Времето на този грохнал свят

Времето на този грохнал свят окончателно ще овехтее когато, по думите на Спасителя, оскъдее любовта…

Никакви космически катаклизми и социални сътресения, войни и епидемии не са съпоставими по кошмарност с тази тиха предсмъртна диагноза: любовта ще оскъдее… Хората ще се отчуждят, даже най-близките; ще си станат вътрешно съвсем чужди и чужди един на друг. Брат ще предава брата си, приятелят ще предава приятеля, управниците – своя народ, народът – своите чиновници, всеки – всекиго, защото любовта вече я няма…

Хората ще престанат да бъдат човеци, ще поискат във всичко да видят единствено собствената си велика сянка; ще са готови да заподозрат всички във всичко; няма да считат никого достоен за помощ и съжаление, състрадание и любов. Ща спрат да общуват, ще се затворят в своите обиди и коварство, ще кроят планове за сладка мъст, ще плетат безкрайни долни интриги, ще сеят драконови зъби на чуждата нива, забравяйки, че Земята е една за всички и каквото посееш, това и ще пожънеш.

Ще оскъдее любовта и няма да има кого да обвиним, защото любовта е наша задача – не на някой друг, а именно наша, моя, твоя. Не можем да изискваме любов. Любов може само да се дава, да се споделя, да се завива, защитава, опазва, съхранява, да се оставя в ръцете на Божия промисъл. И накрая, само чрез любовта може да се живее, вдъхвайки с пълни гърди неземните ветрове на Божието царство. Но ще настъпи времето на непоносим задух, не съвместяващ този огнен вятър на Любовта. И тогава ще настъпи краят, защото Бог ще влезе в тази микроскопична вселена от другата страна на времето, за да спаси онези, които все пак са намерили сили да обичат. Нашият свят няма да бъде погубен от антихриста. Ние самите ще допуснем антихриста в своите сърца. Когато този персонаж пропълзи в душите ни, ние ще го сметнем за свой – уважаващ ни, оценяващ нашите непризнати достойнства, даващ ни могъщество и справедливост, ред и чистота.

Любовта ще оскъдее… Това не е присъда, това е перспектива, открита от взора на Този, от Когото е сътворен този свят и хората в него с техните пътища и кръстопътища. В частност, това означава, че самата дума любов ще изгуби смисъла си, ще премине в класа на животинските инстинкти или благотворителните мероприятия. Но това, което се е опитвал да ни каже Андрей Рубльов със своите икони, няма да се обяснява вече с тази дума.

Ще ни остане само свободата да избираме противозачатъчните средства или виртуално-благотворителните портфейли, но ще изчезне изборът между земята и Небето заради отсъствието на последното в координатната система на ценностите. Хората ще станат плоски отвътре, двуизмерни като паразитни червеи, съхранили само тези функции на организма, които позволяват да употребяват, усвояват и отделят. Обемът на душата ще се превърне в опасен рудимент, признак за политическа некоректност и нетолерантност, непредсказуемост и нестабилност.

Любовта ще оскъдее и светът ще се срине. Какво ни остава: да повтаряме и повтаряме след апостола на любовта неговите думи на последна надежда, последните думи на последната книга на Библията – Апокалипсиса: Ей, гряди, Господи Иисусе! Та нали Твоята любов – това е Твоят кръст, на който Ти бе разпнат заради нас? И тя не ще угасне нито в този живот, нито във вечността. И единственото, което можем да направим, е да се съединим с тази любов, както прилепват извадените за здраве и за упокой частици към Агнеца на Евхаристията в нейния богослужебен край. | www.pravmir.ru

Превод: Презвитера Жанета Дановска

Фотография: Елисавета Галперина