Патриарх Порфирий: Господ е Алфа и Омега на нашето битие в историята и вечността
Проповед на сръбския патриарх Порфирий в катедралния храм “Св. Климент Охридски” в Скопие, 24 май 2022 г.
Христос воскресе! Воистину воскресе Господ – и в нас воскресе онова, което е било дар Божи за нас, но поради нашите слабости и немощи бе отслабнало. Господ възкреси човешката природа, възкреси всичко онова в нас, което е сътворено за Царство Божие, за вечен живот. Възкреси го, братя и сестри!
Вижте, какво благословение! По време на евхаристийния канон този гълъб летеше над главите ни, а сега кацна пред нас. И това е някакъв знак, знак именно на Възкресението Христово и Неговата победа над всеки грях, над всяко зло, всяко несъвършенство, всяка наша себичност, егоизъм, неспособност да прощаваме един на друг, неспособност да приемем нашия ближен дори когато е слаб – а ако ние сме силни в Господа, той също ще бъде стоплен и озарен от Него.
Ваше блаженство, братя архиереи, братя и сестри, верни народе на тази дивна и благословена от Бога земя, украсена с най-хубавите бисери на православната духовност и култура и преди всичко с Божии светини, с места, където Божиите подвижници векове наред са се молили, леели са сълзи на покаяние, сълзи за спасението на света и човешкия род: да се радваме днес!
Да се радваме, защото Господ ни погледна. Да се радваме, защото заедно с нас днес се радва цялата Църква! Небе и земя се радват! Небе и земя се радват, когато братя се обичат, когато те се прегръщат в Христа Господа, когато славят заедно името Божие. Да се радваме и ние на това, че след 55 години прекъсване служихме заедно света Литургия първо в Белград, а днес и в Скопие, втори път само за няколко дни. Великият апостол на народите, апостол Павел, говореше на атиняните, че Бог е създал от една кръв цялото човечество и е назначил предопределени времена и граници на тяхното обитаване [срв. Деян. 17:26]. Създал е от една кръв всички народи, за да търсят Господа, защото, както казва апостолът, Бог не е далеч от нас, от нито един от нас, защото в Него живеем, движим се и сме. Това, което сме, по Божия любов сме, и ако сме живи – чрез Него сме живи, защото можем да бъдем и биологично живи, ала отвътре духовно мъртви. Както казва сам Господ, можем да бъдем варосани гробници.
Всичко, братя и сестри, е от Бога и в Бога. Всичко е от Христа, нашия Спасител, и всичко е в Него. Бог е определил границите на народите, но не е поставил тези граници, за да се делят те и да враждуват помежду си. Бог не е турил тези граници, за да бъдат народите противопоставени един на друг. Границите означават възможност за всеки народ да нареди живота си по най-добрия за него начин, за да умножи всички онези дарове, които му е дал Господ, да расте според дадените му Бога таланти, а не за да се затваря в себе си, да бъде самовлюбен. Бог е създал различията и е дал на всекиго някакъв дар, талант, способност, за да дари това, което е получил и умножил, на другия, да обогати със своите дарове другия и с даровете на другите да обогати себе си, за да може в единството и красотата на всички дарове всички да бъдат едно. Затова винаги трябва да помним молитвата на нашия Господ Иисус Христос, Който се моли за целия свят, за всички хора, и иска, обръщайки се към своя и нашия Бог, всички да бъдат едно. Въпреки че сме различни, въпреки че всички си имаме свои особености, в едно нещо сме еднакви: в Христа сме едно! Всички носим в себе си Неговия образ. Един е Господ, една е Църквата Негова! Една е нашата вяра и нашата любов!
Ето защо днес се радваме неописуемо! Радваме се в Господа, защото пред очите ни се извършва чудо и ние, недостойните, сме част от това чудо, участници в това чудо. Господ ни удостои с изцеление на онова, което беше разделено от 1967 г. Апостол Павел казва: „Защото ви предадох онова, което приех, а то е, че Христос умря за греховете ни“ [срв. 1 Кор. 11:23]. Същото, братя и сестри, Ваше блаженство и братя архиереи, приехме и ние от нашите предшественици и предци, от светите Кирил и Методий, славянските апостоли, които донесоха и свидетелстваха сред славяните името Христово, от свети Климент и свети Наум, но също и от свети Сава и свети Николай Охридски и Жички, който и тук, и на други места свидетелстваше и проповядваше Христа. Приехме от тях и от мнозина други наши свети предшественици Господа Иисуса Христа, приехме Православната църква. Слава Богу, ще имаме и ние възможност, братя и сестри, не само да запазим приетото от нас, но и да предадем на онези, които ще дойдат след нас, Едната Света Съборна Апостолска Православна Църква.
Всичко се променя в този свят. Променят се и границите и сигурно пак ще се променят, но Църквата Христова не се променя. Тя е вечна. Тя е стълб и крепило на истината, и портите адови няма да ѝ надделеят. Затова и апостол Павел ни възлага една свята длъжност и заповед, обръщайки се към църквата в Коринт: Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл [1 Кор. 1:10].
Братя и сестри, преди няколко дни служихме в Белград, в храма “Св. Сава”, където се бяха събрали повече от хиляда души. Ето че и днес, събрани тук, отслужихме света Литургия в храма “Св. Климент”. Видях тогава, виждам и сега радост и любов в очите на всички ви. Виждам, че всички вие – и хората в Белград, и вие тук – възлагате на нас, архиереите, едно и също задължение, поръчение и задача: с вашата любов и вашите молитви да преодолеем всички проблеми, за да може Бог да стори чудо – да ни накара да разберем, че сме си необходими взаимно, че не можем един без друг, че сме едно Тяло, едно в Христа, че Христос е нашата мяра, че Неговите заповеди са законът, според който искаме да живеем, че Той е Алфата и Омегата на нашето битие в историята и вечността. Най-вече по вашите молитви, братя и сестри, и на хората от Белград, и на вас тук, със силата на вашата любов и с молитвите на всички светии възстановихме единството. А сега, братя и сестри, идвайки тук, ние ви носим и още една радост!
Светият архиерейски събор [на СПЦ] единогласно и единодушно се съгласи с молбата на Македонската православна църква – Охридска архиепископия: той благославя и одобрява, приема и признава нейната автокефалност. Братя и сестри, същевременно Светият събор на нашата църква задължи Синода на Сръбската православна църква и патриарха заедно и в сътрудничество с архиепископ Стефан и неговия Синод да уредят всички техническо-организационни детайли, след което ще последва тържествено провъзгласяване [на автокефалията] със съответен официален акт. За това ще бъдат уведомени всички поместни Православни църкви според каноничния ред и ще бъдат призовани да приемат автокефалния статут на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Братя и сестри, сигурни сме, че и всички други поместни Православни Църкви ще посрещнат с радост тази вест и ще се радват на това, че расте нашият Господ, че расте Неговата Църква. Когато раздаваме на другите пламъка на нашата любов, ние не ставаме от това по-бедни. Напротив, пламъчето се разпалва в огън и обхваща всичко. В този момент и нашите сърца са изпълнени с вашата любов, с вашите молитви, с вашето смирение и радост. Изпълнени с благодат, те са пораснали до небето, пораснали са дотам, че побират всички ви. Молим се на Господа да бъде винаги с вас, молим и вас да ни приемете в сърцата си и в молитвите си да ходатайствате пред Бога за нас.
Нека се слави Единият Троичен Бог, Отец, Син и Свети Дух. Нека се слави нашият Господ Иисус Христос, нашият Спасител, и Неговата Църква, а ние както Го славим сега, така да Го славим и в Царството Небесно заедно с всички светии и вовеки веков. Амин! Христос Воскресе!
Превод: Андрей Романов
Източник: Српска православна црква
