Охридски пролог – 6 ноември

Св. Павел, патриарх Цариградски

Когато блаженият патриарх Александър лежал на смъртно легло, верните опечалени го попитали кого оставя след себе си за архипастир на словесното Христово стадо. Тогава болният патриарх им казал: "Ако искате да имате пастир, който да ви учи и да блести с добродетели, изберете Павел. Ако искате да имате просто красив човек, с красота на външност, изберете Македоний". Народът избрал Павел.

Това не се харесало на еретиците-ариани; не се харесало и на цар Констанций, който по това време бил в Антиохия. Скоро след това Павел бил низвергнат. Той, заедно със свети Атанасий Велики, избягал в Рим. Там папа Юлий и цар Констанс ги приели добре, и ги подържали в (изповядването на – бел. ред.) православната вяра.

Павел бил върнат на престола заради писмо (на застъпничество – бел. ред.) на цар Констанций и папата.

Когато умрял царят, арианите надигнали глава и прогонили православния патриарх в Кукуз, Армения. Веднъж – в изгнанието си – свети Павел, служейки света литургия, бил нападнат от арианите и удушен в омофора си – през 351 г.

По времето на цар Теодосий, през 381 г., мощите му били пренесени в Цариград, а през 1236 г. – във Венеция, където се намират и днес. Любимите му клирици и секретари – Маркиан и Мартирий, пострадали скоро след патриарха си (виж 25 окт.).

Преп. Варлаам, Хутински чудотворец

Роден и възпитан като християнин във Велики Новгород. След смъртта на родителите си се замонашил и се предал на тежък подвиг. Основал манастир на брега на река Волхова, на мястото, където му се явила небесна светлина. Приживе и след смъртта си – голям чудотворец, прозиращ в човешките тайни, изгонващ нечисти духове, и изцеляващ всякакви болести на хората.

Слугата на княз Василий Василиевич бил тежко болен и помолил да го занесат на гроба на свети Варлаам. Той наредил още, ако по пътя умре, да го занесат мъртъв при светителя. Така и станало. Той умря по пътя и мъртъв го занесли в манастира, където оживял, станал и се поклонил на гроба на светителя.

През 1471 г. цар Иван Грозни заповядал да разровят гроба на светеца. Веднага щом започнали да го откриват, от гроба се вдигнал пламък и запалил дървената църква. Царят толкова се уплашил, че избягал от храма и в бързането си забравил жезъла, който до ден днешен се пази при гроба на светеца. За спомен на това чудо св. Варлаам се празнува два пъти – (днес – бел. ред.) и в петък след Неделята на Вси Светии.

Спомен за падане на пепел от въздуха

Това се случило в Цариград в 472 г. по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий.

Нашият Господ е същинска доброта и милост,
но страданията допуска заради греховете човешки:
наводнения, болести, земетръс и суша,
бедствия и мъки на тяло и душа.
Който не вижда Отеца, когато дарове предлага,
ще види Съдията, когато праведно отсъжда.
Много слуги има при страшния Съдия,
и за спасението на човека всички те Му служат :
земята ражда тръни, зверове и змии,
а небето гръмотевици, наводнения и мълнии;
зли ветрове – болести, слънцето – жар и мрак.
Нивата – жито или суха слама.
Колкото дарове са подготвени за верните,
толкова бичове са сплетени за злобните.
Адамовите полета ситна роса ги роси,
а Содом и Гомор пламенен меч ги покоси.
От всички творения, Бог най-много човека обича,
затова много прощава, дълго търпи.
Но когато Божието търпение свърши,
тогава вместо росата, огънят своето си върши.    

Разсъждение

Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може също – за наказание – да хвърли и огън от небето. Съдбата на Содом и Гомор е класически пример за Божие наказание над закоравелите грешници. Бог също може да повтори наказанието Си и другаде, както показа в Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий в 472 г. През тази година, на 6-ти ноември, по пладне, изведнъж небето се помрачило от гъсти черни облаци, заради които мрак покрил земята. Тези облаци на места почервенявали като огнени и пак помръквали. Това явление продължило над Цариград цели 40 дни.

Уплашеният народ се обърнал към молитва и покаяние. Заедно с царя и патриарха всички излезли на лития по улиците – от църква на църква, и с плач и вопли се молили на Бога. В последния ден от облаците започнала да вали гореща и черна пепел. Тя валяла като дъжд от вечерта до полунощ, след което спряла. На утрото се съмнало с чист и светъл ден, но земята била постлана с черна пепел с височина около педя. С огромен труд хората почистили домовете си и улиците от черната пепел, но посевите по нивите се опропастили безвъзвратно. Всеки, който имал разум, разбрал и усетил това явление като Божие наказание, и то като блажено Божие наказание, заради спешното покаяние на народа пред Господ Бог. Ако не било това спешно покаяние за големите и натрупани грехове, кой знае какво би се случило с Цариград през тези дни. Но дошло навременното покаяние на грешниците, дошли и молитвите на Пресвета Богородица и на многобройните цариградски светители и мъченици, и наказанието било смекчено.

Съзерцание

Да съзерцавам чудесната сила на изцелението, която излизаше от апостол Павел (Деян. 19 гл.), и по-точно:

1. Как хората носеха неговите кърпи и ризи, и ги полагаха върху болните.
2. Как оздравяваха болните и зли духове бягаха от тях.
3. Как се изпълни думата на Спасителя, че който вярва в Него, ще върши и по-големи дела (Йн. 14:12).

Беседа
За Главата на църквата и тялото Христово

И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Еф 1:22-23).

Обезглавеното човечество се възглави от Господ Иисус, възкръсналия от мъртвите. Разделеното от Главата тяло започна да се прилепва към Главата си, част след част, член след член.

Не всички хора са тяло, а само вярващите в Господ Христос. Всички са призвани, но само отзовалите се биват приемани под Главата. Отзовалите се съчленяват тялото, което се нарича Църква, и на което Господ е Глава. Както Иисус, възкръсналият и прославен човек, Се въздигна от Света Троица над всички и всичко – земно и небесно, така и Неговата църква – тялото Му – ще бъде въздигната до своята Глава, тоест над всички и всичко. Цялата църква заедно с Главата си ще застане отдясно на Света Троица, тъй като където е Главата, там е и тялото. До такива висоти, величия и слава ще се въздигнат изкупените и покаяли се грешници; някога – врагове Божи, заблудени като блудния син и обезглавени като умряла мърша, а сега – осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък.

Понеже, братя, велико нещо е въплъщението на Сина Божий на земята, също и Неговото страдание на кръста, и смъртта Му заради нас. Неговото идване на земята донесе огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на цялото творение. Той промени всичко и го направи ново. Затова, братя, да не живеем и да не бъдем като стария човек, а като новия; да не живеем за греха, а за правдата; да не се водим по тялото, а по духа. Нека така да се удостоим с висотата, величието и славата, към които сме призвани от нашия Господ.

О, Господи Иисусе, свята Глава на святата църква, удостой ни вечно да бъдем членове на пречистото Ти тяло. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева