Света Калия и търпеливата вдовица
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани, е казал Господ (Мат. 5:7) . Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Бог люби оногова, който драговолно дава, учи апостолът (2 Кор. 9:6-7). Всичко това се изпълнило над света Калия. Тя била прославена на земята и на небето заради подвизите ѝ на искрено милосърдие. Мъжът ѝ бил богат търговец. Калия от младини обичала да прави благодеяния за бедните: богатството на мъжа ѝ ѝ давало средства да помага на нищетата. Но мъжът ѝ, колкото бил богат, толкова бил алчен за пари. Веднъж, случило се, три години плавал по море – занимавал се с търговия. Неговата милостива съпруга щедро раздавала милостиня в негово отсъствие. Тя добре помнела и вярно изпълнявала наставленията на Господа: продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда (Лука. 12:33 ).
Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Мат. 16:26).
Когато се върнал и видял, че жена му е раздала на бедните толкова много пари, които силно обичал, мъжът така се разгневил на жена си, че я измъчил до смърт.
Ала Бог прославил щедрата жена с нетление на тялото ѝ. Блаженият патриарх Антоний (893–895 г.) построил женски манастир за мощите на света Калия. „Хроми и болни се покланят на гроба ѝ и се изцеляват“ – пише руският поклонник, поклонил се на мирянката Калия в 1420 г.
Ето какво значи богатството, изразходвано за бедните. Но търпеливата и благочестива бедност също е близо до Небесното Царство.
Почти по същото време, когато живяла Калия, една бедна вдовица благодушно понасяла горчива бедност и усърдно пазела заповедите на Всевишния.
Когато умирала, повикали при нея свещеник, за да я причасти със Светите Тайни, но по същото време го повикали и при един богат княз. Той пренебрегнал бедната вдовица и отишъл при богатия. На връщане от княза, видял нов пратеник, който го викал при умиращата вдовица. Горд и користолюбив, свещеникът не отишъл при бедността. Неговият дякон, богобоязлив и благочестив, поискал благословение да отиде и да причасти умиращата. Като дошъл в дома ѝ, той с изумление видял как Пресветата Дева, заедно с чисти деви обличат бедната болна в чисти дрехи. За още по-голямо изумление, Небесната Царица благоговейно се поклонила на Пресветото Христово Тяло. Чистите деви коленичили пред Светите Дарове. Дяконът извършил своето служение. Когато болната била причастена със Светите Тайни, небесните деви приели светата ѝ душа и я възнесли на небето.
След това дяконът наминал и в дома на богатия. Тук той видял при постелята на умиращия страшни тъмни духове, видял как един от тях насила изтръгнал душата от грешното тяло. Дяконът с ужас паднал на земята. Пресветата се явила и му казала: „Не бой се, възлюбени служителю! Пази заповедите на Моя Син, и духовете на злобата няма да имат власт над тебе; за теб е приготвено Царството Небесно“. Дяконът паднал пред Небесната Царица и Тя се отдалечила.
Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат (Иак. 1:12). Ние се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя (Рим. 5:3-5 ). Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове (Евр. 12:8).
Такова е учението на словото Божие!
Откъс от Светици на Православието на Черниговски архиепископ Филарет (Гумилевски), Омофор, 2014, превод: Татяна Филева
