Слово за Възнесение Господне

Да се веселят небесата и да тържествува земята! (Пс. 95:11). Защото Иисус разруши преградата, що беше посред, както казва Павел (Еф. 2:14), Бога и човешкия род, въдвори мир и събра в едно небесното и земното, най-висшето с най-нисшето. Затова, прочее, ние, земните, нека възкликнем: “Днес Христос, върхът и началото на нашата плът, се възнесе на небесата!”

Апостолът казва: възкреси Го от мъртвите и Го постави на небесата (по Еф. 1:20). Казва го за Иисуса Христа, за там, откъдето някога изпадна злият дявол, откривател на греха, обидчив и високомерен горделивец. Иисус, със Своето велико човеколюбие въведе в онова място човека, изгонен поради измамата на дявола от рая.

Затова и този велик празник е удостоен с всякаква чест и всякаква радост духовна. Имаме, побратими, за днешния ден, т.е. за Възнесението Христово на небесата, такъв разказ.

Давид така казва за него, като говори за първото слизане на земята: Наклони небесата и слезе, мракът беше под нозете Му (по Пс. 143:5). А за днешното възкачване прорече: И седна на херувим и полетя и се понесе на ветрени крила (Пс. 17:11). “На херувим”, рече, защото, бидейки на небесата заедно с Отца, за престол имаше херувимите. И когато ходеше по земята заедно с човеците, никога не се отлъчи от небесния херувимски престол. И като казва “ветрени крила”, разбира облаците, на които се възнесе.

В Деянията апостолски пък се казва: И облак Го подзе изпред очите им (Деян. 1:9). И казва се още: И докле гледаха към небесата, когато Той се възнасяше (Деян. 1:10), удивление и ужас обзеха апостолите, защото бяха смъртни по природа и не бяха свикнали на такива гледки. И ужас обхвана умовете им.

Но ще рече някой, че и преди Петър, Иаков и Иоан бяха видели Преображението, защото видяха преобразилия се Господ, и как облак Го осеняваше. Но тогава не видяха облака, който Го издигна нагоре във въздуха, и издигна в небесата Владиката. И онова е чудо, и това е дивно. Но чудо от чудото е по-голямо. Това чудо е по-голямо от онова, макар че и в това, и в онова беше силата Божия. Тогава Моисей и Илия се явиха на Петровите люде, беседващи с Господа. А днес видяха херувимския престол, сиреч невидимата сила, покриваща облак, която долетя внезапно и въздигна на небето Владиката, Който беседваше с рабите.

Тогава Петър дръзна да рече: Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за тебе един, за Моисея един и един за Илия (Лук. 9:33).

А днес учениците дума не можаха да кажат, нито уста да отворят, но с огромен страх се ужасиха и боязън ги обзе. И разказва Писанието: Ето застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: “Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? (Деян. 1:10-11). Това велико чудо ли ви ужаси? Забравихте ли Оня, Който каза: “отивам при вашия и при Моя Отец”? (по Иоан. 14:28). И не ви ли казваше затова: “Няма да ви оставя сираци” (Иоан. 14:18). И пак: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам” (Иоан. 14:27). Не ви ли обеща Иисус, възкачил се на небето, да ви изпрати Светия Дух и пак да дойде с облаците небесни със слава и сила. Той ще дойде в годината, когато ще съди праведно света, защото Отец Му предостави изцяло да съди. Не помните ли, че и на вас Той казваше: “даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).

Тогава апостолите, като дойдоха на себе си, върнаха се, като пееха и благославяха Бога в очакване на божествените дарове, сиреч идването на Пресветия Дух.

И се изпълни казаното от Давид: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6). Под “възклицания” разбира оня непрестанен глас, трисветата хвала, която херувимите въздигат към Бога. А под “тръбен звук” – гласа на архангелите, който ознаменуваше Неговия възход на небето. А Светият Дух повеляваше на висшите сили, като казваше: “Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!” (Пс. 23:7, 9). А силите отвръщаха: “Кой е тоя Цар на славата?” (Пс. 23:8). И Дух Свети отговаряше: “Крепкият и силният Господ, силният на война Господ” (Пс. 23:8), защото победи ратника и се въоръжи с човешка плът. Победи мъчителя – сатаната и угаси нажеженото му оръжие. И бе разпнат на кръст. И като вкуси смъртта, победи ада, и като го завладя, възкръсна от мъртвите. И като обърна заблудените овце към истината, ето, възнася се към деветдесетте и девет, носейки на плещите си онези, които не бяха заблудени, а живеят горе, сиреч в небето. Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. И пак говори на силите: Този е Царят на славата. И силите, като слушаха господаря на силите, единогласно запяваха обичайното славословие, приемаха Господа и го съпровождаха до високия и превишния престол.

И изпълни се пророчеството на Давид: “Рече Господ Господу моему: Седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти” (Пс. 109:1).

На кое естество рече: “Седи от дясната Ми страна”? Не на онова ли, което прие плът душевна, сиреч от пресветата Мария, понеже нашата плът днес седна на висок престол?

Затова да се радваме, братя! Защото днес единородният Син Божи – началото на нашата плът, която прие от нас, се възнесе при Отца. Днес змията биде разсечена. Днес човешкият грях биде потъпкан. Днес прокуденият поради непокорството си Адам влиза като втори Адам – не в рая земен, а в Царството небесно.

И кои са свидетелите на Христовото възнесение? Дванадесетте ученици. Или не вярваш, евреино, на апостолите Христови, които с очите си са видели възнасящия се на небето Господ? Щом не вярваш на толкова свидетели, то и на Моисея не вярваш. Защото Моисей рече: “При думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело!” (Втор. 19:15). О, покварени евреино, Моисей трима свидетели обявява за достатъчни за всяко слово, а Лука – четирима или трима свидетели смята за достоверни. И тям ли не вярваш, губителю и погубени човече?

Но нека говори пророк Исаия за тебе! По-скоро от Бога чрез Исаия ние разбрахме, че си твърдоглав и непокорен. И шията ти е желязна жила, а челото ти е от мед (по Ис. 48:4). Не вярваш ли на нашите дванадесет свидетели, които са очевидци на Божието Възнесение?

От тях дори само Даниил пророк ще ти затвори устата. Ако и много пъти да искаш да му възразяваш, но няма да можеш! Нека послушаме онова, което Даниил казва за Възнесението Господне, като пророчествува: “Видях, – рече, – ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий” (Дан. 7:13).

Подобно на първия възход е и второто Му идване. Както Деянията апостолски свидетелствуват: И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: “Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10-11).

Внимавай много, брате, как пророкът чрез образ ни явява нещата! Той рече: “на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него (Дан. 7:13). Да разберем и края на пророчеството: “И Нему бе дадена власт и слава” (Дан. 7:14), защото беше единосъщен с Отца. Бог бе Слово и тази слава и власт Синът винаги я има заедно с Отца, но тя се дава на Оня, Който чрез Дева Мария се е съединил с душевната плът, сиреч с тялото на възнасящия се върху облак на небето.

Защото Бог е дивен и човек съвършен и Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши (Дан. 7:14).

Засрамете се, евреи! Вие, които почитате пророците, а не искате да познаете Христа, за Когото пророците говореха и Комуто ние, грешните, като Го познахме, се кланяме.

О, чудеса предивни! Оня, от Когото раят беше заключен, от Него небето се отключи днес! Този, Когото Пилат осъди, той днес седи на небето като съдия. Този, Комуто евреите се присмиваха, Него ангелските сили славят.

О, пречистий уме Давидов! Макар че не видя този ден, ти казваше: “Рече Господ Господу моему: “Седи от дясната Ми страна!” (Пс. 109:1).

Тям слава, чест и власт с Пресветия и животворящ Дух сега, всякога и во веки веков. Амин!