Проповед на Неделя Сиропустна



В последния ден преди Великия пост – главния етап на духовната ни борба, определена от Църквата, в евангелски откъс, който прочетохме, Господ ни предлага някои съвети и насоки.

Първото нещо, което определя като необходимо условие, е прошката. Затова и днешният ден се нарича неделя на прошката. Не можем да започнем духовния си подвиг, духовният ни подвиг не е угоден Богу и ефективен, ако отношенията между нас, човеците, не са изгладени.

Господ казва: „Ще ви простя, ако и вие си простите”. На практика Бог налага вето. „Няма да ви простя, ако не сте си простили”. И това вето го налага в полза на нашите ближни. Кои? Тези, които ни онеправдават, които грешат спрямо нас. С други думи, Господ се явява защитник не на Себе Си, а на нашите ближни, на тези, които съгрешават против нас. Не е ли парадоксално? Това е Божията етика. Ние не признаваме такава етика. Вярваме в един справедлив Бог, Който може да ме защити, когато се отнасят несправедливо към мен. А Господ ни подбужда да простим на другия, когато ни онеправдава, поради простата причина, че сме Негова собственост и Той се грижи много повече за онзи, който страда. А кой страда духовно? Грешникът. Следователно, тук с простички думи можем да разберем какъв е Божият дух.

Ние си представяме един Бог, Който се подчинява на някаква наша логика, на наше разбиране за нещата, в центъра на което е справедливостта – такава, каквато я разбира всеки от нас. Но Божията справедливост е прошката. Затова, като предварително условие да можем да беседваме с Него, ни призовава първо да започнем да разговаряме с нашия ближен.

Какво означава да простя? Не означава да изпитвам огорчение, да съм онеправдан от някого и аз да се опитвам да се насиля, та да се почувствам добре с него. Не означава също и да отхвърля страстното ми разположение към някого и той да ми е просто безразличен. Прощавам означава страстното движение у мен да се преобразува в позитивно разположение, т.е. сърцето ми да почувства топлина към него, да почувствам, че този човек има значение за мен. Усилието не приключва с това да отхвърля, да обезсиля, да умъртвя негативното си отношение към някого, а да намеря начина, по който в сърцето ми да се създаде позитивно отношение към него. То обаче не се създава като насилвам нервната си система, емоционалния си свят, което причинява зло на психиката ми и ме разболява. Да простя означава да намеря една причина, върху която да стъпя и да защитавам съвместното ми съществуване с другия. По човешки такава причина не съществува, защото човешката причина, естествената причина да бъда с някого е понеже имам печалба, изгода от него, т.е. с някого съм, защото ми е направил еди-какво си, но вдругиден може да възникне нещо по-добро.

Това е естественото развитие на нещата, в центъра на което стои интересът. Духовната причина е когато посредством връзката ми с Бога, търсейки, намирам нещо, заради което прощавам и искам прошка, така че да мога да бъда на едно и също място с другия. Сърцето ми да вмества и него, и всички. Това не може да се случи без духовно търсене и подвиг, извършван в сърцето.

Една простичка причина, която би могла да смекчи сърцето ми за ближния ни дава Господ, когато казва: „Зная, че сте интересчии, че сте незрели, че сте като разглезени деца. И понеже не можете по друг начин да си прощавате, ви давам стимул – прощавам ви, ако и вие си простите”. Това е най-важният стимул за човек, който постъпва съобразно своя интерес.

Нещо друго, което може да ни отвори очите, е да видим собствената си окаяност. Когато познаваме собственото си окаяно положение, не можем да съдим другия по различен, негативен начин. Когато убеждението, че сме прави, е силно, трудно можем да сме позитивни спрямо другите. Може в ума си да знаем, че сме прави, но сърцето ни не побира другия и не намира покой.

Прави впечатление, че Господ поставя три неща като насоки пред нас: прошката, правилния пост, който е отрицание на лицемерието и на нуждата от човешко признание и отхвърлянето на пристрастеността ни към материалните неща.

В това се състои търсенето в сърцето ни – да намерим това откровение на Бога в сърцето ни, което отговаря на личната причина, поради която имаме нужда да се освободим, а прошката ни кара да се почувстваме свободни. Защото, когато прощавам, когато мога да се намирам на едно и също място с другия, се намирам и с Бога. Ако към даден човек сърцето ми се е сгряло, не просто емоционално, а екзистенциално – сърцето ми действително да побира другия – тогава връзката ми с Бога е отворена, безпрепятствена. В противен случай среща спънки и препятствия.

Жестокосърдието се проявява главно в това – в неспособността да приемем грешката на другия, в неспособността да приемем различността на другия, в неспособността да приемем един труден спътник до нас. И избираме раздялата и развода като потвърждение на нашето жестокосърдие. Колкото и да се опитваме да се измъкнем, обаче рано или късно ще си платим. Защото нашето сърце има нужда от една целебна болка. По-опасна е болестта, която протича без симптоми, без болка. Ние се опитваме да се измъкнем оттук, да се измъкнем оттам, да намерим едно удовлетворение, да удовлетворим желанието си. Обаче, едно желание, което не включва другия, няма покой, няма истинска радост. Има само привидна радост, чиято характерна черта е изхабяването; тя се изгубва и изпарява.

Следователно, това, което трябва да правим, е да защитаваме в сърцето си връзката си с другия. А не можем да защитим другия в сърцето си, ако не намираме причини, които да го оправдават, които да бъдат в негова полза. Какво прави един адвокат? Отива в съда и търси смекчаващи вината обстоятелства, за да оправдае клиента си. Това трябва да правим и ние. Да бъдем адвокати на другите така, както сме на самите себе си, да намираме смекчаващи обстоятелства, които да оправдават правото на другия да съществува в сърцето ни. Такива обстоятелства, такива причини намираме много лесно, ако познаваме себе си. Когато познаем себе си, т.е. окаяността си – не само в едно морално, светско измерение на външни дела – кога грешим и кога постъпваме правилно, но какво се случва в сърцето ни – тогава намираме причини да оправдаем присъствието на другия в нашия живот. Защото това означава да простим.

Другото, за което говори Господ, е смисълът на поста. Ние не постим, за да ни приемат другите, за да търсим удовлетворение на нашето тщеславие. Това само по себе си не безпокои Господа; има ли Господ проблем с това, че другите ни почитат и уважават? Проблемът е наш. В момента, в който установя, че имам нужда от признанието на околните, означава че съм комплексиран. Кой търси признание? – Този, който се чувства несигурен, който има комплекси. Ако човек, който има връзка с Бога, продължава да има недостатъци и комплекси, това означава, че тази връзка с Бога не е жива, че не получава, не се радва от нея. Не намира пълнота, не намира нещо, което да го прави свободен и затова търси радост в признанието от човеците. Но няма Божието признание, пренебрегва го. Защо? Защото за него Бог е един умрял, мъртъв Бог, Който не може да му даде признанието, не може да му даде радост.

Другата примка е привързаността ни към материалните неща. Докато човек учи, се задоволява с малко. Когато, обаче, създаде семейство, започват трудностите, появяват се планове, цели – да направим едно, да направим друго, целите се умножават и се превръщат в мания за нас. Това е класическият пример за един християнин. В най-добрия случай, моделът на добрия християнин днес е да бъде добър глава на семейството, черкува се, твърде зает е с работата си и е най-добрият инвеститор, който инвестира под претекст на нуждата. И ако нещо засегне тази негова мания и упоритост, която съдържа отрицание на Божията грижа, тогава намира хиляди извинения, най-доброто от което е: „Бог хубаво се грижи за нас, но ако аз не помисля за това с ума си, какво ще стане? Бог ще слезе да ми го даде ли?” Нещата не стоят така. Всеки от нас използва различен претекст, с който да оправдае своя избор. Но въпросът е: престава ли това да бъде привързаност. Привързаността е проблемът, тя е пречката. Как се вижда това ли? Когато, например, вземем един тлъст хонорар за нещо, изпитваме ли удовлетворение или ни е безразлично? Когато сме в едно предприятие и се увеличават доходите ни, увеличават се клиентите, чувстваме ли еуфория или ни е безразлично? Денят ни се променя, става хубав, радваме се, в противен случай започваме да роптаем. Тези примери ни показват към какво сме прилепени. Никой не ти казва да не работиш, но виж какво изпълва сърцето ти! По какъв начин се отнасяш към материалните неща? Къде е съкровището ти? Защото там, където е съкровището ни, казва Господ, там е и сърцето ни. И ако сърцето ни е в тленните неща, то изтлява и изчезва. Ако, обаче, е в живота, живее и пребъдва и се наслаждава на славата и благодатта Божия.

По молитвите на нашите свети отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилуй и спаси нас!

Превод: Алексей Стамболов

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

13 Отговори

  1. fr Pavel каза:

    Иконография на св. Богородица, безплатно, т. 1 –
    http://depositfiles.com/en/files/f38ahg1ue; т. 2 – http://depositfiles.com/en/files/zh5ufo5vb

  2. Траянка Георгиева каза:

    Знам, че има хора, които се молят за сатаната и лелеят и той да влезе в царството Божие.
    Аз не съм дорасла толкова. Поне на тоя етап, а освен това мисля, че трябва да има местенце, където той да няма право да бъде. Някъде, където човек да си отдъхне след като издъхне, преследван денонощно от човекоубиеца цял живот.
    С другото в статията съм съгласна.

  3. Баце Гацо fashoinфен каза:

    Прочетеното много ми хареса и е точно на място, както и предишната статия. Само отбелязвам, че по някакъв начин, като че ли разбирам това, което върша, когато не съм го разбирал, макар и да хитрувам по селски. Обаче, когато взимаш лекарствата „Копегус“ и „Пегасис“ , ще зяпаш и ще вършиш глупости, и няма да знаеш къде си, особено, ако не си си изградил истинско и реално светоусещане, следователно и себеусещане. Но отнякаде трябва да се почне. И вместо да се унижаваме един друг, нека си помагаме и уважаваме, така ще ни е по-лесно. И така, ще можем да бъдем искрени, без да си играем.

  4. Баце Гацо fashoinфен каза:

    Колкото спокоен и хладнокръвен да съм, то съм си и селски герой, със селски емоции, а когато нещо не ми е наред в емоциите изпадам в отчаяние и глупост. Не ми пука какво си мислите за мен, поне не си го слагам на сърцето. Та затова си и пиша, когато никой не иска да ме чуе. И все пак, друг виновен за селската простотия и пример в тази държава нема, нема и да има, освен Язе.

  5. Баце Гацо fashoinфен каза:

    Като герой на новото време съм забелязал няколко плашещи неща, и смешни, ако можеш да се смееш, когато си потресен. Има хора, които изискват от другите, без да дават необходимия личен пример. Ето ме мен, като герой съм дал на мнозина личен пример и за мнозина съм бил неосъзнат или осъзнат модел на поведение. Днес живеем в глобален и модерен свят, в който да не си хишник е равно на самоубииство или поне така втълпяват. Затова личният пример е от голямо значение. От значение е също и отношението между хората, които отношения са като вируси, преди да се усетят и са го лепнали на някой друг. Що се отнася до Сатаната, или го уважаваш с делата си, илил не. Напълно е възможно, когато си слаб да се оплетеш в мрежите, но нали за това сме ние, по-големите, за да помагаме, а не само надменно да оценяваме.

  6. Баце Гацо fashoinфен каза:

    Любовта е невъзможна, ако няма уважение, защото това са двустранни взаимодействащи процеси. Не съм този, който ще учи на любов, понеже не мога да я практикувам, защото съм егойст, като вас. Но не го крия. Малко е трудно да се научиш да практикуваш любовта, когато винаги те бият и гонят, независимо какво мислиш и какво ти се иска, винаги е важен крайният резултат. Не живеем ли с крайния резултат, а не с това, което сме искали или мислили, или все се оправдаваме, че ни е било страх, че е можело и по-зле да стане, че другите са виновни, че ние сме наред, ама другият, трябва да се поправи. Понякога, говириме неща достойни за съвремените романи и много смях. Друг път, просто сме отчаяни и ставаме жертва на дявола, вечният човешки враг.

  7. Траянка Георгиева каза:

    „Понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му не го познава“.
    Ама я го обясни на ония, които са заламтели за богатства. И сега – голям сеир. Едни драпат да скрият откраднатото, а други – да им го вземат. Народа отвреме навреме и той се вълнува от екшъна. Да го питаш защо? Той пак ще си яде […] и ще скърца със зъби като си види сметките. Ще трепери над стотинката и ще се чуди как да я разцепи на две. Но да оставим ония – вълци ги яли.
    Нас си да видим. Колко ни е силата. Два дена постих и се скапах. Ще ми се разцепи главата, че май много ми падна кръвното. Сила нямам, а едно време колко издържах! И ми се иска да кажа, че много и истински уважавам хората, които постят, усилено работят и за дом и деца се грижат и за много неща отговарят.
    Прав е Баце Гацо като казва, че не трябва да се унижаваме един друг и че любовта е невъзможна без уважение. Само така можем да живеем човешки. Само така животът ни има смисъл. И само така ще придобием сили да продължим напред.

  8. Теология ШУ каза:

    [quote name=“Траянка Георгиева“]“Два дена постих и се скапах. Ще ми се разцепи главата, че май много ми падна кръвното. Сила нямам, а едно време колко издържах![/quote]

    Проблемът е, че се изсилваш. Щом си знаеш състоянието на здравето, трябва да постиш умерено, например без месо, а да засилиш другите елементи на поста – отказ от телевизия, дискотеки, клюки, […] и пр., повече четене на Библията и повече молитва.

  9. Баце Гацо fashionфен каза:

    У нашенско всеки краде и анализара другия. Ако имаш пари, ще си уважаван и ще имаш връзки. И добри адвокати ще си позволиш, да те измъкнат. Ако нямаш връзки и пари си никой, ще лежиш, виновен си. Затова ще се махна от тук, омръзна ми да ме лъжат и въртят. Омръзна ми от приятели – превъзпитатели. Омръзна ми! Само да си помисля за това и ставам друг, всичко в мен се изкривява, от болка ли, от слабост ли, от гордост ли, незнам защо. Но знам, че в нашенско е само за избрани, ако имаш връзки и си симпатичен. Не ми харесва, никак не ми харесва. Утре ще ме обвинят, че съм крал, и как шъ докажа, че не съм? Нема начин, загубен съм. От приятели у нашенско и по свето с нашенци е най-страшно, секи те обича. Внимание, българска любов! Елексир за слабите и неопитни балъци!

  10. Траянка Георгиева каза:

    [quote да засилиш другите елементи на поста – отказ от телевизия, дискотеки, клюки, […] .[/quote]

    Цитираните елементи съм игнорирала, но тая седмица много се смях от случващото се във форума и поради тая причина си намалих молитвата. Никога не се бях смяла така по време на пост. А главоболието ми – с едно кафе се оправи. Благодаря за съвета.

  11. Траянка Георгиева каза:

    [quote name=“Баце Гацо fashionфен“] Омръзна ми от приятели – превъзпитатели. Омръзна ми! Само да си помисля за това и ставам друг, всичко в мен се изкривява, от болка ли, от слабост ли, от гордост ли, незнам защо. ![/q
    Смирение ти трябва на тебе. Смирение. Новоначален ли си, съвестта ли те яде не знам, ама не спря да каканижеш.
    То бива хленч и писък, ама ти прекали. Като някаква фльорца опяваш. Кой ти е обещал на тебе, че живота ти ще е песен? Ако някой ти е обещал, от него търси сметка. Герой си бил и все за личен пример, любов и уважение говориш, ама нещо не си убедителен, че много често ти се сменя интонацията и настроението, а емоциите ти – селски казваш били. Щом човек те похвали и ти, докато се обърне – друга песен запееш. Гонели те, биели те, не практикуваш любов, егоист си бил .От опит ти казвам, че за всеки влак си има пътници, така че се очовечавай, тогава любовта сама ще те намери. Но с егоизъм, злъч и нестабилност в характера – трудно става.

  12. Баце Гацо fashionфен каза:

    Нестабилността в характера може да е липса на мир, може да съм взимал лекарства-опасни за емоциите и да не мога да се спра. Това са лекарства с доказн ефект или афект и т.н. … Може пък от лекарствата да съм замаян. Може така да съм превъртял, че да съм откачил. Всеки приема предателството по различен начин. Ако не съм намерил с кого да поговоря, ако нещо се е пречупило в мен, когато съм бил неспособен сам да си помогна? Никой не ми е обещавал нищо, ама гадно е да те лъжат. Никога не съм си и мислел, че правя нещо като част от играта. Играта е опасна зайгравка, предпочитам да не я практикувам. Може така да съм се афектирал, че като помисля за някоя мисъл и да не мога 5минути да запазя спокойствие и да бъда нормален. За любовта, изобщо не се притеснявам, защото тя извира във човека, стига той да съумее да черпи от извора. Да не мислиш, че ми е било лесно, това да полудея в нестабилност е най-малкото и хубавото от всичко лошо. А ако беш друг, не знам какво щеше да прави