Св. Николай Велимирович: В смъртния час всеки от нас се показва в своята собствена дреха
╔༻ ━━━━━━━━━━━ ༺╗
ДО КЛИСАРЯ ДРАГИЧ М.,
КОЙТО ПОНЯКОГА СЕ ЧУВСТВА СЪВСЕМ ДРУГ ЧОВЕК
Пишеш, че понякога се чувстваш като нов човек, прероден и преобразен. Това ти се случва обикновено по време на молитва, в нощната тишина. Този свят сякаш изчезва за теб; престават всички земни мисли за хора, за вещи, за телесното; необикновен мир се разлива в душата ти; виждаш в себе си някаква светлина и чувстваш неизразима радост. Към това се прибавя и някакво чудно благоухание, сладко и животворно, което не може да се
сравни с нито един земен мирис. Чувстваш се така, сякаш си извън себе си. А когато всичко това изчезне, леко и постепенно, както дъгата изчезва пред човешкия поглед, тогава те обзема тъга, че то не е продължило още и още, без прекъсване и без край, години, векове и през цялата вечност. И питаш: какво може да бъде това?
Мисля, че Божият Дух е докоснал душата ти, брате мой. Това е, за което Господ е казал: Царството Божие вътре във вас е74. Защото когато Духът Божи се възцари в нашите души, тогава в нас престава всичко, което е наше, а настава всичко, което е Божие. Докато в нас царуват нашите чувствени мисли, земни желания и себична воля, дотогава в нас е не Царството Божие, а царството на тъмнината, на страха, на тъгата и незнанието. А щом Духът Божи дойде и вземе надмощие, тогава всичко се променя. Но съветвам те, понизи себе си до земния прах пред величието на Всевишния Бог, Който по великата си милост ти е показал тази тайна. И не разказвай за нея на мнозина, на непосветени – особено за онова, останалото, което и аз тук не споменавам. Да не изложиш на поругание светинята и да не би твоето сърце да се издигне във висините на гордостта, откъдето се пада в адската бездна. Чуй как Апостолът те предупреждава: който мисли, че
стои, нека гледа да не падне.
С теб не се случва нищо неизвестно и непознато за Църквата. Много Божии праведници и угодници са вкусили тази сладка тайна и са открили по нещо на верните души. Открили са го не за да се похвалят, а за да споделят своята радост и да подтикнат своите приятели към силна вяра в обещанията на Спасителя и към радостна прослава на Бога.
Веднъж през зимата нощувах при един човек. Когато домашните му отидоха да спят, той ми откри „най-голямата тайна на своя живот”. „От години исках – каза – да видя някакво чудо от Бога. Но не ми се даваше. Веднъж, на разсъмване, станах и започнах да се моля на Бога. Изведнъж вътре в мен се появи някаква светлина и аз почувствах мир, радост и благоухание (точно така, както се е случило и с теб). Оттогава престанах да искам чудо от Бога. Защото видях най-голямото чудо, за което нито бях чувал, нито бях подозирал.” Не е ли това потвърждение в наши дни на казаното от Апостола: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.
Мир на теб и здраве от Бога!
╚༻━━━━━━━━━━━ ༺╝
ДО КАФЕДЖИЯТА С. Б.,
НА КОГОТО СЕ Е НАЛОЖИЛО ДА ИЗБИРА МЕЖДУ САМОУБИЙСТВОТО И ПРОСИЯТА
Пишеш, че цялото ти имущество е било разпродадено заради дългове. Като си се намерил на улицата гол-голеничък, отишъл си през нощта на гробището с намерението да свършиш със себе си. Но там са те обзели колебания, започнал си да премисляш отново и отново. Накрая, съсипан от мъчителната вътрешна борба, си легнал върху гроба на своите родители и си заспал. Насън ти се явила твоята майка: тя ти се скарала, казвайки, че в Царството Божие има мнозина, които на земята са били просяци, но няма нито един, който съзнателно е лишил сам себе си от живот. Този сън те спасил от самоубийство. По-точно спасила те, по Божи промисъл, твоята мила майка. Започнал си да просиш и така да преживяваш. И питаш: дали с това не погазваш Божия закон?
Не падай духом, сине човешки! Бог е заповядал: „Не кради!”, но не е заповядал: „Не проси!”. Просията без крайна нужда е кражба, но в твоя случай не е така. Военачалникът на цар Юстиниан, славният Велизарий, на старини останал без препитание, без приятели и без очи. Седял сляп край портите на столицата и просел пари за хляб. Като християнин не смеел и да помисли за самоубийство. Защото колкото животът е по-добър от смъртта, толкова и просякът е по-добър от самоубиеца.
Казваш, че срамът те яде и мъката изсушава костите ти. Стоиш нощем пред някогашното твое кафене и просиш милостиня от посетителите. Спомняш си, че неотдавна си бил негов собственик, а сега не смееш да влезеш дори и като гост. Очите ти са почервенели от плач и ридания. О, добри човече, утеши се! Божиите ангели са близо до теб. Защо плачеш за кафенето? Не си ли чувал за онова кафене в покрайнините на Белград, което се наричало „Чие ли не е било, чие ли няма да бъде?” Наистина, голям философ е бил онзи, който е написал тази думи. Те важат за всички кафенета, за всички къщи и палати в света. Чии ли не са били, чии ли няма да бъдат?
Какво си изгубил? Онова, което не е било твое, когато си се родил, и сега не е твое. Бил си богат, а сега си сиромах. Това не е загуба. Загуба е, когато някой е бил човек, а е станал звяр. А ти си бил човек и си останал човек. Подписвал си полици на някои свои „видни” гости и затова си загубил кафенето си. Сега гледаш през прозореца как същите тези хора се веселят в кафенето, както и преди, докато ти се обливаш в сълзи и тънеш в срам на улицата. Не се страхувай, има Божия правда. Когато те тръгнат да се самоубиват, кой знае дали праведният Бог ще позволи на техните майки да им се явят от онзи свят и да ги предпазят от злодеянието? Не завиждай ни най-малко на тяхното щастие, защото не знаеш как ще завърши животът им. Един старогръцки мъдрец е казал: „Не наричай никой човек щастливец, докато не видиш края му”.
Тежко ти е да бъдеш просяк? Но не сме ли всички ние просяци? Не зависим ли всеки ден и час от милостта на Онзи, Който ни дава живот и всичко потребно за живота? Ти и сега имаш важна мисия в този свят. Напомняш на хората за Бога и за душата, и за това, че трябва да бъдат милостиви. Бидейки принуден да живееш в мълчание, обърни поглед към дълбините на душата си и разговаряй молитвено с Бога. Животът на просяка изисква повече мъжество, отколкото животът на богаташа. Златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде – в горнилото на унижението (Сир. 2:5). Но щом си победил черната мисъл за самоубийство, ти вече си се показал герой. Удържал си победа над духа на отчаянието. След тази победа всяка друга ще ти бъде по-лека. Господ е близо до теб.
Бог да ти дава мир и утеха!
╚༻━━━━━━━━━━━ ༺╝
ДО ЕДИН ОБРАЗОВАН ЧОВЕК,
КОЙТО Е СТИГНАЛ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ „ИМА НЕЩО”
Пишеш ми, че в края на краищата „трябва да има нещо”. Чел си, казваш, книга за звездите от някой велик астроном и ти е направило впечатление твърдението на този известен учен: „Без Бога всичко в света е необяснимо.” Оттук ти си дошъл до заключението, че „има нещо”.
Сине цар-Лазаров, кажи: „има Бог” – и бъди радостен! „Има нещо” – така казват мнозина образовани хора. Но ако ти останеш до края на живота си само при тези думи, целият ти живот ще бъде нищо. Едно моментно предчувствие, че зад видимия свят съществува някаква огромна тайнствена сила – това далеч не е онази животворна и плодоносна вяра, която осветява пътя ни и ни сочи целта.
Да кажеш само: „има нещо”, не означава да влезеш в светлината на деня. Това означава, че едва-едва е превалила нощната тъма и пътникът с разширените си зеници е съзрял развиделяване на изток. А оттук до момента, в който слънцето ще грейне в пълния си блясък над главата му, има още дълъг път. Побързай, да не би смъртта да те свари в този здрач. Ако можеше поне да кажеш: „има Някой”, зора би заруменяла над твоя живот.
Познай своя Творец, драги брате! Това е по-важно от познанието за Неговите творения. Не бъди сред онези, от които апостолът се оплаква, казвайки: те се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:25). Ето, Всевишният Художник стои до своите творби. Ти прекалено си се загледал в Неговите художествени произведения, които донякъде отварят очите, а след това заслепяват. Защо не пристъпиш към Художника и не се запознаеш с Него? Защо не Му се представиш? Христос е дошъл на земята имено за това – да ти протегне ръка и да те доведе при Твореца. Който не се приближи до Художника в този свят, в Неговото чудесно ателие, Който не се запознае с Него, не Му се представи и не Му се поклони, на Небесата няма да бъде пуснат в Неговия чертог.
Пиша ти това, току-що върнал се от едно погребение. Почина един благочестив младеж от Охрид. На смъртния одър лицето му беше светло – по-светло, отколкото докато беше жив. Живя според вярата и се упокои в пълна вяра. Съвсем млад, но разумен. А ти си вече възрастен човек.
Мир на теб и милост от Бога.
╚༻━━━━━━━━━━━ ༺╝
ДО МОНАХИНЯ ВАРВАРА ОТ ЙЕРУСАЛИМ:
ЗА ТРИТЕ ИИСУСОВИ ДРЕХИ
Питаш ме, честна сестро, за трите дрехи, в които Господ бил облечен и преоблечен на Велики Петък в течение на няколко часа. Защо Пилат Го облякъл в пурпурна дреха? Защо Ирод Го облякъл в бяла дреха? И защо, накрая, извършителите на смъртната присъда отново Го облекли в Неговата собствена дреха?
Всичко, което се случило в земния живот на Христос, е преизпълнено със значение, всичко открива някаква истина и всичко служи за поука. Едни от поуките са непосредствени и веднага стават ясни, а други са косвени и образни, така че се нуждаят от тълкуване. Преобличането на Господ в три различни дрехи спада към втория вид.
Пурпурната дреха е дрехата на римските царе. Когато Господ говорил пред Пилат за Своето Царство, което „не е от този свят”, това се сторило на материалистическия дух на римския чиновник безумие и поругание на царското достойнство. Затова Пилатовите войници облекли Христос в пурпур – разбира се, най-евтиния, който можело да се намери – за да Го изложат на присмех като самозванец. Но самият пурпур върху Господа свидетелствал, че Христос наистина е Цар. И така, Пилатовите войници на подбив провъзгласили Господа за такъв, какъвто Той в действителност бил. Никой от тях не можел и да си помисли, че Христовото Царство ще наследи Римската империя и всички други царства на света.
Развратният цар Ирод очаквал Христос да извърши пред него чудо. Той желаел не някакво полезно и човеколюбиво чудо, а чудо панаирджийско, за задоволяване на нездравото любопитство. Впрочем пред него стояло най-голямото чудо на света: Човек чист и безгрешен. Пълна противоположност на него самия, кръвосмесителя и убиеца на св. Йоан. Аз съм убеден, че този нечист Исавов потомък би могъл да повярва във всички чудеса на света, но само не и – никак и никога – в чудото на чистотата и безгрешността на един човек. И точно това най-голямо и най-невероятно Чудо стояло пред него. Но нечистият бездушник не могъл да го съзре. Както Пилат, затънал в лъжата на идолопоклонството, гледайки лицето на Истината, не могъл да Я види, така и Ирод, ослепен от черните струпеи на греха, гледайки лицето на Невинността, не могъл да Я съзре. Разочарован в очакванията си, Ирод облякъл Христос в бяла дреха. А белият цвят е символ на чистотата и невинността. Чела си, че ангелите Божии, чисти и безгрешни, са се явявали в бели дрехи (Йоан. 20:12). И така, нечистият Ирод, който мислел, че и Христос е нечист като самия него и като всички други, Го облякъл в бяла дреха, символ на чистота и невинност. И както Пилатовите войници, макар и на подбив, признали Господ за Цар, така и Ирод Го признал за човек на невинността. Т.е. и в двата случая Христос бил признат и обявен от своите неприятели – макар и неволно и несъзнателно – за такъв, какъвто Той наистина бил.
Накрая, преди самото Разпятие, Господ отново бил облечен в Своята собствена дреха. Това е дрехата, която Му изтъкала Неговата свята Майка, Богородица. Същата дреха, в която Той ходел по земята и за която войниците на Голгота хвърляли жребий. Не виждаш ли във всичко това голяма поука за всички нас? Хората предполагат за нас добро или зло и съобразно своите предположения ни оценяват, хвалят или осъждат. Различните човешки съждения за нас не приличат ли на разноцветни дрехи? Ту ни обличат в дрехата на мъдрец, ту – в усмирителната риза на обезумелия, ту ни китят с доспехите на юначеството, ту ни покриват с дрипите на безчестието. Всички тези дрехи бързо се свличат и сменят съобразно колебливите и променливи човешки отсъди. Но в края на краищата, в смъртния час, всеки от нас се показва в истинския си цвят, в своята собствена дреха.
Мир на теб, честна сестро, и благословение от Бога!
╚༻━━━━━━━━━━━ ༺╝
ПАЗИ ВЯРАТА СИ, БЪЛГАРИНО БРАТЕ!
Българино брате, към теб се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй воловете си и не задържай своя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в теб. Искам да запитам за нещо, което е вътре в теб и за което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.
Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е в твоята душа? Българино брате, гори ли в теб кандилото на вярата?
Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, а от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И те питам от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в душата ти. И питам те в името на онези далечни твои предци, които под петстотингодишното турско робство не позволиха да се угаси кандилото на вярата.
***
Пази и ти твоята вяра, българино брате! Както твоята вяра те пази от всички злини на тоя свят, така и ти я пази.
Плугът те пази от глад, земеделецо. Затова трябва и ти да го пазиш от ръжда. Иначе ще останеш гладен.
Както земеделецът пази плуга от ръжда, за да го запази и той по време на глад, както ковачът пази огъня от влага, тъй и ти трябва да пазиш своята вяра от зли ветрове, та вярата да запази твоя живот, сила и радост.
Тъкачката пази добре своя стан, за да бъде станът в ред. Защото само на хубав стан може да изтъче дрехи за себе си и за децата си.
Домакинята пази добре брашното от плесен, за да бъде брашното здраво. И внимателно го сее и пресява, за да омеси здрав хляб за себе си и за децата си, за да бъдат децата и` здрави заедно с нея.
Както тъкачката пази своя стан, за да бъдат облечени добре тя и нейните деца, така и ти трябва да пазиш твоята православна вяра, българко сестро! Защото от вярата и с вярата се тъкат всички достойнства, които обличат човешката душа.
И както умната домакиня пази и пресява брашното, за да има здрав хляб за себе си и чедата си, така и ти трябва да пазиш своята православна вяра и да я чистиш и пресяваш от всякакви плевели, българко сестро! Защото само здравата и чиста вяра храни душата и дава здраве на твоята душа и на душите на твоите мили деца.
Славеят пази гласа си, за да може да чурулика песни, които веселят неговото сърце и сърцата на тия, що слушат. Паунът пази своите пера, пази своята чудна златотъкана одежда, за да се радва сам и да радва хората с нея.
Както славеят пази гласа си, който е извор на радости и тъги, тъй и ти пази своята вяра, българче мое златно! Защото твоята вяра е извор на радост за теб. И както паунът пази красотата на своите пера, така и ти пази своята вяра, която краси душата ти.
***
Видял ли си славей, който не пее? Струва ли нещо? Пази ли го някой? Търси ли го някой? Скърби ли някой за един замлъкнал славей повече, отколкото за едно врабче? Гласът прави славея. Гласът му дава цена. И видял ли си оскубан паун? Не му ли се смеят хорат, вместо да му се радват?
О, българче мое златно! Твоята цена е във вярата ти. Ако, не дай Боже, някой злосторник прогони вярата от твоята душа, ти ще бъдеш по-евтин от замлъкналия славей и по-жалък от оскубания паун.
Затуй пази вярата си, защото и тя те пази. Вярата е за теб извор на живот, вярата е храна, вярата е одежда на твоята душа, вярата е твое здраве, вярата е твоя песен, радост и веселие, вярата е божественият пламък в теб.
Нека пазим вярата си, нашата скъпоценна православна вяра!
╚༻━━━━━━━━━━━ ༺╝
Из „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“, св. Николай Велимирович,
Фондация „Покров Богородичен“, 2012 г.,
превод: Диляна Иванова
