Тайната на Мария
„При тебе, майко,
спасението по този начин се извърши:
Като прие кръста си, последвала Христа,
и с делата си ни учиш да презираме плътта, понеже е преходна,
грижейки се за безсмъртната душа.
Затова заедно с ангела се радва, преподобна Мария, духът ти.“
Тропар на св. Мария Египетска
О. Ясен Шинев
Много хора смятат, че човек не може да се промени. Убедени са дълбоко в себе си, че той си остава такъв, какъвто е. Но аз никога не съм вярвал в това. Още преди да се обърна към вярата, а и сега, съм виждал и продължавам да виждам поразяващи примери на обръщане. Вследствие на страдания, които са връхлетели хората, загуба на близки, лични катастрофи или просто след среща с някого или нещо, което ги е разтърсило, и те твърдо са решили да се променят. Вярвам, че човек може да се промени! Ако не беше така, нямаше да бъда християнин. Защото в същността си посланието на Христос е проповед за промяна и помирение с Него, за освещаване на остатъка от живота на тези, които Той е призовал. Цялото Му боговдъхновено учение и особено обръщането на апостолите и житията на светците са пример за това.
Това е драмата на вярващия човек. Неговият личен трагизъм и жертва пред олтара на Бога… Една нелогична траектория, изразена със светоотеческото понятие метаноя (преобръщане, преоценка на ценностите, разтърсване, покаяние). Трудно обяснима, решителна и упорита борба със „стария човек“, с онази повредена природа, която ни измъчва, кара сърцето ни да страда и да се мъчи в своята отпадналост и устрем към светлината и раждането на „новия човек“. Освободеният, просветеният, осветен от Духа Светаго!
Това е ключът за осъзнаването на нечовешкия подвиг на преподобната Мария Египетска. Нейното житие е парещ пример за това. Защото Всемогъщият и Всемилостив Бог дава знаци на всички, но малцина ги разбират. Той говори чрез срещи, събития и хора, но само някои Го чуват. Това са събудени души! Другите остават в плен на старото си „аз“, на света или суетата, която като блудкава мъгла просмуква всичко в земята на болката. А тези, които чуват гласа Му и Го последват, са призвани, а не просто звани, и с това доказват, че са рождени деца Божии, а не осиновени.
Някъде, някъде тази опустошена от порока жена е чула Неговия глас и обръщението на Пречистата в храма, и решила да го изпълни. Приела благодат от Бога и с нейното благословение е счупила печата на своята себичност, тръгнала към пустинята, за да се бори, да преобрази и освети духа, душата и тялото си. Като птица, привлечена от блесналата светлина, се устремила към нея с разперени криле. Отделила се от пътя на поклонниците и се заселила в Задйорданската пустиня. Там започнала своя подвиг на покаянието, който продължил седемнадесет години. Далеч от света, но преследвана от спомените си за него, захвърлила греха, но все още преживяваща отровата в душата си.
Единствено този, който се е опитвал деятелно, с целия порив на духа си, да се бори с грешното „аз“ и низката си природа, може да разбере стихията на нейния подвиг. Само този, който, изпълнен с необяснимата лудост на пламналата вяра, може да съпреживее разтърсващия тътен на освобождаващия се човек. И това вътрешно раждане и изобразяване на Христос в душата.
Измъчвана от своето минало и връхлитана от неспирните атаки на бесовете, преподобна Мария Египетска е вървяла бавно и мъчително към своята обетована земя с една-единствена цел – да очисти себе си и да стане достойна да бъде Негова. И всичко това – напълно сама, без духовно наставничество, изповед и причастие, без сродни души, които да я съпътстват в неумолимия стремеж към спасение. Това прави подвига ѝ още по-мъчителен и дълбок. Особено за нас, разглезените съвременни православни, които имаме достъп до толкова много информация за живота на вярващите около нас, заобиколени от богослови и духовници, и по неизбежност, малко или повече, социални. Свикнали сме да четем, а не да се трудим, да се възхищаваме, но не и да се подвизаваме.
А тя, минавайки през преизподнята на своето минало, е горяла като мокро дърво на бавен огън в нестихващата, ужасна духовна битка. Падала и ставала, потънала в сълзи и отдадена на вътрешна молитва, заобиколена от зверове и преследвана от видения. Принесла е пред престола на Спасителя Христос най-съкровения си дар – своето искрено разкаяние. С това е изпълнила обещанието на св. пророк Давид: “Жертва Богу е дух съкрушен“ (Псл. 50). Нейната тайна е в покаянието! То е отговорът на победата над света и над себе си. Дори най-храбрите мъже на вярата не са имали това духовно постоянство и нестихваща последователност в изпълнението на послушанието ѝ пред Пречистата. Останала е вярна на нея и на себе си в стремежа да издържи докрай на връхлитащите изкушения и да заслужи наградата си. Превъзмогвайки себе си, и преминавайки от сила в сила и от благодат в благодат. Целия потенциал в злото, обхванало старата ѝ природа, е насочила към добро, с цялата страст на отдадената си душа. Носила е съзнанието на грешния митар и онова трептящо и непрестанно опомнящо покаяние, което идва от неговото прочувствено: “Господи, помилуй ме, грешния!“. Претворила го е в духа си и го е превърнала в дихание. Подчинила е телесните си членове, за да ги превърне в съслужители на Бога, подобно на душата, като копнеела да заслужи да достигне до Пречистия, като се пребори за своето лично освобождение и постигне своята лична чистота. За нея в пълна степен се отнася изреченото от св. Йоан Лествичник: “Не онзи е чист, който е запазил несъблазнено това тленно тяло, но онзи, който напълно е покорил неговите членове на душата!“ (Лествица, Слово 15, 12).
Така е изпълнила първата заповед на Предтечата и Спасителя Христос:“Покайте се !“. Целия си живот е сътворила в жива проповед на покаянието. Така се е превърнала в икона, образец на съзнателно духовно израстване и непрестанно движение нагоре от дълбините на ада до обителта на светлината, изкачвайки стълба след стълба по стъпалата на духовната лествица. Затова е била помилвана и е получила не само живот в блаженството на рая, но и място в пантеона на светостта. Нека често си припомняме за нея, като потъваме в цялата мощ на подвига ѝ. Особено когато изпаднем в съмнение, че не можем да се променим и нямаме нито сили, нито желание да продължим по своя път напред и нагоре.
От нас, съвременните хора, заразени от вирусите на модерността, не се иска да принесем такъв дар и да дадем такава голяма жертва. Защото сме уклончиви, крехки и комплексирани, и истинските понятия за подвиг и молитвен труд вече са останали не само далеч от нас, но и ни плашат със своя огнен пример на жертвоготовност и пълна отдаденост. От нас Спасителят иска да не се отказваме от единствения и правилен път и да черпим от огъня на нейната превъплътена в дела ревност. Нека поне да бъдем искрени и по детски решени да я последваме при все цялата ни немощ и лично нищожество. А Той, виждайки цялото ни старание, ни е обещал, че ще ни изпрати Своите ангели, които да ни пазят и водят във всичките ни пътища. Ще намерим утеха и решение на само на големите въпроси, но и на най-съкровените ни стремежи. Затова да отхвърлим така уютната ни топлохладност, да излезем от зоната на удобството и да проявим така липсващото ни мъжество на духа. Нека да разгорим небесния огън в душите си и храбро да продължим напред, като се устремим към небето със съкрушено сърце и наведени глави.
