го имам. Разрежете го на две!”

Разрешените аборти по желание са най-ясният пример за това къде отива сантименталният морал, поставящ Мен на първо място, когато не е балансиран от мъжкото настояване за принципи. И двата края на везната са нужни. Когато жените са възпрепятствани да допринесат към баланса с милост, хиляди роби са разпъвани на кръст по пътя, водещ към Рим. Когато мъжете не могат да допринесат към баланса със своята справедливост, жените нежно и тайно убиват своето дете.

Изводът от по-горе изложените разсъждения е, че жените могат да бъдат много, много лоши. Когато направят нещо лошо, то вината е у другиго и доказва всъщност нейното потиснато състояние. Феминизмът на Жертвата е прегърнал не толкова логичната, но доста полезната идея, че жертвата е винаги безгрешна. Тя се превръща в картичката от Монополи: „Безплатно излизане от затвора” – понякога буквално.

Каквото и да е изказване от моя ранен феминистки период би противоречало на подобна гледна точка: „Пиедесталът е затвор”. Когато се държим с жените прекалено леко, ние всъщност ги унижаваме. Приемаме, че не са толкова силни и компетентни като мъжете. Принизени са до един по-нисък морален клас, като малки деца, и се смятат за неспособни, защото не знаят какво вършат, или са толкова емоционални, че не могат да се справят с това. Подобно отношение напълно ги Жеунижава.

Жените се нуждаят от спасяване точно колкото и мъжете. Докато мъжете и жените имат много възхитителни различия, все пак има едно нещо, което споделяме без съмнение. „Всички сме съгрешили и сме изпаднали от славата Божия”. Когато чуем термина „загубен грешник”, ние рядко си представяме лицето на жена; а когато младото хубаво нещо пее „Невероятна красота”, ние може би трябва да си спомним, че тя е „клета като мен”. Не сме свикнали да си представяме св. Йоан Кръстител да проповядва за „кълбото от змии” на група жени или да си представяме жени, последователки на фарисеите, когато Иисус ги заклеймява като „варосани гробници”.

Жените са също толкова достойни и порочни, колкото и мъжете. Както жената може да сподели всяка физическа беда, която покосява мъжа (Бог не е запазил за тях само изтънчените болести), така тя е податлива на най-тежките духовни болести и грехове. Някои видове грехове може да са по-чести при единия пол, но за всеки грях наградата е смърт. Жените споделят моралните отговорности на мъжа, срещат същите изкушения и ако умрат извън милостта на Иисус Христос, отиват в един и същи Ад. Истинските феминистки мразят клубове, предназначени само за мъже. (със съкращения)

Превод: Георги Караджов