Проповед за Неделя Кръстопоклонна

В средата на Великия пост Църквата изнася за поклонение Честния Кръст. Прави го, за да ни укрепи, защото Кръстът е доказателство, свидетелство за Божията любов към човека и същевременно символ на победата; от символ на страдание, присъда и позор се е превърнал в символ на победата. Ето защо, за да подсили нас, които се намираме в средата на великопостната пустиня, Църквата ни представя и предлага, като един духовен оазис, Честния Кръст.

В Църквата виждаме някои противоречия и един, бихме казали, паралогизъм: почитаме символите, покланяме се на Кръста. Във време, в което човекът се опитва да докаже силата си, Църквата извежда на преден план символа на слабостта. Във време, когато, за да преодолее трудностите, страха, несигурността си, човекът търси осезаеми неща, Църквата си служи със символики. Но тези символики ни разкриват един друг, различен начин на живот, в центъра на който се намира Честният Кръст. Затова Господ ни казва, че този, който иска да върви след Него, трябва да вземе кръста си, да се отрече от себе си и да Го последва (вж. Марк. 8:34).

И тъй, Кръстът заема централно място в нашия живот. В евангелското четиво, което прочетохме днес, се казва: „Който иска да спаси душата си, ще я погуби” (Марк. 8:35). По-нататък продължава: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк. 8:36). Тези слова са мерило за нашия живот днес. Имаме ли за основна ценност, определяща на дело нашия житейски избор, тази перспектива, където моралът е не да придобием целия свят, а да принесем полза на душата си? В сравнение с всички светски блага душата на отделната човешката личност е многократно по-ценна от целия свят. Ако живеехме според това слово, всекидневният ни живот щеше да бъде подреден по съвсем различен начин.

На друго място Господ казва, че тези, които Го следват и раздадат всичко, ще спечелят бъдещия живот, а в настоящия – стократно повече. Но как е възможно? Със сигурност човек, който не се ръководи в постъпките си единствено от личния си интерес, който не боготвори благата на този свят, не се опитва на всяка цена да ги придобие, предполага като по-съществен факт, като по-важна ценност човешката личност, т.е. душата му. Как става това? Ако аз ценя душата си, не мога да не ценя и всяка човешка личност. По този начин човек излиза от своето „аз”.

Следователно, ако приема тази ценност за основополагаща в моя живот, тогава в житейските си избори ще постъпвам по друг начин. Казваме, например, че има корупция. Но защо има корупция? Защото някой иска да спечели повече. Защо иска да спечели повече? Защото има мания (необуздан стремеж) да спечели целия свят. Защо има тази мания? Защото подценява душата си, т.е. подценява смисъла на човешката личност. Такъв човек остава пуст. Господ прави следната разтърсваща констатация: „Каква полза за човека, ако придобие всичко, а повреди на душата си?” (срв. Марк. 8:36). Какво като го спечели, когато има смърт, която разпръсва и разрушава всичко? Но и каква е ползата, ако придобия всичко, а не мога да общувам с другия? „Но аз мога да общувам с другите”, ще възрази някой. „Богат съм и всички, които поискам, са на мое разположение”. Това не е общуване; да общувам означава да изляза от своето „аз” и да имам смирението да чуя дълбоко в себе си действителния логос на другия, за да мога да общувам със Самото Слово на живота (срв. 1 Йоан. 1:1). В противен случай оставам затворен в самотата си, в моята онтологична и психологическа самота. Тогава се опитвам да установя надмощие, власт над другите, за да бъдат на мое разположение. Ако сме обладани от манията да придобием благата на целия свят, единственият начин да печелим хората е посредством сила и власт, а не посредством свобода и любов. Ако, обаче, имаме за принцип и ценност да не навредим на душата си, т.е. уважим своето „аз”, дълбокото средоточие на нашето „аз” – душата ни, тогава печелим другите като излизаме от „аз”-а си. Кой може да излезе от „аз”-а си, ако не смиреният и кой е смирен, ако не съкрушеният, и кой е съкрушен, ако не този, който може да чуе другия? Много е важно да видим дали наистина сме предразположени към любов, дали се намираме по пътя на смирението, дали действително ценим това, което Господ ни заръчва да ценим – душата си и дали сме понесли кръста си. Как се вижда това? – Ако сме способни да се вслушаме във вътрешния си глас и ако се вслушаме по този начин в логоса и гласа на другия. Можем обаче действително да постигнем това разбиране и съчувстване на другия само, ако сме обърнати към Христос и Го следваме, защото е Словото на живота, Личността, Която преимуществено дава съществуване, дихание, светлина и живот на всеки човек.

Когато с такова чувство човек се освободи от тлението на светските неща и се обърне към Христос, придобива живот, става жив и може да оцени и благата на този свят. Тогава нещата в света получават живот, преобразяват се, както хлябът и виното стават тяло и кръв Христови. Това ще стане, обаче, когато в нас има преобръщане, покаяние, пре-умяване. Как се извършва това пре-умяване? – Когато променим йерархията на ценностите си и преобърнем житейската си пирамида; ако там, където са нещата, поставим личността; ако там, където е манията за собствения интерес и печалба, поставим служенето на интереса и печалбата на ближния или поне го уважаваме като сме честни с него и не го мамим.

Ако искаме да преодолеем развалата и тлението, трябва преди всичко да възстановим нашата личност, вътрешната си ценност, да повярваме, да обикнем този живот, да почувстваме, че това е животът. Защото манията за светска печалба започва от усещането, че нещо ни липсва, от чувството за малоценност. Кой се безпокои да забогатее, кой се оставя да бъде завладян от силата на богатството и славата, ако не човекът в нужда, уплашеният, злочестият, комплексираният човек, този, който е изпълнен със страхове – пред тайнството на живота, подарено му от Бога и пред приближаващата смърт. Затова силен, мъжествен и благороден човек е този, който уважава природата си и живее според логоса на битието му, определен от Бога. Такъв човек се чувства обогатен, изпитва пълнота и се грижи не как да придобие слава и богатство, а как да общува със Словото на живота и с всяка човешка личност.

Превод от гръцки: Алексей Стамболов