Човекът-епоха: 140 години от рождението на Павел Флоренски

Той оказва дълбоко влияние върху цяло поколение православни мислители на ХХ в. Неслучайно съвременниците го наричат „Руския Леонардо“. Философ, учен, естествоизпитател и инженер-изобретател, филолог и математик, енциклопедист и теоретик на изкуството, художник и поет – всичко това са страни от таланта на свещ. Павел Флоренски (1882-1937). И все пак въпреки цялата си разностранност, той си остава до края богослов и свещеник, сиреч пастир на човешките души, техен водач по пътя към Истината, Доброто и Красотата. С търпението на истински християнин носи през целия си живот кръста на гениалността, ясно съзнавайки го и усещайки почти физически неговата тежест.

Павел Александрович Флоренски е роден на 21 януари 1882 г. в с. Евлах, Елизаветполска губерния (днес Азербайджан). Баща му Александър Иванович Флоренски работи като инженер по строежа на Закавказката железница. Майката – Олга (Саломия) Павловна Сапарова (Сапарашвили-Сапарян), произлиза от древен род карабахски арменци.

Сред увлеченията на младия Павел е поезията. Подготвеният през 1905 г. в Тифлис поетичен сборник „Стъпала“ не вижда бял свят (той се е запазил в архива на семейство Флоренски). Сборникът „Във вечния лазур“ (1907), повлиян от поезията на символистите, остава единствената му публикувана стихосбирка.

Завършва през 1899 г. гимназия в Тифлис със златен медал и става студент във Физико-математическия факултет на Московския университет.

През студентските си години се запознава с поета символист Андрей Бели, а чрез него и с Константин Балмонт, Валерий Брюсов, Александър Блок…

Оттогава датира интересът му към учението на Владимир Соловьов, повлияло толкова много върху атмосферата на руския „Сребърен век“. Изучава трудовете на оригиналния християнски философ и богослов архимандрит Серапион (Машкин). Започва да публикува текстове в списанията „Весы“ и „Новый путь“.

Павел Флоренски прекарва почти 30 години в Сергиев Посад. Тук завързва многогодишни приятелски отношения и сътрудничество с бележити съвременници – художниците Фаворски, Нестеров, учените Олсуфиев, Огнев, пианистката Юдина.

По благословение на епископ Антоний, ректор на Московската духовна академия, през 1904 г. Павел Флоренски постъпва в Академията. След края на следването остава в Академията като преподавател по история на философията.

Пак между стените на Академията възниква замисълът на най-прочутия му труд „Стълб и крепило на Истина“, първоначално замислен и защитен като магистърска дисертация. През 1914 г. той е публикуван в издателство „Путь“. Това е главната книга на живота му. За нея Флоренски е удостоен с Макариева премия.

През 1911 г. Флоренски е ръкоположен – в началото за дякон, а след това и за свещеник. През същата година великата княгиня Елизавета Фьодоровна го кани да стане предстоятел на болничната църква в чест на света равноапостолна Мария Магдалина към Мариинския приют на милосърдните сестри на Червения кръст, разположен недалеч от ул. „Витания“, до железопътната линия. Тук той служи до май 1921 г.

През 1910 г. Павел Флоренски се жени за Анна Михайловна Гиацинтова. Те имат пет деца – трима сина и две дъщери: Василий, Кирил, Михаил, Олга, Мария. През 1915 г. семейство Флоренски се заселва в Сергиев Посад в дом на ул. „Дворянска“ (днес „Пионерска“ №19).

Посещават ги Максимилиан Волошин, Борис Шергин. Често ги навестява философът Сергей Булгаков. В спомените си той така описва срещите си с о. Павел:

„Отец Павел беше за мен не само явна гениалност, но и произведение на изкуството: толкова хармоничен и прекрасен бе неговият образ. Нужно е слово или четка, или длето на велик майстор, за да разкажеш на света за него. При това той не просто беше роден такъв – той се беше създал сам като своя собствена творба, за което притежаваше цялата необходима финост на духовния и художествен вкус. Чертите на външния му лик са запазени от четката на Нестеров върху известния му портрет: благодатна тихост и просветленост, един образ като на небожител, който обаче е и син на земята, познал и преодолял нейните тегоби“.

През май 1917 г. Михаил Нестеров създава в градината на дома на Флоренски на ул. „Дворянска“ картината „Философите“ – двоен портрет на Флоренски и Булгаков.

По съветско време Павел Флоренски, без да изоставя свещеническия си сан, започва да служи на държавата със своите универсални научни познания.

Той е член на Централния електротехнически съвет на „Главелектро“ към Висшия съвет за народно стопанство, стои в основата на плана за електрификация на цяла Русия, оглавява Отдела за материаловедение и работи във Всесъюзния електротехнически институт. Влиза в Комисията по стандартизация на научно-техническите обозначения, оглавява редица значими научни инициативи и разработки на най-предния фронт на науката и техниката. Неговите технически разработки дават на страната значителни икономии и независимост от външния пазар.

Заедно с това о. Павел не само остава верен на поетите духовни обети, но и застава храбро в защита на светините на Църквата и духовното наследство на Русия. През 1918 г. става член на Комисията за охрана на паметниците на изкуството и старините на Троице-Сергиевата Лавра, спасявайки с това за нас културните съкровища на Лаврата.

„За да разбереш Русия – пише о. Павел – трябва да разбереш Лаврата, а за да разбереш Лаврата, трябва да се вгледаш внимателно в нейния основател, още приживе признатия за светец „чуден старец, свети Сергий“, както свидетелстват за него съвременниците му“.

Във връзка с дейността на комисията о. Павел Флоренски разработва принципите на музейното дело, съставя и публикува описи на творбите на изкуството от манастирското събрание, а също и създава такива известни трудове като „Иконостас“, „Храмовото изкуство като синтез“.

…Най-големият внук на о. Павел Флоренски, докторът по геология и минералогия, и професор в Руския държавен нефтогазов университет Павел Василиевич Флоренски ми разказа семейното предание на рода Флоренски за спасяването на светите мощи на преп. Сергий Радонежки – един от най-големите подвизи на о. Павел.

Една късна вечер (предположително 26-30 март 1920 г.) Павел Флоренски влиза през Успенските порти в Лаврата и отива в килията на игумена. Само Господ знае за какво са си говорили с архимандрит Кронид. Свидетели на „тайната вечеря“, на която се събират в игуменската килия членовете на Комисията Флоренски, Олсуфиев, а вероятно и граф Комаровски и станалите впоследствие свещеници Мансуров и Шик, са само стените на древната обител.

Участниците в тайното съвещание влизат тайно в Троицкия катедрален храм и се помолват пред раката с мощите на преп. Сергий Радонежки. След това отварят раката и изваждат честната глава на Преподобния, а вместо нея полагат… черепа на княз Трубецкой.

Главата на Преподобния е укрита временно в ризницата. След това о. Павел и другите напускат Лаврата, давайки обет за мълчание, който не нарушават до края на живота си.

Скоро след това граф Олсуфиев тайно премества главата на Преподобния в дъбово сандъче и я пренася от ризницата в своя дом (Сергиев Посад, ул „Валовая“). През 1928 г., страхувайки се от арест, той закопава сандъчето в градината си.

През 1933 г. след ареста на о. Павел Флоренски граф Олсуфиев бяга в Нижни Новгород, където посвещава в тази история Павел Голубцов. Голубцов успява тайно да премести сандъчето с главата на преподобния Сергий от градината на граф Олсуфиев в околностите на манастира „Св. Никола Угрешки“ край град Люберци в Подмосковието.

На 24 януари 1938 г. Олсуфиев е арестуван. След началото на войната пазенето на главата на Преподобния в Люберци става твърде рисковано, тъй като съпругата на Олсуфиев също очаква арест (така и става на 1 ноември 1941 г.), а Голубцов всеки момент може да бъде мобилизиран в армията.

Елена Василчикова, осиновената дъщеря на граф Олсуфиев, тогава би останала единствената, която знае къде се намира главата на преп. Сергий, а това е твърде рисковано, особено предвид настъплението на германците.

Вероятно някъде по времето между началото на войната (22 юни) до получаването на повиквателно (20 август 1941 г.) Голубцов пренася главата от Люберци при стареца схиархимандрит Иларион (1863-1951), който от 1936 г. служи в храма в чест на Владимирската икона на Божията Майка в с. Виноградово край Москва (по Савеловската железница, близо до станция Долгопрудная).

След края на войната Голубцов пренася дъбовото сандъче с главата на Преподобния в дома на Василчикова, която и става последна пазителка на светинята.

На Великден, 21 април 1946 г., Троице-Сергиевата Лавра е отново открита. Мощите на Преподобния са върнати на Църквата. Василчикова тайно предава главата на Преподобния на патриарх Алексий I. По негово благословение – отново тайно – тя заема предишното си място в раката…

…През 1933 г. о. Павел повтаря съдбата на хиляди други руски свещенослужители – той е осъден на десет години лагер. Първата си година като затворник прекарва в лагер в Далечния Изток, където работи в научно-изследователския отдел.

През септември 1934 г. го прехвърлят в зловещо известния Соловецки лагер. И по време на дългите си митарства по лагери и затвори о. Павел остава изповедник и подвижник на православната вяра.

В Сергиев Посад не спират да идват писма от него: около 150 – до жена му, майка му, децата. Писмата на Павел Флоренски от лагера заемат особено място в неговото наследство. Те са изпълнени с удивителна сила на духа, с усещане за дълбока хармония на всичко съществуващо. Адресирани до най-близките, те са обърнати към „съкровения човек“.

Въпреки жестоките условия той продължава научните си изследвания. В Соловецкия лагерен завод „Йодпром“ (1935-1937) патентното бюро регистрира 12 негови изобретения. Запазени са 50 заявки за изобретения, направени от Павел Флоренски.

На 8 декември 1937 г. в околностите на Ленинград са разстреляни 509 затворници от Соловецкия лагер, хора от различни социални слоеве и вероизповедания: свещенослужители, писатели, актьори, учени, педагози, държавни служители, офицери, селяни… Сред тях е и Павел Флоренски.

Двете присъди – от 1933 и 1937 г. – са преразгледани и отменени през 1958-1959 г. Следователите отбелязват липсата на „доказателства за виновност в антисъветска дейност“.

Първият в Русия паметник на о. Павел Флоренски е издигнат в центъра на Сергиев Посад, на кръстовището, образувано от улиците „Витания“ (№2) и „Пионерска“ (№16) в рамките на историко-мемориалния комплекс „На всички пострадали за вярата в Христа в годините на гоненията“. На 18 юли 2019 г. комплексът бе осветен от Московския патриарх Кирил.

Освен паметника на Павел Флоренски мемориалният комплекс съдържа бюстове на други новомъченици – негови духовни съратници, с които той дели част от своя житейски и голготски път: преподобномъченицата велика княгиня Елисавета Фьодоровна и преподобномъченика Кронид, последния игумен на Троице-Сергиевата Лавра до закриването ѝ през 1921 г., разстрелян през 1937 г. на Бутовския полигон.

Комплексът е създаден по инициативата на „Фонд Павел Флоренски“. Скулптурите са изработени от художника-монументалист Мария Тихонова.

Пак тогава е открит и музеен център, посветен на Павел Флоренски, представящ съдбата на православните подвижници и новомъченици от Сергиев Посад.

…В спомените си бившият лагерист от Соловецкия лагер, академик Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906-1999) пише:

„В какво прочее е фундаменталната цялостност на мирогледа на Павел Флоренски, какво от неговото наследство трябва да усвои нашето съвремие? Павел Флоренски, формирал се като мислител на кръстопътя на различни култури – руската и кавказката, европейската и народната, светската и църковната, – е един от първите хора, посочили гибелността на бездуховния път на тогавашната интелигенция. И това, че нашето време се обръща настойчиво към първоизворите на родната култура и духовност, към търсене на вечните истини, свидетелства, че Флоренски е бил прав в своите прозрения.

Сравняват го с Леонардо да Винчи, с Блез Паскал. От това се вижда, че Флоренски е явление не само в руската, но и в световната култура.

Паметникът на о. Павел Флоренски в Сергиев Посад

И все пак у Флоренски има черта, която го прави преимуществено руски мислител. Като при всеки руски мислител, мисълта на Флоренски винаги търси да се утвърди в явленията на живота, иска да се въплъти на дело.

Това без съмнение е изострило и е направило неизбежен трагичния край на Павел Флоренски“.

Многобройните изобретения, открития и предвиждания на о. Павел Флоренски в областта на точните науки са послужили за укрепването на отбранителните сили на нашата страна и са поставили името му сред имената на големите световни учени.

Днес трудовете на богослова, философа, учения енциклопедист о. Павел Флоренски са преведени на повечето езици по света, а многобройните книги и изследвания за него, написани от учени от целия свят, свидетелстват, че животът и делото на о. Павел имат общочовешко значение.

 

Превод (със съкращения): Андрей Романов

Източник: Stoletie.ru