Богоявление

 Всеки, който е запознат с църковната история, знае, че тя е изпълнена с всевъзможни ереси и секти. Тяхната мода никога не минава. Дори и днес се появяват нови ереси, но парадоксалното е, че те са безсилни да измислят нещо ново и възпроизвеждат варианти на стари лъжеучения. Преди няколко години попаднах на сайта на един модерен еретик – южнокорееца Пол Джонг. Свързах се с него и той ми изпрати безплатно трите си книги, които възлизат на повече от 1000 страници. В тях с маниакална настойчивост авторът повтаря една и съща теза – Христос не бил изкупил хората от вечна смърт чрез смъртта Си за нас на кръста, а чрез Своето кръщение от св. Йоан Предтеча в река Йордан. Всъщност тази ерес не е оригинална. Още през ІІ-ІІІ в. древните гностици учат, че спасението е започнало, когато в Йордан върху човека Иисус се спуснал божественият еон Христос.

Какво честват на празника Йордановден православните християни? Някои от нас приличат на една „християнка”, която видях да се лута из църквата и да пита всеки срещнат: „Къде е иконата на св. Йордан, за да му запаля свещ?” Какво възпява Църквата на Богоявление? Какъв е възвишеният смисъл на Христовото кръщение? Бог се разкрива постоянно на тези, които Го обичат, чрез сътворената Вселена, чрез Неговото слово – Библията, чрез св. тайнство Евхаристия и чрез личния мистичен опит. Но най-пряко и категорично Той се разкрива като Един в Троица на света при Кръщението на въплътеното Слово. Бог Отец засвидетелства, Бог Син се кръщава, а Бог Дух Свети помазва. Затова днешният велик празник също се нарича Богоявление (грц. Теофания). По време на сарацинската си мисия св. Кирил Философ сполучливо сравнява Бог Отец със слънце, Бог Син – със светлина, а Бог Дух Свети – с топлина.

“Отвориха Му се небесата” – уточнява Евангелието (Мат. 3:16). По този начин се отменят последиците на първородния грях на Адам и Ева, след който небето се затваря. Щом Иисус приключва мисията Си на Голгота, храмовата завеса се съдира и отваря. Кръщението на Йордан символизира Светая Светих и обединява небето и земята, Бог и човека.

Богосиновството на Иисус е свързано с призванието на юдеите като Божи народ. В древност те преминават реката Йордан, за да стигнат до Обетованата земя. В същата река Христос представлява човечеството, което чрез кръщението се стреми да стигне до Царството Божие. Христос се кръщава не за да се очисти от греховете Си, каквито не притежава, а за да освети водната стихия и да сложи началото на великата Си мисия за спасението на човечеството. Затова св. Йоан Дамаскин пише: “Той се кръщава не затова, защото Сам се нуждае от очистване, а за да приеме върху Себе Си моето очистване”. Йоан кръщава с вода за прощение на греховете, а Иисус – със Светия Дух и огън. Той ни помазва, освещава и приобщава към пълнотата на божествения живот.

Всички юдеи, с чиито грехове е препълнена река Йордан, не се очистват веднага след влизането на Иисус във водата. Да си припомним старозаветната заповед за очистването с вода. Всеки, който се докосне до нещо нечисто, трябва “да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта” (Лев. 15:5). Човек не се обявява веднага за “чист”, но следва да мине известно време и да дойде новият ден, който според Библията започва от вечерта. Това е поредният старозаветен предобраз на Христовото служение. След кръщението Му в Йордан ще изминат три години, докато настане вечерта на Неговия земен живот. Едва след това хората, които идват при Бога с с покаяние и вяра, могат да получат очистване с вода и Дух по всяко време и на всяко място.

При кръщението Спасителят получава пълномощие от Отца да изгради Царството Божие и да основе тайнствено и задължително свещенодействие – кръщението, което е инициация, въвеждане, вход в това невидимо царство. Кръщението е ключ към вратата на вечността. Именно ключ, който се изковава с чистота и вяра, а не шперц, който се шлифова с лицемерие и цинизъм. Докато обрязването на юдеите и мюсюлманите е плътско, кръщението стои по-високо от него, защото е духовно. Всеки, който иска да се възползва от Божиите дарове, трябва първо да приеме благодатта на кръщението. “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен” (Марк. 16:16). Неприемливо е отношението на някои родители, които бавят с години кръщението на децата си или омаловажават неговото значение. От друга страна кръщението на малки деца задължава техните кръстници и родители да ги запознаят с истините на вярата и да направят от тях действителни и пълноценни, а не само номинални християни.

Бог не се натрапва на никого. В спасението се съчетават действията на Бога и човека. Човек трябва да дойде при Бога, да остави греховете си пред нозете Му и да се покае за тях. Бог трябва да дойде при човека, да възприеме тези грехове и да ги прикове към Кръста. Тази среща между човека и Бога се извършва в купела на кръщението. Древната Църква на Богоявление извършва кръщението на оглашените (катехумените), които се подготвят 40 дни за него. Запазени са проникновени оглашателни или тайноводствени слова от св. Кирил Йерусалимски, произнесени през ІV в. Пее се прекрасният химн: “Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте…” Това е тържество за цялата Църква.

На този празник и ние трябва да си спомним своето собствено кръщение и отново съзнателно да го преживеем и осмислим. Мнозина от нас са кръстени като невръстни деца. Те благодарят на Бога за това, че имат набожни родители, които своевременно са се погрижили за това. Други съжаляват, че не могат да се кръстят сега, когато вече съзнателно са придобили вярата. Когато се обърнем назад и направим преглед на живота си, ние ясно виждаме, че във всяка възраст и във всички изкушения благодатта на св. кръщение ни е опазила и не ни не напускала за миг. Нека да я съхраним и в бъдеще!