Беседа на Сретение Господне

Днес е празникът Сретение. Кой кого е срещнал? Човекът е срещнал Бога. Ето защо този свят празник се нарича Сретение. Среща. За пръв път е дадено на човек, на благочестивия и праведен Симеон Богоприимец да види Бога в малкото, четиридесетдневно Дете Иисус, да види Спасителя на света, да види цялото домостроителство на спасението, всичко, което Господ е направил, за да спаси човешкия род от смъртта, от греха и от дявола.

Когато взел в своите обятия Младенеца Иисус, св. Симеон изрекъл чудесни думи, които всеки ден се казват на Вечернята: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:23-32).

Очите ми видяха Твоето спасение. Какво са видели очите на свети Симеон? Видели са целия живот на Христос, от Неговото раждане и по-нататък до Богоявлението, до Кръщението, Преображението, Кръста, Разпятието, Възкресението и Възнесението на небето, до основаването на Църквата на Земята и слизането на Дух Свети. Всичко това е дал Господ Христос на света, през всичко това е преминал Той – за какво? Заради спасението на света! Затова и дава сила, която спасява човека от греха, спасява го от смъртта, спасява го от ада. Защо Господ не ни е спасил чрез ангел, защо не е изпратил в този свят всички небесни безсмъртни сили, херувими, серафими и ангели, за да ни спасят? Защото те не са били в състояние да го направят. Защото и ангелите са сътворени същества. Те са безгрешни, но безгрешни чрез Бога. Те са безсмъртни, но безсмъртни чрез Бога. Едно-единствено нещо не им достига, какво е то? Те не са Бог. А да спаси човека от греха, да го спаси от дявола, не е могъл никой освен един Бог… Затова и Благият Господ е слязъл в този свят и е станал човек, и се е явил като Иисус от Назарет.

На днешния ден малкото Дете Иисус е донесено в храма в четиридесетия ден, за да Го поставят пред Господа. Него е посрещнал свети Симеон. Но защо именно днешният празник е наречен Сретение, а не някоя друга среща, не например денят, когато апостол Петър е срещнал Христос, или великият Павел, или славният Антоний Велики, или Атанасий Велики, а когато Симеон Богоприимец е приел в своите ръце Детенцето Иисус? Първо, за да се обяви тази блага вест чрез праведния старец Симеон – човека, който, когато е приел Господа в своите ръце, е бил на 360 години. Така разказва църковното предание.

370 г. преди раждането на Господ Христос египетският цар Птоломей II Филаделф пожелал да има превод на светата еврейска книга на гръцки език. Затова той се обърнал към първосвещеника Елеазар в Йерусалим и го помолил да му изпрати седемдесет учени, мъдри и свети хора, за да му преведат Библията на гръцки език. Сред тези мъдри хора бил и праведният Симеон Богоприимец. Те се заели с това велико и свято дело. И когато св. Симеон, превеждайки пророк Исая, стигнал до стиха в седма глава, където пророкът казва: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Ис. 7:14), той спрял. Девицата ще роди Син – точно така гласели библейските думи. Не, аз ще напиша млада жена. И когато искал да заличи с нож тази дума, му се явил ангел и му наредил да спре. Не пипай това, то е пророчество, което ще се изпълни. Преведи го точно както е пророкувано: Девицата ще роди Син. А това наистина ще се случи и ще се сбъдне. И затова, че се усъмни, ти лично сам ще се увериш и ще останеш жив на земята в тяло дотогава, докато с очите си не видиш Спасителя на света. Старецът послушал нареждането и превел написаното точно.

Минали много, много години, а старецът живеел в Йерусалимския храм, чакайки да се изпълни обещанието. И когато минали всички тези години, в четиридесетия ден след Своето раждане, Господ Христос бил донесен в храма и Дух Свети, Който бил в светия старец, му казал да отиде в храма и да приеме Господа, Спасителя на света. Когато той влязъл, видял между народа Пресвета Богородица, която държала в своите обятия Чедото, видял около тях светлина и ореоли около главите им. И по това той познал, че това е Спасителят на света. Удостоил се с това да види Спасението на света, спасението, което идва от Спасителя, както освещението идва от светлината. Той по Божи дар видял цялата Христова Църква, всички хиляди и хиляди, милиони и милиони хора, които се спасяват чрез това малко Дете, Което той е взел в обятията си, малкия Иисус Богочовека.

И тогава той произнесъл и друго пророчество. Обърнал се към Божията Майка и й казал: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:34-35). Защото той видял Кръста, видял как разпват на Кръста Господ Христос, а Божията Майка стои при Кръста. Гледал и видял как забиват гвоздеи в Неговите свети ръце и нозе. И това било оръжието, което проболо душата на Пресвета Богородица, тази огромна тъга за Сина, за часа на Неговото страдание за спасението на света.

Спасителят е вдигнал и повалил много хора в Израил. Вдигнал е всички, които са желаели спасението на своята душа, вдигнал е всички, които са жадували за Бога, за Божията Правда, за Божията Истина, които са копнеели за вечен живот. Тях е вдигнал, защото те са повярвали в Него като Спасител на света, а кого е повалил? Повалил е гордите фарисеи и садукеи, лъжливите учени, богоборците и христоборците. Те не са искали да дойдат при Него, не са искали да се освободят от своите грехове и своята гордост, и Той ги повалил чрез техните грехове, повалил ги до ада.

Съвременниците на Господ Христос са чувствали, че в Него има велика тайна. Виждали са Го да върши чудеса, които никой друг не е вършел, че Неговото Евангелие е Блага вест, която никога не се е чула на тази земя. Евреите, съвременници на Господ Христос, особено фарисеите и садукеите, пазители на Закона, постоянно се въртели около Него, за да проникнат в Неговата тайна: кой е Той? Откъде е тази смелост, откъде е това учение, откъде е тази сила да възкресява мъртви, да дава зрение на слепи, слух на глухи, способност за ходене на хроми? Кой е Той?

Праведният Симеон Богоприимец е видял Богочовека, видял е единственото Човешко същество в историята на човешкия род, което е по-силно от смъртта, по-силно от дявола. Затова и в Светото Евангелие пише, че под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим, освен името на Господ Христос (Деян. 4:12). Това е единственото Име, единственото Същество, Което спасява света от греха и осигурява на човека вечен живот.

За всеки от нас съществува личен празник Сретение. Всеки от нас се е срещнал с Господа с цялото си сърце, с цялото си същество, когато е тръгнал след безсмъртието, тръгнал е след вечната Истина, тръгнал е след вечната Правда, след вечния Живот. Това е твоето Сретение и моето Сретение. И всеки ден е Сретение, ако ти всеки ден вървиш след Господ Христос и изпълняваш Неговите заповеди, молиш се в храма, молиш се у дома, молиш се, докато пътуваш, молиш се на улицата, ето, ти вървиш след Него. Това е твоето Сретение с Него, защото Той те води през този свят, превежда те и те отвежда във вечния живот. Затова днешният празник е празник на всеки от нас, всекидневен празник, затова е велик св. Симеон Богоприимец, наистина велик пророк, удостоен да държи в своите свети и чисти ръце Младенеца, Спасителя на света. Каква чест, чест и радост, която никога няма да се отнеме от този свят праведник. Той е приел цялата Господня сила в себе си, в своята свята душа, цял се е осветил, цял се е орадостил с вечна радост. И той е силен помощник на всички, които вървят след Христос, които вярват в Него. Той те вдига, ако паднеш в грехове.

За да се изпълни и над нас неговото сладко пророчество и ние да видим Спасението на този свят, и ние да преживеем своето спасение от греха, смъртта и дявола, нека благият Господ чуе всички наши молитви, отправени към Пресвета Богородица и св. Симеон Богоприимец, нека ни спаси от всеки грях, от всяка смърт и от всеки дявол, и да ни дари вечен живот в Своето Небесно Царство. На Него слава и хвала, сега и винаги, и във всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения.

Превод: Татяна Филева