Беседи върху книга Битие

И така, когато всички животни били вече сътворени и получили имена от първозданния, човеколюбивият Господ, Който е усторил всичко за създадения от Него, му потърсил достоен помощник. Създавайки за него целия този видим свят, Той свръх всичко друго сътворява и жената. И виж с каква точност (Писанието) ни учи за създаването на това творение.

Така, както то вече ни съобщи (Бог) иска да създаде помощник на Адам, подобен нему, както по-горе бе казано: да му сътворим помощник, нему подобен (Бит. 2:18). И тук се казава: не се намери за човека помощник, нему подобен (Бит. 2:20). Затова и създаването на жената става от съществото на Адам, както е казано: И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни инива място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе при човека (Бит. 2: 21-22).

3. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена. Обърни внимание на точността на Писанието. То не е казало сътвори (eplasen), а създаде (pskodomesen – устрои). Доколкото Бог е взел част от вече сътвореното и така да се каже е дал само това, което не достигало, затова и Писанието казва: и създаде – не друго творение произведе, а взел от вече готовото творение някаква малка част и от нея направил цяло живо същество.<…>

Вече била създадена цялата твар, явили се и безсловесните, годни за храна и способни да служат на човека, но първозданният нямал с някого, с когото да беседва и който, поради това, че има същата природа, да може да му дава голяма утеха. И затова (Бог) създава от реброто му разумно живо същество и по великата Си премъдрост го прави съвършено, подобно във всичко на мъжа, т.е. разумно, способно да му окаже помощ в необходимите потребности и житейски обстоятелства. <…>

4. След това, за да се увериш в точността на Адамовото пророчество – в това, че казаното от него се сбъдва и досега и (ще се сбъдва) до края на живота на (света), чуй какво следва по-нататък. И рече човекът: ето, това е кост от костоте ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:22-23). Виждаш ли как (Адам) ни е открил всичко като точно ни е обяснил с пророческия си дух всяко (обстоятелство). Тя ще се нарече жена, защото е взета от мъжа си: тук се намеква за вземането на реброто. После, разкривайки бъдещето, казва: затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът. От къде, кажи ми, му е дошло на ум да каже това? От къде е узнал бъдещето и това, че човешкият род ще се размножава? От къде му е известно, че между мъжа и жената ще има съвъкупяване? Все пак то се е случило след грехопадението, а до тогава хората са живяли в рая като ангели, без да се разпалват от похот. Те не се разпалвали и от другите страсти, не се обременявали с телесни нужди, а, тъй като били създени напълно нетеленни и безсмъртни, не се нуждаели дори от прикритието на дрехите: и двамата бяха голи, Адам и жена му, и не се срамуваха (Бит. 2:25). Преди да дойдат грехът и непослушанието, хората били облечени в небесна слава затова и не се срамували, а след нарушаването на заповедта дошли и срамът и съзнанието, че са голи. Та от къде, кажи ми, му е дошло на ум да каже това? Не е ли ясно, че той, бидейки преди грехопаденеито причастен на пророческата благодат, видял всичко това с духовните си очи?

Изяснявам това сега не без цел, а за да можете вие и оттук да познаето преизобилната любов, която Бог явил на човека като му дарил в самото начало ангелски живот и излял върху него безброй благодеяния. а свръх всичко друго го дарил и с пророчески дар. И за да проумеете нехайството, проявено от човека след такива благодеяния и да не хвърляте повече вината върху Бога, а да да вините за всичко човека. Той сам станал причична за всичките си злини, както и ще узнаете после, т.е. за лишенията от толкова много блага и за онова осъждане, на което се е подложил заради непослушанието. Само като си помисля за онова устройство на живота, което Бог е бил дал на Адам като му оказал толкова големи благодеяния. Първо това, че преди да го сътвори създал за него целия свят и после го сътворил така, че той да може да се ползва от всичко видимо. После това, че като заповядал да стане раят, благоволил да засели човека там, отделно от безсловесните животни, и като му дал власт над всички тях, му заповядал като на господар да им даде им на всички имена като на роби и подвластни. По-нататък Адам бил самотен и се нуждаел от помощник, който да има еднаква на неговата природа и (Бог) не му отказал това, а създал, както Му било угодно, жената, връчил я на Адам, а свръх това му дал и пророческо достойнство. И след всички тези нечувани благодеяния дал и най-главното – освободил Адам от всички грижи за тялото, не допуснал той да се нуждае нито от дрехи, нито от нещо друго, а благоволил той да живее на земята, както беше казано, като земен ангел. Когато мисля за всичко това, се изумявам и на любовта на Господа към нашия род, и на нехайството на човека, и на злобата на дявола – злият демон, за когото било непоносимо да гледа ангелския живот в човешка плът. <…>

Беседа 18

4. Адам позна Ева, жена си (Бит. 4:1). Забележи кога се случило това. След непослушанието, след изгонването от рая, тогава започва съпружеското битие. Преди непослушанието (първите хора) живяли като ангели и нямало и (дума за) съжителство. И как иначе би могло да бъде иначе, когато те били свободни от телесните потребности? По такъв начин в началото животът е бил девствен. А когато поради нехайството на (първите хора) се появило непослушанието и (в света) влязъл грехът, девството отлетяло от тях, тъй като те станали недостойни за толкова велико благо, а вместо това встъпил в сила законът на съпружеството. <…>

Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа (Бит. 4:1). Тъй като чрез непослушанието влязъл грехът и присъдата направила първите хора смъртни, всемогъщият Бог, устройвайки по Своята премъдрост продължението на човешкия род, му позволил вече да се умножава чрез съпружеството. И рече (Ева): придобих човек от Господа. Виж как наказанието направило жената по-благоразумна: тя приписва раждането на деца не на природата, а на Бога и с това показва чувството на признателност. Виждаш ли как наказанието им послужило за изправяне? Придобих, казва Ева, човек от Господа – не природата ми е дала детето, дала ми го е благодатта свише. Роди още и брата му Авеля (Бит. 4:2). Тъй като тя била благодарна за раждането на (първия син) и признателна за първото благодеяние, то получила и второ. Такъв е нашият Владика – ако покажем благодарността си за получените дарове и изповядваме Благодетеля, Той ни дава щедро Своите милостти. Така и Ева за това, че приписала раждането на (Каин) на Бога, получава и друго дете. Когато хората станали смъртни, за тях раждането на деца се превърнало вече в най-голямо утешение. Затова и човеколюбивият Бог, за да смекчи незабавно, още в в самото начало строгостта на наказанието и да отнеме на смъртта страшния й вид, дава в дар раждането на деца и явява в него така да се каже образа на възкресението и устройва така, че на мястото на падналите (умиращите) да застават други.

Преводът е направен от руското издание: Творения святаго отца нашего Иоанна Златоуста. Т. 4, кн. 1, СПБ, 1898.

Превод: Мила Игнатова