Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в деня на Всемирното въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Празникът на Всемирното въздвижение на честнѝя и животворящ Кръст Христов ни връща в началото на далечното четвърто столетие, в първите години на покръстената Римска империя, когато благодарение на ревността на светата и равноапостолна царица Елена е открита една от най-дивните светини на християнския свят: Кръстът, на който е бил разпнат нашият Господ и Спасител Иисус Христос. Кръстът, който в древни времена е бил начин за най-позорна смърт и който Господ превърна в оръдие на нашето спасение и най-важен символ на принадлежността ни към Неговата света Църква, днес се въздига над целия свят и осенява всички, за да ни припомни отново, че нашият християнски път е път кръстен. Път, който е изпълнен с всевъзможни изпитания и трудности, които ние преодоляваме със силата на Кръста. Път, който първи Богочовекът Иисус Христос е извървял заради нас и който е трънлив и изнурителен, но който е единствен спасителен път за нас, които се именуваме с името Христово.

Така ни е учил Сам Господ Иисус Христос: „… ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24), защото за нас, които искаме да се уподобяваме на Господа във всичко, е невъзможно да не се уподобим на Него и в носенето на Кръста. Отказът от това представлява и отказ от Самия Христос, Който претърпя най-страшните и най-унизителни страдания, за да избави човечеството от властта на смъртта и тлението, да възстанови изначалното достойнство на човека и да ни дарува живот „в изобилие“ (Иоан 10:10). Ето защо носенето на Кръста е едновременно и жребий, и чест за всеки християнин. „Словото за кръста – пише свети апостол Павел – е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18).

Нека се възползваме щедро от тази сила, да имаме всякога пред очи Кръста Христов и с него да побеждаваме всяко изкушение и изпитание, изправящо се пред нас и препречващо пътя ни към Царството Божие. Разсъждавайки върху тайната на Кръста, преподобният Симеон Нови Богослов казва, че „това е Кръстът – да умрем за целия свят, да претърпим скърбите, изкушенията и останалите страдания на Христа. Когато носим кръста си със съвършено търпение ние подражаваме на Христовите страдания и по този начин прославяме нашия Бог и Отец – като Негови синове по благодат и сънаследници Христови“ (Деятелни и богословски глави, 48).

Кръстът е сила и слава на Господа Иисуса Христа, а затова той е сила и слава и на Неговата света Църква и на всекиго от нас. Радостта на Църквата е толкова голяма в този ден – защото Кръстът Господен е „…непобедим трофей на благочестието, райска врата, утвърждение на верните, щит на Църквата, чрез който се отстрани и се унищожи проклятието, чрез който беше надвита силата на смъртта и ние се възнесохме от земята на Небето“ (Велика вечерня на Въздвижение).

Покланяйки се пред Кръста, ние се покланяме пред Този, Който е бил разпнат на него. Празнувайки Всемирното въздвижение на Кръста, ние почитаме Този, Който пръв се въздигна, възнасяйки в Небесата преобразената човешка природа, въздигайки и нас – Неговите сънаследници, към Царството на Отца. Затова в този тържествен ден Църквата пее и славослови: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим“

Нека силата и победата на светия и животворящ Кръст Христов да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Източник: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП