Господният Предтеча

За приготовлението на хората да приемат славния Цар на небето и земята – Твореца на вековете, Единородния и Събезначален на Отца и Светия Дух Божи Син, бил изпратен от Бога великият вестител и пророк, Господният Предтеча и Кръстител Йоан, чийто живот бил във висша степен строг, праведен и свят.

На този човек Бог заповядал в пустинята, в която живеел, да отиде край бреговете на река Йордан и да проповядва на стичащия се там народ да приеме покайно кръщение за опрощаване на греховете.

Идването на този велик Предтеча като „ангел в плът“ било предсказано от пророк Малахия с думите: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене…“ (Мал. 3:1). И ето, явил се Йоан, който започнал да кръщава в пустинята и да проповядва покайно кръщение за опрощаване на греховете. Идвали при него от цялата юдейска страна и жителите на Йерусалим, като се кръщавали в река Йордан от него и изповядвали своите грехове (Марк. 1:4-5).

Кръщавали се от ръката на Йоан хора грешници, които са подобни на всички нас. Но вие ще попитате защо дошъл да се кръсти от Йоан Безгрешният и Най-Светият Господ? Той дошъл, братя мои, за да освети за нас водите чрез Своето Кръщение и за да установи и узакони за нас тайнството на светото кръщение, чрез което всички ние се очистваме от сквернотата на греха и се възраждаме за нов духовен и благодатен живот – освещаваме се и ставаме Божии чеда, народ свят, царствено свещенство, наследници Божии и сънаследници на Христа.

Виждате на колко и какви велики дарове ние сме станали участници чрез светото кръщение! Помнете това като нещо драгоценно и твърдо го пазете, защото сте кръстени и сте станали народ Божий и народ Христов! Живейте достойно за високото християнско звание – живейте в добродетели като се отдалечавате от всеки грях! И така, ето защо безгрешният Иисус Христос се кръсти от Йоан Кръстител на река Йордан, ето какъв и колко велик дар ни е даруван на всички нас от Бога в кръщението и как ние сме длъжни да го пазим и да бъдем достойни за него!

Йоан Кръстител проповядвал на идващите при него от народа покайно кръщение за опрощаване на греховете, а народът изповядвал пред него своите грехове. Оттук, братя, води своето начало и нашата покайна изповед. На Йоан било заповядано от Бога да приема покайната изповед на народа както и на свещениците е дадена власт от Господ Иисус Христос да изповядват и да „развръзват“, като освобождават каещите се грешници от властта на греха или да ги оставят „свързани“ (Йоан 20:23).

Свети евангелист Лука посочва, че Йоан Предтеча строго и силно изобличавал като говорел остро на идващите да се кръстят при него: „…рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достойен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън…“ (Мат. 3:7-10).

Защо така строго и остро, макар и с велика любов, Йоан Предтеча изобличавал народа и го привеждал към покаяние? На първо място защото самият той бил велик праведник, силно обичал Бога и Божията правда, ненавиждал неправдата и бил ревнив за правдата. На второ място, защото народът, заради своето дълбоко нравствено разтление, и по своята крайна неправедност и беззаконие, имал нуждата от строго и по-рязко слово, така както когато някой член на тялото е загноял, има нужда от обгаряне, разрязване на раната или отсичане.

Тук би трябвало да отбележим също така и това, че Йоан Кръстител бил пророк и прозорливец, и виждал цялата дълбочина на сърцето на идващите при него хора, виждал цялата отвратителна неправда и лукавство на тези хора и затова не можел да говори по друг начин с неправедните, освен чрез строгост, с която искал да ги заплаши, а чрез страха да ги поправи. Заради това той не зачитал и произхода им от Авраам, казвайки, че Всемогъщият Бог може и от камъните да въздигне чеда Авраамови и им напомнял за смъртната секира, приготвена да отсече дните на техния живот така, както се отсичат сухите и безплодни дървета.

А сега аз бих искал да задам на себе си и на тези като мен един въпрос: защо ние, проповедниците на покаянието, сме толкова слаби и крайно снизходителни към каещите се грешници, като стигаме почти до скриване и недоглеждане на всеки грях? Не е ли заради това, че и самите ние сме грешни и не сме възлюбили Божията правда с цялото си сърце? Не е ли заради това, че не сме възненавидили неправдата и нямаме божествена ревност към правдата? Ние прибързано възлагаме ръка върху главата на грешниците и ги удостояваме с благодатта на „разрешаването“ и опрощението, като при това често ставаме съучастници към чуждите грехове в нарушение на апостолското наставление: „Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове…“ (1 Тим. 5:22).

Братя и сестри, бъдете вие самите строги към себе си – към своите слабости и грехове! Изследвайте себе си строго и точно, и изисквайте от себе си строга изповед, за да се поправите по-скоро и за да не бъдем и ние с вас осъждани от Бога заради слабата изповед като нерадиви в покаянието!

Как е подействала на народа проповедта на великия Йоан Кръстител? Тя подействала спасително, защото народът се опомнил, пробудил се от греховния сън и го попитал: „…учителю, какво да правим?“ (Лука 3:12).

Йоан им показал и указал делата на любовта и милосърдието, които са най-добрите плодове на покаянието: „…който има две дрехи нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.“ (Лука 3:11). На митарите, богатите и войниците, които също търсели неговото напътствие за покаяние, той отговорил: „никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.“ (Лука 3:13-14).

По този начин Йоан Кръстител изисквал от всеки да принесе и даде истински плод на покаяние. Истински каещите се той наричал Божие „зърно“ и „пшеница“, а неразкаялите се грешници „плява“ и „слама“, които се намират на всемирното Божие гумно. Последните заплашвал с неугасимия огън на наказанието, а за първите казвал, че тях Господ ще събере в своята вечна житница след всемирния и страшен Свой съд. Ето как Господният Предтеча Йоан подготвял народа да приеме всемирния Изкупител и Избавител Иисус Христос.

За нас Иисус Христос отдавна е дошъл и ние само си припомняме ежегодно Неговото дивно и спасително явяване и чудните спасителни събития от Неговия живот. Но, братя и сестри, от нас, които сме вкусили от неизречимите Христови блага, кръстени сме в светия купел и сме станали Божии чеда, се изискват още повече дела на покаяние и плодове на любов и милосърдие един към друг. Защото Духът на Христовата благодат е взаимната любов: „Това ви заповядвам: да любите един другиго!“ (Йоан 15:17). Амин!

Източник: Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского), „Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа“, Санкт Петербург, 1902, с. 19-23.

Превод от руски: Костадин Нушев