Подвигът на любовта. 120 години от прославянето на преп. Серафим Саровски Чудотворец
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Всички ние полагаме много усилия, за да научим Божия закон. Особено тези, които тепърва влизат в Църквата и младите, които сега се учат. Умът им е способен да придобива знания и те се стремят да научат колкото се може повече от Закона Божий, от богослужението, от догматите на Църквата, от нейната история.
И така, наситени със знания,ние започваме да учим ближните си, околните, и това е съвсем естествено. Но често забелязваме, че това не носи добри плодове, че нашите, на пръв поглед правилни и красиви думи, не намират отзвук в сърцето на ближния.
Защо се случва така? Защото, изучавайки Божия закон, трупайки цялото това знание, което, разбира се, ни е необходимо, често забравяме, че преди всичко, ако живеем с Духа, тогава трябва да действаме според Духа. Днес апостолът ни говори за това (вж. Гал. 5:25): „Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме“.
Паметта на светеца, когото честваме днес, монах Серафим Саровски, в този смисъл действено ни пробужда и отрезвява. Този човек, който се труди в пустинята и разпъна плътта си „със страстите и похотите” (вж. Гал. 5:24), придоби мирен дух, придоби Светия Дух и както Църквата пее: „… многим путь был еси ко спасению” (Кондак, глас 2).
Той не е завършил която и да е духовна академия или богословски институт. Разбира се, това в никакъв случай не бива да обижда онези, които са ги завършили, или да ги спира по пътя към Бога. Най-важното е, че всички те трябва винаги да помнят, че придобиването на Светия Дух чрез разпъване на плътта „със страстите и похотите“, чрез смирение, милосърдие и миролюбив дух – това е нещо, без което цялото ни знание ще се окаже кимвал, що звека, както казва апостол Павел (вж. 1 Коринтяни 13:1).
Ще издаваме безсмислени звуци, а духът на думите ни ще е безжизнен. Днес апостол Павел ни казва тези мъдри думи, така че нито една от тях не може да бъде пропусната. Нещо повече, искам да ги събера всичките, да ги отпечатам с едър шрифт, да ги изрежа и да ги закача на стената, за да ги виждам всеки ден.
Плодът на Духа, казва апостол Павел, е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). Чрез тези думи трябва да оценим нашето собствено състояние.
Имаме ли дух на любов, мир, дълготърпение, доброта, въздържание, какъвто притежаваше св. Серафим Саровски? Или обратното, тънем в тщеславие, дразним се един друг, завиждаме? Такъв чист и безхитростен, изглежда, е бил подвигът на монах Серафим и толкова труден и неразбираем се оказва за нашите съвременници. Дълго време той търсел Христа не сред людете, не сред учените и славата, а в гората, в молитвата, в изкушенията и страданията.
И там, в пустинята, този суетен свят застигнал и него. Помним как дошли разбойници и търсели богатство, били го, счупили му гръбнака, но той бил толкова смирен, че дори не пожелал да осъди разбойниците, които го осакатили, не им пожелал зло нито за миг.
Ето един чудесен пример, който да държим в ума и сърцето си. Пример за истински смирен човек, благ и мъдър, по-мъдър от мнозина богослови, философи и учени в този свят.
Много хора са идвали при св. Серафим, както сега идват в църквата при свещениците, всички те носели своята болка, своите трудности и страдания, а той не отказал на нито един от тях. С всеки споделял любовта, която придобил в своите подвизи.
„Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов” (вж. Гал. 6:2). Тези думи за него са били не просто учение, а целият му живот.
Нека топлината, която св. Серафим ни дарява днес – този мирен дух и блаженство в Светия Дух, да бъдат с всички нас.
Амин.
Източник: pravoslavie.ru
