Беседа в Неделя на митаря и фарисея

Неделя на митаря и фарисея. Днес започва Великият пост. Постът на душата, преди още да влезем в телесния пост. Какво ни казва Светото Евангелие, което се чете на днешния ден? Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви – завършва Спасителят Своето днешно Евангелие, – че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 18:10-14).

В храма душата е открита пред Бога. Фарисеят стои на молитва, откривайки цялата си душа пред Бога: той има много добри дела в живота, не е прелюбодеец, не е разбойник, не е грабител, не е неправедник. Значи е спазил Божия закон. Но вижте как го изпраща от църквата Спасителят: той не си отишъл у дома оправдан. Къде са неговите добри дела, каква е ползата му от тях? Изпълнил е закона, спазил е Божиите заповеди, а ето, погинал е! Душата му е погинала. Гордостта, неговият убиец, е опропастила всичките му добри дела, целия му живот. Ако има все-грях, тогава той е гордостта. Спомняте си, че първият ангел, Луцифер, най-светлият Божи ангел, светоносецът, благодарение на своята гордост се е превърнал в сатана, в дявол (Ис. 14:12-15). Ето, гордостта превръща нещастния фарисей в „дяволочовек“. Защото ако гордостта може да превърне в дяволи дори херувимите и серафимите, то колко повече може да превърне човека в „дяволочовек“?

Днес Църквата ни явява великата тайна на Христовото Възкресение, великата победа над смъртта. Над смъртта на душата и тялото. Но днес ни казва и кой е най-големият човекоубиец във всички светове и всички времена: гордостта, надменността, превъзнасянето. Затова и първият ден от Великия пост, днешният ден от поста на душата, обявява война на гордостта, на този най-главен и страшен грях. И преди да започнем телесния пост три седмици по-късно, днес започваме нашия духовен пост. Пост и борба, страшна борба с най-страшния враг, гордостта. А тя има безброй образи, безброй маски.

В една църковна молитва се казва, че дяволът е многолик. Да, дяволът е многолик, има безброй лица, безброй гримове, безброй маски. Неговият гардероб е огромен. Той се преоблича (ср. 2 Кор. 11:14), облича се в различни светли, прелъстителни одежди. Украсява лицето си, изглажда го, слага маски, за да пристъпи към всеки от нас според желанието на неговото сърце, според неговия най-голям грях. Ние не смятаме за гордост нашия гняв, нашата избухливост. А завистта откъде идва? Пак от гордостта. Е, защо той да е по-добър от мен? Не може, аз съм по-добър от него. Злобата също се ражда от гордостта и високомерието. И така подред: всяка страст, на пръв поглед и най-малката, всеки грях, на пръв поглед и най-малкият, произлиза от този все-грях, от този главен източник на всички човешки грехове – гордостта. Именно тя е въвела греха в този свят. Гордостта е въвела греха в ангелския свят.

Но оръжието против нея ни дава Сам Господ Христос. Оръжие против гордостта е смирението. Затова и Господ е поставил смирението като най-главна добродетел на новия живот, на Новия завет, като най-главна добродетел на Христовата Църква; като добродетел-основа, върху която се градят всички други добродетели, целият живот на човека християнин и в този, и на онзи свят. Основа, върху която се гради вечният дом на нашето човешко битие. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3). Ето, това е смирението, което Господ е поставил в основата на нашия нравствен живот, на нашето пребиваване и на земята, и на небето.

Бедните духом, кои са те? Това са смирените хора, които винаги чувстват, че нашият човешки дух е истинска бедност пред Божия Дух. За да може нашият дух да е винаги беден, той трябва да се обогатява с Божия Дух, да се допълва от Него и да се усъвършенства. Оттук Христовите светии, оттук самите свети апостоли обикновено наричат себе си най-бедните, най-грешните хора. Тъй като духът на евангелското смирение е проникнал цялата им душа, цялото им битие, те знаят, че човекът в този свят може да устои в Христовото Евангелие и светия живот само чрез смирението. Ако християнинът допусне гордостта да влезе в неговата душа и да се разпорежда в нея, основите на неговото битие се разклащат. Но дори и гордостта да влезе в душата му, има покаяние. Главното е той да изпълва душата си със смирение, което е божествена сила.

Смирението е божествена сила, която отблъсква всичко в нас, което е гордо, греховно, страстно, докато не ги прогони напълно. Тогава ние ще придобием онзи покой на душата, за който говори Спасителят: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си... (Мат. 11:28-29). Покой за душите си… Това е, което най-много липсва на човека, на новия, модерен европейски човек и на всички нас. Няма по-голяма сила от смирението.

Искаш ли да почувстваш как са живели нашите прародители в рая и как са побеждавали греха? Най-напред се смири пред Господа, падни на колене в молитва пред Него… Това е твоето смирение. Какво ти остава, какво ми остава, освен заедно да извикаме с каещия се, чуден митар: Боже, бъди милостив към мене, грешника! Така да викаме днес, и утре, така да викаме денем и нощем, и над тебе ще прозвучи благият глас на Господ Иисус: Тоя отиде у дома си оправдан.

Св. Макарий Велики един ден срещнал на пътя дявола, който носел различни съблазнителни неща и отивал към манастира на св. Макарий. „Къде отиваш?“, попитал го св. Макарий. „В твоята обител“, отговорил дяволът. „Какво ще правиш там?“ „Ще изкушавам твоите братя“. „Лесно ми е“ – казал той, – „с твоите братя, поне с повечето от тях. Но ми е трудно да се боря с тебе“. „Защо?“, попитал го свети Макарий. „Защо ли? Ти постиш, а аз никога не ям; ти бдиш, а аз никога не спя; аз винаги съм по-силен от тебе. Но има едно нещо, с което ме побеждаваш“. „Кое е то?“ „Това е твоето смирение“. А тази победа ни дава Господ Христос.

Той е Син Божи, Бог е станал човек и, както се казва в Светото Евангелие, понизил Себе Си (Фил. 2:7, 8). Какво понижение е било за Бога да стане човек! Със сигурност, огромно понижение. А Господ, поради Своята голяма любов към човека, прави всичко, за да го спаси от дявола. Понизи Себе Си, се казва в Светото Евангелие, понизи Себе Си до кръстна смърт. Затова Той е прославен, и Неговото име е по-славно от всички имена във всички светове, за да Му се покланя всичко небесно, земно и подземно (Фил. 2:8-10).

В днешното Евангелие чухте, че Спасителят казва: Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 18:14). Всеки… и аз, и ти, и всеки от нас. Господ е на разположение на всеки в Христовата Църква. От твоята воля зависи дали ще Го прегърнеш и приемеш. От твоята власт зависи дали ще прогониш гордостта от душата си и дали ще се изпълниш с Христовото смирение. Ако не искаш, Господ няма да те кара насила. Ако не искаш, нищо няма да се случи. Но това значи да избереш ада, да избереш вечните мъки. Това значи да избереш за свой господар сатаната, бога на гордостта, лъжливия бог! Гордостта е богът на този свят! Тя така лесно и умело прелъстява хората, представя се като огромна сила, като бог на този свят. Спомнете си как е изкушавал Самия Господ Христос. Сатаната се хвали и казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш (Мат. 4:9).

Ето, това иска този самозванец, той, който е искал да замени Бога и да седне на Божия престол, както казва свети пророк Исая (Ис. 14:13-15). Затова се е сринал от най-високите небеса в бездните на ада. Където е дяволът, там е и адът, целият ад.

Така днешната Неделя на митаря и фарисея ни дава учител, учител по безсмъртие. Кой е той? Покаялият се митар. Той е нашият учител, учител през целия Велик пост, който ни предстои, той ни проправя пътя през дебрите на греховете и изкушенията, и ни води към Христовото Възкресение: той, смиреният покаял се митар, който е изрекъл пред себе си, пред всички светове и пред Бога с вопли и въздишки: Боже, бъди милостив към мене, грешника! И ние, от днешния ден до Възкресение, както се казва в една дивна песен, да прегърнем въздишките на митаря. Нека всички въздишки ни водят през всички дни до святото и славно Възкресение на нашия Спасител.

„Смирението е най-краткият път към спасението“, казва свети Варсануфий. Смирението е съкратено спасение! Ако те плашат многото заповеди на Спасителя, Евангелието с многото си и строги изисквания: обичайте враговете си, молете се на Бога за тези, които ви проклинат, и други трудни за изпълнение заповеди; ако това те плаши, спомни си как можеш да придобиеш спасението? Като се смириш пред Господа и постоянно казваш: „Господи, аз съм никой и нищо в този свят, Ти си всичко мое, Ти си моят рай, Ти си моето Небесно Царство, ти си моят Вечен Живот, моята Вечна Истина, моята Вечна Правда. Дай ми всичко това, и аз съм Твой“. Смирението е спасение. За спасението не се иска нищо особено, никакви големи материални жертви, а само едно: да се смирим пред Господ Христос. И тогава, тогава Той ще ни даде всичко. Но как можем да не се вслушваме във всичко, което е Негово? Ако не се молим, ако не стоим смирено пред Него, когато Му се молим. А най-добрата молитва, молитвата, която със сигурност спасява от всички смърти и дава възкресение на всяко човешко същество, това е молитвата на покаялия се митар: Боже, бъди милостив към мене, грешника!

Благият Господ, по молитвите на всички свои светии, на всички покаяли се и спасени грешници, и на всички просияли в слава праведници, да изпълни душите ни с това смирение. И чрез смирението да води душите ни от добродетел към добродетел, и така да ни дари вечния живот и Небесното Царство, където царува и властва Чудният, Всеблаг Господ Христос. На Него да бъде всяка слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения.

Превод: Татяна Филева