Рождение на Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан
Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!
Не презирай мене, който се кая,
но заедно с небесните воинства моли се на Господа за мене недостойния,
който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.
Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща.
Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата,
освен при тебе, свети Иоане, едноимен на благодатта,
защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята.
Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света,
моли го за моята грешна душа,
та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.
О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче,
първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!
Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила,
но подигни мене, падналия в много грехове.
Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.
Очисти мене осквернения от греховете
и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин.
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос. Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще. Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света. Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.
В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захария с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захария и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захария бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил към Йерусалим. Различните длъжности в храма (каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др.) се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захария да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.
Когато Захария принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:
– Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!
Ангелът възвестил на Захария не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:
– По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
Ангелът му заявил:
– Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!
Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захария се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.
След като изминали дните на службата, Захария се върнал у дома си.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.
Като прославяла Бога, Елисавета си казала:
– Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.
На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет да възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.
Светата Дева запитала:
– Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Небесният пратеник ѝ отговорил:
– Дух Свети ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!
Смирено и благоговейно светата Дева казала:
– Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.
Тогава ангелът си отишъл от нея.
Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захария и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава ѝ, младенецът проиграл в утробата ѝ. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:
– Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.
Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог ѝ е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителят, ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил ѝ възвестил. Затова изрекла величествената песен:
– Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!
Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.
Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. Съседите и роднините ѝ се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:
– Не, а да се нарече Йоан.
Отгде е знаела Елисавета, че детето трябва де са казва Йоан? – Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото ѝ същество, когато света Богородица я посетила.
Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захария не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”.
В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:
– Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ… И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
Вестта за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:
– Какво ли ще бъде този младенец?
А младенецът растял и крепнел духом…
В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.
Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан, техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, за да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му приготви пътя, когато дойде да спасява човешкия род. За всичко това да бъде слава на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
