Охридски пролог – 11 декември

Преподобен Даниил Стълпник

Роден в село Витара при град Самосат в Месопотамия от родители християни, Илия и Марта. Бил измолен от Бога със сълзните молитви на бездетната си майка и като единствен син от малък бил посветен да служи на Бога. В дванадесетата си година приел монашески чин, посетил Симеон Стълпник и бил благословен от него.

Като желаел усамотение, Даниил напуснал манастира и се оттеглил в един запустял езически храм на Черноморското крайбрежие. Тук претърпял безбройни нападения от демоните, но победил всички с търпение, молитва и кръстно знамение. След това възлязъл на стълп, върху който останал до своята смърт.

Търпял еднакво и жега, и студ, и нападения от хората и демони. Около неговия стълп се събрали много ученици и той ги наставлявал за вечния живот с думи и с пример. Бог наградил този Свой всеотдаен слуга с голяма благодат още в този живот. Той извършил много чудеса, полезни на хората; предсказвал събитията от бъдещето. От всички страни се стичал народ под неговия стълб, търсейки от Божия светител помощ и съвет. Царе и патриарси идвали при него, обикновените хора също. Цар Лъв Велики довеждал своите чуждестранни гости, князе и големци, показвал им свети Даниил на стълпа и казвал: "Ето чудото в моето царство!"

Даниил, като предрекъл деня на своята смърт, поучил учениците си, както бащата своите синове и се опростил с тях. Пред смъртта му учениците му видели над стълпа ангели, пророци, апостоли и мъченици.

Като поживял осемдесет години, този ангелоподобен човек се упокоил в 489-та година и се преселил в Христовото Царство.

Преподобен Лука Стълпник

Живял в Цариград по времето на цар Константин Порфирородни. Като войник участвал във война против българите, където видял гибелта на хиляди хора. От тази война излязъл жив и невредим. Виждайки (намеса на – бел. ред) Божия пръст в своето спасение, той презрял цялата суета на света. Оттеглил се на един стълб при Халкидон, на който се подвизавал цели четиридесет и пет години, като очиствал своята душа от всякакви греховни желания и помисли.

Като угодил на Бога, се упокоил между 970 и 980 година и се преселил във вечния живот.

Преподобен Никон Сухи

Поробен от татарите като монах в Киевските пещери. Три години прекарал в робство окован, измъчван и поругаван. Неговите роднини донесли пари, за да го откупят от неговия господар, а той, като отхвърлил това, казал: "Ако Господ искаше да бъда свободен, нямаше да ме предаде в ръцете на тези беззаконици".

Веднъж казал на господаря си, че след три дни Христос ще го освободи. Татаринът помислил, че робът му се готви да бяга и му прерязал жилите под колената. На третия ден Никон наистина бил пренесен за миг от невидима ръка в Киев.

След известно време този татарин дошъл в Киев и, като познал в Никон своя бивш роб, се покаял и се покръстил. Така бившият господар станал послушник и ученик на своя бивш роб.

Никон, наричан Сухия, заради голямата изпосталялост на тялото си, бил велик прозорливец. Упокоил се в мир в Господа на 11-ти декември 1101 година.

Свети мъченик Миракс

Египтянин. Заблуден от мюсюлманския емир, приел исляма. След това се покаял, влязъл в джамията с кръста, обявил се за християнин, и призовал мюсюлманите да оставят лъжата и да приемат истината.

Подложен на мъчение и посечен около 640 година.

***
Когато свети Даниил умираше,
своите ученици така поучаваше:
Мои драги чеда, плодове на моите трудове,
сърцата си към Живия Бог прилепете,
духом съзерцавайте Небесния Отец,
с хвалби прославяйте чудесния Творец;
нека смирението е първата Ви добродетел,
смирени са Божиите големци на небето.
Бъдете послушни, това подхожда на смирените,
тези са двете украшения на правоверните.
Гостоприемство пазят смирените и послушните,
гостоприемни бъдете и великодушни.
Тези са трите добродетели и още три ще назова:
пост, бдение и нестяжание – пътеки на вечното щастие.
В земния мрак ето Ви шест светилника,
а седмият е любовта, най-голяма от всички тях. –
Това изрече светецът и благословение преподаде,
своята свята душа на Господ предаде.
О, свети Данииле, гражданин на небето,
от Христос измоли потребното за нас, грешните.

Разсъждение

Господ пази всички, които Го обичат (Пс. 144, 20).

Ясно като слънце потвърждават това житията на светиите.

Едни завистливи свещеници внесли жалба пред патриарх Анатолий, като оклеветили свети Даниил като магьосник. Всъщност, те завидяли на този подвижник, който, още съвсем млад, ги превъзхождал в своите добродетели и със своя (начин на – бел. ред.) живот привличал много народ към себе си.

Патриархът извикал Даниил при себе си и го изпитвал – първо за това как вярва и второ как живее. Когато Даниил изповядал всичко, патриархът станал от мястото си, прегърнал го и, като го похвалил, го пуснал да си върви с мир.

Няколко дена след това патриарх Анатолий се разболял. Извикал Даниил и му се примолил да измоли от Бог оздравяване. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. И тъй като патриархът искал с нещо да го възнагради, младият светител помолил за награда да даде прошка на неговите клеветници. Патриархът в отговор казал: „Как да не им простя, когато те станаха виновници за такива блага, а именно: да познавам теб и чрез теб да получа изцерение!"

Наистина Господ пази всички, които Го обичат. Злото, което хората замислят на такива, преминава в тяхно добро.

По времето, когато св. Никон Сухи робувал при татарина, този се разболял до смърт. Като видял, че скоро ще умре, наредил на синовете си след смъртта му да разпънат на кръст роба Никон над гроба му. Свети Никон обаче предвидял бъдещето; видял, че суровият му господар ще се покръсти. Ето защо се помолил на Бога за оздравяването му. Така татаринът оздравял, противно на всяко очакване. По този начин, с молитва, свети Никон спасил и себе си от телесна смърт, и господаря си от душевна.


Съзерцание

Да съзерцавам завета, който направи Бог с праведния Ной (Бит. 9) и по-точно: 


1. Как Бог благослови Ной и неговите синове след потопа


2. Как даде завет, че няма да има вече всеобщ потоп


3. Как постави дъгата да бъде знак за този завет



Беседа
За Лот



И рече (им) (Лот ): братя мои, не правете зло (Бит. 19:7).


Лот с жена си и двете си дъщери живеел в Содом. Праведник сред неправедните.

"Искаш ли да погубиш праведника с нечестивите?", попитал верният Аврам Бога. Бог отговорил на верния Аврам, че не само няма да погуби праведника, но ако биха се намерили десетима праведника в този град, би пощадил целия град заради тези десетима.

В Содом обаче се намерил само един праведник – Лот, и той – пришълец. Както преди световния потоп имало един праведник в света – Ной, така и преди да се опропасти Содом, там имало един Лот. Този Лот приличал във всяка добродетел на чичо си Аврам, а особено бил много гостоприемен и послушен на Бог. А содомците го мразели и като пришълец, а още повече – като праведник.

"Братя, не правете зло", ги учел Лот. Злосторниците наричал братя, за да ги укроти; карал ги да се опомнят и да не вършат зло, за да ги спаси. Братските му думи обаче извиквали у тях още по-голяма ярост. Така Лот се удостоил да го посетят Божии ангели и да го изведат из покварения град, чийто грехове викали към Бога. Злосторниците се струпали пред Лотовия дом, за да осквернят светостта на гостоприемството.

"Братя, не правете зло", ги умолявал Лот. Но нима ще послушат човек безчовечните, които не се боят от Бога? Ето защо Божиите ангели ги наказали със слепота, та ослепели всички – от най-малкия до най-големия. Тогава ангелите извели Лот от града на грешниците, а изпратили над града дъжд от сяра и огън. Така се опропастил злият град и така се спасил един праведник от този град.

По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сир. 16, 3). 

О, праведни Боже, Който никога не оставяш праведника, поправи неправдите ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева