Неделя на жените-мироносици

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа.

Рано сутринта, още преди съмване, жените-мироносици дошли на гроба, и сияещ със светлината на Възкресението ангел им казал, че напразно търсят сред мъртвите живия, напразно сред хората търсят Бога, който е възстанал от Своя гроб. Наоколо все още царяла предутринна тъмнина, но тази светлина на Христовото Възкресение, този започващ ден говорели, че тъмнината е победена, победена е окончателно и безвъзвратно. Може би още тогава те започнали да се досещат за смисъла на думите на един от древните пророци: нощта се приближава към края си, вече съмва! И този ден свети оттогава. Жените-мироносици дошли, когато прозвучала едва първата вест за Христовото възкресение, когато само ангелите на небесата, само спасените от тъмнината на ада хора я възпявали – а оттогава колко хиляди сърца са запалени с тази радост и с тази светлина, колко мисли са просветени с това сияние!

И ето на нас също ни надлежи да влезем в труда и подвига на онези, благодарение на които вестта за Кръста Господен се е оказала не вест за крайното поражение на Бога, истината, доброто, живота, и да се присъединим към онези, които разнесли из целия свят вестта за това, че Кръстът се оказал победа, а не поражение – вестта за Възкресението. Когато за пръв път Христос застанал пред Своите ученици, той им дал мир, мир, от който те така страшно се нуждаели. Току-що си отишъл страшният Разпети петък, но те били още погълнати от неговия ужас и неговия мрак. И Христос, като се явил, им дал мир, който вече никой и нищо не можел да им отнеме, мир, който се основавал на увереността в победата и великата радост, вече сливаща се с небесната радост.

А второто Негово слово е: "Както Отец Ме прати, така и Аз ви пращам". Бог изпратил Своя Син да свиделества за истината, да ражда и разширява любовта. Христос пратил Своите ученици да примирят света с Бога, ако е нужно – с цената на собствения си живот. Те направили това, и ние сега чрез техния подвиг сме живи: поради това, че те не пожалили своя живот, ние можем да възпяваме Възкресението и да се радваме с вечна радост.

И словото, което им било казано тогава, се говори днес от този храм, където възпявахме Възкресението: ние сме длъжни да влезем в света, в неговия предутринен мрак, с вестта за Божествената любов, с вестта за истината, и да свидетелстваме, че всичко това е Христовата правда. Ето с какво трябва да влезем в него: с увереността, която ни дава Възкресението, с радостта и любовта, които тя вселява в нашите сърца. Ако не сторим това, няма да влезем нито в апостолския труд, нито в замисъла Господен, а ако го сторим, ще станем също благовестници и ще донесем радостта на спасението и смисъла на живота на хората, които все още са в предутринна мъгла, а понякога и в смъртна сянка. Амин.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! – ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!