Охридски пролог – 25 декември

Рождество на нашия Господ и Спасител Иисус Христос

Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден) (Гал. 4:4), за да спаси човешкия род.

Когато се изпълнили девет месеца от благовестието, което явил Архангел Гавриил на Пресветата Дева в Назарет, като казал: Радвай се, благодатна!… ето, ще заченеш… и ще родиш син, в същото време излязла заповед от цезар Август целият народ в римското царство да се впише (за преброяване – бел. прев.). Според тази заповед, всеки трябвало да иде в своя град и там да се впише. Ето защо праведният Йосиф дошъл с Пресветата Дева във Витлеем, Давидовия град, тъй като и двамата били от царското коляно на Давид. В този малък град, обаче, се стекъл много народ заради вписването и Йосиф и Мария не могли да намерят квартира в нито една къща – ето защо се подслонили в една овчарска пещера, където пастирите затваряли овците си. В тази пещера, в нощта между събота и неделя на 25-ти декември Пресветата Дева родила Спасителя на света, Господ Иисус Христос.

Родила Го без болка, както и Го заченала без грях – от Дух Свети, а не от човек. Тя сама Го повила в ленени пелени, поклонила Му се като на Бог и Го положила в ясли.

След това се приближил и праведният Йосиф; той също Му се поклонил като на божествен плод на девичата утроба.

После дошли и пастирите от полето, упътени от Божий ангел, и Му Се поклонили като на Месия и Спасител. Пастирите чули множество ангели, които пеели: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лк. 2).

В същото време пристигнали и трима мъдреци от Изток, водени от чудодейна звезда, със своите дарове: злато, ливан и смирна. Те Му Се поклонили като на Цар на царете и Го обдарили със своите дарове (Мат. 2).

Така дошъл в света Този, Чието идване било пресказано от пророка. Родил се така, както било предсказано: от Пречиста Дева, в град Витлеем, по плът – от Давидовото коляно; във време, когато вече нямало в Йерусалим цар от Иудиния род, а царствал тиранинът Ирод.

След толкова много Свои предобрази и предвестници, пратеници и известители, пророци и праведници, мъдреци и царе, накрая Се явил Той – Господарят на света и Царят на царете, за да извърши делото на човешкото спасение, което не могли да извършат Неговите слуги.

На Него нека бъде вечна слава и хвала. Амин.

От гореща любов Ти слезе от небето
от вечната красота в чудовищната мъка,
от вечната светлина в гъст и злобен мрак,
на давещите се в греха протегна свята ръка.
Небето се изуми, потресе се земята:
Добре дошъл, Христе! Хора, радвайте се!
От горещата любов, с която света сътвори,
като роб се понизи, за да отвържеш робите;
да обновиш дома, която разори Адам;
омрачените да просветиш, да опростиш грешниците .
Любовта не познава страх и унижение:
Добре дошъл, Христе, Владико на спасението!
От гореща любов, Царю на всички красоти,
Ти остави блясъка на херувимите красиви,
слезе в пещерата на човешкия живот,
при отчаяните хора с огън и със мир.
Уплаши се земята: как да Те удържи?!
Добре дошъл, Христе! Теб небето Те държи!
За Теб отдавна се надява девицата прекрасна,
земята нея Ти издигна – чрез нея да Се спуснеш
от високия престол, от небесния град –
здраве да донесеш, да опростиш греховете.
О, девице свята, кадилнице златна,
слава и хвала на теб, майко благодатна!

Разсъждение

На родилия се във Витлеем Господ Иисус Христос се поклонили най-напред пастирите и мъдреците (астрономите) от Изтока, и по този начин – най-простите и най-мъдрите на света (Му се поклонили – бел .прев.). И до ден днешен най-искрено се покланят на Господ Иисус, Бога и Спасителя, най-простите и най-мъдрите на този свят. Покварената простота и полу-учената мъдрост винаги са били неприятели на Божествеността на Христос и на Неговото Евангелие.

Но кои са били тези мъдреци от Изтока?

Свети Димитрий Ростовски особено много е проучвал този въпрос. Той твърди, че те са били царе на някои малки области или единични градове в Персия, Арабия и Египет. В същото време били велики учени в звездоброенето (астрономията). На тях се явила онази чудодейна звезда, която посочила раждането на Новия Цар.

Според Свети Димитрий, тази звезда им се явила девет месеца преди раждането на Господ Иисус, тоест във времето на зачатието на Пресвета Богородица. Това време от девет месеца те провели в проучване на звездата, в подготовка за път и пътуване. Пристигнали във Витлеем скоро след раждането на Спасителя на света.

Единият от тях се казвал Мелхиор. Той бил стар, посивял, с дълга бяла коса и брада. Той принесъл на Господ в дар злато.

Другият се наричал Гаспар; червендалест, млад и голобрад. Той принесъл на Господ в дар ливан.

Третият са наричал Валтазар, чернокож и с гъста брада. Той принесъл на Господ в дар смирна.

След смъртта им телата им са пренесени в Цариград, от Цариград – в Милано, а от Милано – в Кьолн.

Може да се добави още, че тези трима мъдреци били представители на трите главни човешки раси, които произлезли от Ноевите синове: Сим, Хам и Яфет. Персиецът представлявал яфетите, арабинът – семитите, а Египтянинът – хамитите.

Така може да се каже, че чрез тези тримата целият човешки род се поклонил на въплътилия се Господ и наш Бог.

Съзерцание

Да съзерцавам красотата на душата на Пресвета Богородица, и по-точно:

– Как нейната душа беше свята и непорочна;
– Как нейната душа беше изпълнена с тишина от вяра и надежда в Бога;
– Как нейната душа беше изпълнена с благоухаен мирис от молитвите;

Беседа
За раждането на Господ, Божия Син

Излязох от Отца и дойдох на света (Йоан.16:28)

Единородният Божий Син, братя, роден във вечността от Отца без майка, се ражда във времето от майка без баща. Онова първо раждане е неразбираема тайна на Света Троица във вечността; това второто, е неразбираема тайна на Божията сила и човеколюбие във времето. Най-голямата тайна във времето отговаря на най-голямата тайна във вечността. Като не можем да влезем с малката свещица на нашия разум в тази най-голяма тайна, ще се задоволим, братя, със съзнанието, че нашето спасение не е започнало от човек и от земята, а от най-висшите висини на божествения невидим свят.

Такава е Божията милост и такова е човешкото достойнство, че Сам Бог Синът слязъл от вечността във времето, от небето на земята, от престола на славата в овчарската пещера, само и само да спаси хората, да ги очисти от греха и да ги върне в рая. Излязох от Отца, където имах всичко, и дойдох в света, който нищо не може да Ми даде.

Господ Се роди в пещерата, за да покаже, че целият свят е тъмна пещера, която само Той може да осветли.

Господ Се роди във Витлеем – а Витлеем означава "дом на хляба" – за да покаже, че Единствен Той е хлябът на живота, достоен за истинските хора.

О, Господи Иисусе, предвечни Сине на Живия Бог и Сине на Дева Мария, осветли ни и ни нахрани със Себе Си.

На Теб слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева