Православен лагер във вила Покров, с. Боснек
Познавате ли южната дъга на Витоша? Селата Боснек, Чуйпетлово, Ярлово, Ярема? Нека ви заведем в едно от тези прекрасни селца – с. Боснек с неговите културни и природни забележителности. Но ние не бяхме там случайно. Тази година Неделното училище по православно вероучение за деца с увреден слух получи покана от фондация "Покров Богородичен" за организиране на лагер във вила „Покров”.
Вилата или „нашата къща”, както я нарекоха бързо децата, се намира в подножието на карстовия район над самото село. От нейния двор се открива разкошен пейзаж към Витоша, близо до нея минава река Струма, а въздухът е кристален.
Десетте деца от специалното училище за деца със слухови увреждания "Проф. Дечо Денев" в София бяха очаровани и от мястото, и от вилата. Достатъчно голяма къща, в която имаше всичко необходимо за живеене и то със стандарт, който повдигна самочувствието у децата, някои от които целогодишно живеят на пансион в училището.
Характерно за този православен лагер беше, че прекарахме времето в "семейна" атмосфера, която включваше и отговорности, и забавления. Ръководителите на лагера имаха за цел да възпитават човека в неговата цялост – да развиват и разума, и уменията; да го учат на истински взаимоотношения и разрешаване на конфликти, да го научат и на хигиена, ако тези навици не са придобити вкъщи.
Естествено, не липсваха забавления и спорт. Програмата на лагера включваше eтапна игра с тема, която се игра през целия лагер. Темата беше "Православният начин на живот". Лекционият курс беше разделен на три основни теми: "Как съм се появил на света и защо", "Трудната възраст", "Изкушения и превенция". Темите повдигнаха много дискусии; имахме тренинги по групи, прожекции, разходки на открито, занимания по изобразително изкуство, физическа култура.
Ако разгледаме един лагерен ден, трябва да започнем от сутрешния тоалет. За всеки ден имахме дежурна група, която контролираше подредбата на стаите и баните. Ранната гимнастика винаги дава ведрина през целия ден и ние не срещнахме никаква съпротива у децата за половинчасовата гимнастика, която правехме на алеите пред къщата. Някои от по-енергичните младежи допълваха сутрешния спорт с крос по тихите все още улици на селцето.
След това прекрасно начало на деня идваше закуската. Всички около масата, в готовност за молитва. Каква по-добра гимнастика за духа от молитвата? Всички събирания около масата бяха предшествани именно от молитвата; така смятаме, че затвърдихме у децата една от насъщните потребности на духа – разговора с Бог.
След обилна закуска започваха учебните занимания. В достатъчно голямата зала на втория етаж имахме възможност да правим презентации по темите на програмата, да рисуваме, да играем пантомима – изкуството, в което нашите деца са най-добри, да танцуваме и беседваме по различни християнски и етични теми. Определени екипи от по две деца бяха дежурни в кухнята и помагаха за приготвянето на храната за обедите и вечерите, както и за почистването след това. Така всички деца се докоснаха до "теорията и практиката" на домакинството, като успяхме да им вдъхнем чувството на отговорност за прехраната – своята и на другите. След приключване на заниманията, всички се събирахме в столовата, за да подготвим масата за обяда. Разбира се, след обяда имахме време за почивка или лично време, след което продължавахме занимания по темите.
Етапната игра винаги завършваше с малка награда – и така децата си тръгнаха с тефтерчета, в които сами написаха Господнята молитва с цветни моливи и бои. А на нас оставиха прекрасните си рисунки с молив и акварел, на които можем да видим детайлите, които са направили най-дълбоко впечатление през лагерните дни.
Незабравима беше и разходката ни до една от местните църкви "Св. Теодор Тирон". Църквата е изградена през 1816 година, богато изографисана. По нейните стенописи проведохме един прекрасен урок-преговор на Господските празници.
Планината често ни привличаше с красотата си и ние направихме няколко похода. Но ще ви оставим да съпреживеете нашия лагер, разглеждайки снимките.
Огромни благодарности за поканата от страна на Неделното училище както и лично от всяко едно дете. Изразяваме вярата и надеждата тези православни лагери да станат традиция, защото ползата от тях е всеобща. С този тип извънкласни дейности видяхме как може да се възражда българската идентичност и християнска духовност в новото поколение.
