Опитайте се да погледнете на Разпятието така, сякаш никога не сте го виждали преди. Представете си, че то е нещо съвсем ново.

Пред вас е един от най-ужасните предмети за измъчване и умъртвяване на хора, познат от световната история. Поколения изследователи са описвали страданията на разпъваните на кръст: раните от гвоздеите загнивали, разпънатите се измъчвали от жажда, умирали от сърдечна недостатъчност…

Кръстното дърво е символ на мъченията и знак на нашето спасение и избавление от смъртта. Съвместими ли са двете неща?!

Понякога сравняват католическите и православните разпятия. На Запад е прието да се подчертава човешката природа на Господ Иисус Христос на Кръста. Част от изображенията ни правят свидетели на умрелия за нашите грехове Човешки Син доста натуралистично. Източните разпятия изобразяват Богочовека, Който приема волята на Своя Отец.

Трудно е да се гледат мъките на умиращ човек, който и да е той. Възниква въпроса: защо е нужно Месията да приеме такава жестока смърт?

Вярно е, че отговорът на този въпрос е прочетен хиляди пъти в книгите и още толкова пъти е чут в храма. И все пак, питаме се: защо е нужен Кръста?

В “Точно изложение на православната вяра” преп. Иоан Дамаскин пише: “Дървото на живота, посадено от Господ в рая, предизобразява Честния Кръст… Смъртта влиза в света чрез дърво, затова и чрез дървото на Кръста на хората били дарувани Животът и Възкресението”.

Дори да не потъваме дълбоко в дебрите на историята и теологията, сме поставени пред простия и понятен факт: ето Този Човек, Когото сега виждаш пред себе си изобразен на една от основните икони в храма и на Разпятието е претърпял страшни мъки заради теб и всички нас.

“Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” – четем в Евангелието.

Не е толкова просто да захвърлиш всичко земно. Съвременните хора живеят много различно от своите предшественици. Живеят с много придобивки, но са винаги недоволни. Днешните хора са духовно слаби. Духовно слаби сме, защото забравяме за духа в своя живот.

Защо се възмущаваме, когато не се чувстваме добре? – Защото това състояние е неестествено. Бог е създал човека не за страдание, а за блаженство. Хората, в лицето на нашите прародители Адам и Ева блаженствали, но за кратко… Те разполагали със свободата да избират и избрали злото.

Знаем, че децата са най-чистите същества на света. Но ако едно дете разполага със свободно време, рядко ще му хрумне да го използва за полезни неща. – Какво е най-вероятно да направи? – Може би пакост, нещо съблазнително и забранено. Защото нашият свят наистина лежи в зло. Когато сравняваме детето и възрастния, забелязваме, че възрастните са загубили детската чистота, непосредственост и способността да прощават, защото постоянно, в течение на целия си живот са се отказвали от доброто и съзнателно са избирали злото. Така постъпваме с дадената ни от Бога свобода…

Затова нека не се учудваме, че Адам е паднал. Това се случва всеки ден с нас. И Бог страда от това. Кой от нас не страда, когато вижда, че децата му не вървят по добър път? Бог е пострадал за всички Свои деца…

Неделя Кръстопоклонна е поставена в центъра на Великия пост. Кръстът е изложен на поклонение в православните храмове през цялата седмица. За наша утеха и подкрепа. Какъв е бил животът на Христос, какво е претърпял Той като човек? Бил ли е щастлив Божият Син на земята? – Невъзможно е да си представим нашият Господ весел, доволен, смеещ се. Христовият лик е пред очите ни и поразява с мълчаливата си печал и скръб, защото Той е обичал всички, състрадавал е на всички и е искал да изведе всеки от мрачната безизходица на собствения му живот, а много малко Негови приятели са Го разбирали и следвали… Можем да си представим как Той е проповядвал Евангелието, можем дълго да се чудим над простите и ясни думи, които е избрал за нас и всички хора, живели през последните две хиляди години… И въпреки всичко, около Него е имало предатели, завистници, фарисеи, озлобени хора, които искали да Го убият.

Такъв е образът на християнския живот и образът на християнското отношение към този живот. Скърбял ли е Христос? – Да. Но никога не е карал хората около Себе Си да направят нещо насила или да се променят без да желаят сами тази промяна. Бог показвал на всички какво е вяра и благородство, какво е молитва. Слушали Го хиляди, а негови ученици станали малцина. И в това няма нищо удивително, макар че проповядвал Самият Божий Син, Второто Лице на Света Троица.

Бог ни обича такива, каквито сме. Той ни е създал. И очаква от нас да бъдем истински човеци и да приемем своя кръст.

На всеки от нас Той е дал неговия кръст, всеки има свой труд, свой живот и грижи. Господ дава на всеки според неговата мярка. Изпитанията ни правят хора. Може би това ни ужасява в първия момент, но нека знаем, че Христос е минал по същия път. И ако всички хора вървяха по Христовия път, никой от нас нямаше да разбере какво е ад и щяхме да влезем в Божието Царство.

Всеки човек, роден до пришествието на Христос, независимо от това дали е бил праведник или грешник е попадал в ада, защото не е познавал Месията. Дори хората, които са очаквали Божия Син и Неговото пришествие е трябвало да дочакат Кръстната Жертва и да очакват слизането на своя Създател в ада, откъдето да ги изведе.

Ако Адам не беше съгрешил, никога не би умрял. Христос – Безсмъртният, взе върху Себе Си всички трехове на хората от Адам до края на нашия временен свят и умря на Кръста с нашето греховно бреме. Ние се задъхваме от тежестта на своите падения всеки ден.

Как Христос понесе всички човешки престъпления на Кръста? – Отговорът на този въпрос завинаги ще си остане Божия тайна. Колкото повече се питаме, толкова по-огромна ще ни изглежда тя. Свети Григорий Богослов пише: “Христос стана грешник заради нас. Затова Го убиха на кръста – Той прикова на него нашия грях”.

Когато приближаваме до Христовия лик и казваме: “Прости ни”, Той ни прощава. Той има власт да ни прощава, защото затова дойде на земята. Но на нас е дадена благодат, която пренебрегваме. Ние не искаме да знаем за Божието царство. За хората като нас са най-важни амбициите, обикновените човешки цели, егоизма, които заемат целия ни живот. От всичко, което вършим, излиза, че ни е все едно дали Христос е живял на земята, какво е говорил, какво е вършил, как е живял.

Кръстът е символ на победата над греха. Носим кръст на шията си, за да помним Кръста на Христос. Кръстовете не са аксеоари или модни дрънкулки. Те са знак на Живота, който сме получили от Христос.

Кръстоносенето започва от отхвърлянето на себе си и собствената греховност. Победата над себе си е най-трудната и тя започва от малките неща. Започва с духовната пролет на Великия пост, която ни води към най-големия християнски празник – Светлото Христово Възкресение.

Намираме се в средата на пътя към Пасха. В средата на поста в центъра на храма е положен за поклонение Христовият Кръст. И всички превити под тежестта на своя жизнен кръст се вглеждат в него и просят мъдростта, която ще ни разкрие правдата в нашия живот и ще ни помогне да разберем светлия смисъл на нашата вяра. | www.taday.ru

Превод: Дария Захариева