Разпети Петък в Йерусалим

Тръгнахме от Гетсимания, бяхме в дома на Йоаким и Анна, родителите на Неговата Майка; мислехме за Нея – Майката на великата скръб. Крачела ли е и Тя в това страшно шествие? Не. Ще видим това по-късно.

Дворецът на Пилат. Стъпваме като по пепелта на угаснал вулкан, но пламъкът на страстите и смрадта на беззаконието все още се усещат. Тук е бил съден и осъден Учителят на правдата. Тук Невинният е бил бичуван от беззаконниците. Не останало на тялото Му ни едно място без рана. Още предишната нощ евреите се погрижили добре за това. А римските войници задълбочили с бичовете си Неговите рани. Онези, които изучават римското право и законодателство, трябва да дойдат тук, за да го видят с очите си и да се погнусят завинаги от безчовечното предателство.

Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в мълчание тази нощ, пълна с лъжливи обвинения, клевета и лъжесвидетелства, с гаври и множество рани – според многото Му добри дела. О, Господи, де да бяхме и ние в този момент с Теб! Щяхме да Те понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи на този път на болката, който ще се превърне в река на болката, ако всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил мъките на Оня, Който пострада за всички хора!

Ето ни пред дома на света Вероника: от прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеният лик на Христос, приличащ на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прах и пот, предизвикал жалост в нейното моминско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста кърпа лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на благодарност, но я отблагодарил, оставяйки върху кърпата изображението на Своя лик.

Ето, стигнахме на мястото, където Богородица е срещнала Сина Си. Търсейки Го тук и там, Тя излязла от страничната улица и се оказала очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е Нейният Син, това ли е Онзи, Когото е родила? Тази огромна рана, голяма колкото човек? Но с тази рана се е излекувал отровеният от греха човешки род. Нищо не Й казал Той. Нищо не Му казала Тя. Но душите Им се разбрали без думи. „Дете Мое – ридаела душата на Майката – пролет Моя ясна, къде изчезна Твоята хубост!“

Най-после сме тук, пред кървавата скала. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат точно по това време. Чукове сякаш удрят в нашите уши. Стоим до три часа следобед, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христовата Кръв! В три часа Той предава Богу духа си. В този миг природата се надига срещу човешкото беззаконие: земята се разтресе и скалите се разпукаха (Мат. 27:51); черно було покрива слънчевия лик.

Само възкресението може да бъде награда за една толкова безкрайна мъка. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.

Из „Мисионерски писма“

Превод: Андрей Романов