Охридски пролог – 20 ноември

Преп. Григорий Декаполит

Роден в Декапол Исаврийски от известни и благочестиви родители, – Сергий и Мария. Родителите му искали да го оженят щом завършил училище, но той избягал в пустинята и се замонашил. Живял на различни места, – Византия, Рим и Олимпийската гора. Където и да бил, навсякъде удивлявал хората с подвизите и чудесата си.

Случвало се да го озарява небесна светлина и да му се явяват Божии ангели. Той съзерцавал ангелската красота и чувал ангелското умилно пеене.

Поживял дълго и богоугодно и починал в мир през IX век в Цариград, преселвайки се с душата си в радостта на своя Господ.
 
Св. Прокъл, патриарх Цариградски

Ученик на свети Йоан Златоуст. През 426-та година бил посветен за епископ на Кизик, а в 435-та година бил избран за Цариградски патриарх. Управлявал Божията църква като мъдър архиерей.

По негово време се случили две известни събития. Първо, мощите на свети Йоан Златоуст били пренесени от Коман в Цариград, по желание на царя и патриарха; по това време царувал Теодосий Младши със сестра си Пулхерия.

Второ, станало голямо земетресение в Цариград и околностите му. Много от най-хубавите и най-големите сгради паднали от страшния трус. Патриархът, заедно с царя и множество свещеници, велможи и народ излезли на лития. По време на литията, докато се молели на Бог, едно дете било грабнато високо във въздуха дотам, че накрая не можело да се види с очи. След това се върнало и бавно се спуснало на земята. Когато го запитали къде е било, то отговорило, че е било взето на небесата между ангелите и чуло как ангелите пеят: Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас! Всички в литията започнали да пеят, щом чули тази песен, и земетресението спряло изведнъж. Тази прекрасна песен от тогава влязла в употреба в църквата.

Детето се упокоило скоро след това и било погребано в църквата „Света Ирина”.

Свети Прокъл служил като архиерей двадесет години и починал в мир в Бога през 446-та година.
 
Св. мъченици Евстатий, Теспесий и Анатолий

Тези били родни братя от Никомидия. Родители им езичници – Филотей и Евсевия, заедно със синовете си, – приели след това истинската вяра от свети Антим, епископ Никомидийски.

Филотей бил ръкоположен за презвитер. Когато той, заедно с жена си, се упокоил, тогава настъпило страшно гонение на християните, по време на злочестивия цар Максимиан.

Тримата Филотееви синове били изведени на съд. Съдени, измъчвани и изтезавани по различни начини, накрая били осъдени на смърт. Няколко пъти им се явявали ангели в тъмницата и им давали манна за ядене, и изпълвали младите им сърца със сила и смелост в търпението (на мъките – бел. ред.). Когато ги извели на мястото за екзекуция, дошли им (на среща – бел. ред.) двама приятели, – Паладий и Аркадий и повели разговор с тях. И още докато разговаряли, светите мъченици предали душите си на Бога. Тогава войниците им отрязали мъртвите глави и ги занесли да ги покажат на съдията.

Пострадали за Господ Христос около 313-та година и се преселили в безсмъртното Христово царство.
 
Св. Исаак архиепископ Арменски

Роден в Цариград във времето на посланичеството на баща му за Арменския цар във Византийския двор.

Той бил десетият поред Арменски архиепископ, и в този сан управлявал църквата петдесет години. Пастирството си белязал между другите неща и с превод на Свещеното Писание на арменски език.

В едно видение му било казано, че всички арменци след време ще отсъпят от чистата православна вяра.

Този забележителен йерарх се упокоил в мир през 440-та година и се представил пред Господ.
 
Свети три девици персийки

По времето на цар Сапор тези три девици били гонени като християнки, и посечени накрая с ножове. На техния гроб израстнали три смокини, които давали изцерение от всякакви мъки и болести.

***
Учениче славен на славния учител,
О, премъдри Прокле, слуга на Спасителя,
ти укрепи вярата, ересите изтреби,
затова светата църква те славослови;
църквата величае своя великан,
който себе си прослави, прославяйки Бога.
Като вещ кормчия ти църквата преведе,
чудеса видя, Бога прослави.
С прозорлив дух, с благодатен ум,
ти послужи на Духа като гласовита струна.
От Духа научен, ти научи царя
на Златния патриарх мощите да пренесе.
С народа и царя ти ясно видя,
чудесата от мощите славно проявени.
Сега за нас се моли в безсмъртния рай,
верните да устоят във вярата до край.
 
Разсъждение

Сред смъртните (хора – бел. ред.) никой не е изтълкувал с по-голяма любов и по-дълбоко (разбиране – бел. ред.) посланията на апостол Павел от свети Йоан Златоуст. Свети Павел сам да би тълкувал себе си, не би се изтълкувал по-добре. И вижте, историята ни казва, че наистина Павел е тълкувал самия себе си чрез Златоустовите ум и перо.

Когато свети Прокъл бил послушник при Златоустия патриарх, службата му била в това да представя посетителите. Един велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изпъдил от двора. Този велможа дошъл при свети Златоуст да моли за ходатайство пред царя в своя полза. Прокъл поискал да го представи на патриарха, но като надзърнал през отворената врата, видял някакъв човек да стои наведен над патриарха и нещо да му шепне в ушите, докато патриархът пише. Това продължило до зазоряване.

Прокъл казал на велможата да дойде на другата вечер, а сам се чудел кой бил този човек при патриарха, и как може непредставен (от него – бел. ред.) да влезе в стаята на патриарха.

Втората нощ пак се случило същото. Прокъл бил още по-учуден. На третата нощ отново се случило същото. Прокъл бил удивен. Златоуст го запитал не е ли идвал еди-кой си велможа. Прокъл отговорил, че вече три нощи същият чака да влезе, но заради някакъв странен човек, стар и плешив, който три нощи поред шепти нещо на ухото на патриарха, той не смеел да го представи. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой да е влизал при него през последните три нощи. Запитал послушника как е изглеждал странният човек и Прокъл посочил иконата на свети апостол Павел, като казал, че бил същият. Този бил самият апостол Павел, който боравел с ума и перото на най-големия си тълкувател.
 
Съзерцание

Да съзерцаваме чудесното създаване на света, и по-точно:

1. Как Бог – Света Троица Се съветваше със Себе Си за създаването на човека; 


2. Как Бог създаде човека по Свой образ. 
 
Беседа: За постъпването според призванието 


"да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие" (Еф. 4, 1–2). 


Не се гордейте, не се гневете, не бъдете малодушни, понеже всичко това е недостойно за християнското звание.

Това звание е толкова високо и прекрасно, че човек трудно може да се запази от гордостта; трудно е да се въздържа от малодушието при опасности и загуби. Против трите нездрави състояния апостолът изтъква три здрави състояния, а именно: против гордостта – смирението, против гнева – кротостта, против малодушието – долготърпението. Някой ще каже, че тези три добродетели: смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не изразява напълно висотата на християнското звание. Скъпоценността и богатството на това звание даже не могат да се видят тук на земята; то е като затворен ковчег, който човек разнася затворен из този свят, а го отваря на оня свят и изважда благата от него. Само този, който може да се въздигне до най-високите небеса и да види Господ Христос в славата с ангелите и светителите може да оцени висотата на християнското звание. Този е победният сбор на всички богоугодници от земята, които се удостоиха с висока, висока почест.

Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име ни е най-скъпото име. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева