Слово за Рождество Христово

Източник: Енорийски бюлетин Покров, декември 2001 г.

Знаем, че Той не живее там, където царството си налагат славолюбивите и лукави Ироди, дето погубват толкова души, проливат толкова кръв, за да опазят преходната си чест. От бързо по-бързо бяга Той оттам, където и Него Самия, и незлобивите, подобни Нему, търсят да ги умъртвят. Не живее там смиреният и кроткият Иисус, нашият Спасител, където гордостта и високомерието са основали къщата си. Няма за Него място и там, дето коварните лисици си правят бърлога; не се съвместява Предвечната истина с лъст, коварство, измама, хитрост и двоедушие, което на езика си мед, а в сърцето си жлъчка носи, което на думи мир обещава, а на дело меч подготвя, което с устата си се доближава, а по сърце далеч отстои, което с устните си приветства, целува, поздравява: радвай се! – а на дело за цената се уговаря, в ръце вражески предаване замисля, към безчестие, хули, оплюване, гавра, към кръст и смърт пътя проправя. Отива си Той  оттам – и  на учениците Си тъй заповядва, – където проповедниците Му ги гонят: ако, казва, ви гонят от един град, бягайте в друг. Отива си, казвам ви, оттам, където Евангелието Му, проповедта Му свята за измислица, вечното Царство за басня ги имат, греха за играчка го смятат, дето наум тъй си мислят: яж, душо, пий, весели се, имаш богатства много. Няма да го намерим и там, където нечистите духове за себе си място изметено и украсено са открили, духовете на омразата, злобата, завистта, духовете на блудството, прелюбодейството, враждата. Няма да Го намерим, казвам ви, на гробищата, па няма защо и да Го търсим, за да не чуем казаното на жените-мироносици, дето Го търсили между мъртвите: защо търсите живия между мъртвите? Защото мъртъвци са всички гореказани, мъртъвци непогребани, с единия си крак на земята, а с другия в ада застанали. Какво да правим тогава? Къде да отидем? Къде Светлината си, съкровището си да потърсим? А непременно трябва да Го има някъде измежду рабите Му. Макар и възлязъл на небето, и седнал отдясно на Бога Отца, обещал е Той да бъде неразлъчен и от земните Свои раби: с вас съм, казва, до свършека на света. Да търсим тогава по-прилежно, със запалена свещ по примера на евангелската вдовица, и негли ще намерим. Господи, яви ни зрака на Твоето лице! Равви, сладки наш Учителю, къде си?

Елате, казва, и вижте. Ах, чуваме, чуваме гласа на пресладкия ни Учител: където двама или трима са събрани в Моето име, там съм и Аз посред тях! Ето къде Той ни се отзовава, ето го жилището, дето обитава най-сладката ни Светлина. Където, казва, двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях; там, казва, е мястото на Моето обиталище, където двама или трима любов искрена, любов нелицемерна ги сплотява: двама или трима събрани в Мое име. Но и тук трябва да се забележи, слушатели мои, че не просто събраните за нещо притежават Христос, но само събраните в святото Му име. Защото мнозина се събират, но не в Неговото име. Събираха се някога Ана и Каяфа с духовете фарисейски, ала не в името Христово, а срещу Христа; събираха се на съвет и Ирод, и Понтий Пилат, ала срещу Христа – единият безчестие и поругание кроеше, а другият за убийство се съгласяваше. Събират се и днес – блудникът с блудницата, крадец с крадеца, разбойник с разбойника, пияница с пияницата, хищник с хищника; обаче не в името Христово, а срещу Христа. Защото всички тия и на тях подобните, понеже заповедите Му свети разрушават, срещу Христа се събират: който, казва, не е с Мене, той е срещу Мене; и който не събира с Мене, разпилява; далеч, далеч и от тия беззаконни сборища, тия юдейски сонмища отхожда сладкият Иисус. Че къде е Той? Там, дето са събрани в Неговото свято име, там почива Той; там е покоят Му, дето е любовта християнска. А какво е любовта християнска? Тази, която, както ни научава светият апостол, е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява [1 Кор. 13: 4-7]. Тук е любовта християнска, тук и Христос като в чуден палат обитава. Ето къде го открихме Христос, слушатели, в християнската любов.

Сега само един труд ни остава и той е: как в нашата къща да Го поканим. Ала ние знаем, че Той и от най-долна хижа не се гнуси; и при митари се отбива, когато с истинско желание Го зоват; че и повече, Сам стои пред вратата и чука: ето, стоя, казва, пред вратата, и чукам; ако някой чуе гласа Ми, ще вляза и ще вечерям с него. Заради нас Той се всели в девическата утроба и плът от чистата й кръв Си изтъка, и се роди чудесно; заради нас не се погнуси от скотската ясла, в която като младенец, повит с пелени, благоволи да легне; няма да се погнуси и от нашата долна къщурка, когато Го помолим със смирение, защото е милостив и човеколюбец и към смирена молба прекланя ухо. Ще го склони и към нашето смирение: да паднем само в нозете Му, подражавайки на ония благоразумни влъхви; да паднем пред Него не в пелени вече повит, а на престола на славата с Отца Си и Духа седнал. Вместо злато, ливан и смирна молба съкрушена и смирена  да Му поднесем. А понеже, както казахме, Той обитава в любовта християнска, то най-първо с нея да се обградим и подготвим. Виждайки брата си гладен, да го нахраним; жаден, да го напоим; гол, да го облечем; скитащ и без подслон, в къщи да го въведем и нагостим; болен, да го посетим, и утешим, и да му послужим; да явим любов и на лежащия в тъмница и с каквото можем, да му послужим; с една дума, да обикнем братята си като самите себе си. По този начин подготвили се, да паднем в нозете Му и със смирение да Го помолим тъй: Царю Небесни, Сине Божи, Който заради нас грешниците благоволи да се въплътиш, смили се, не се погнуси от нас, грешните и смирени Твои раби. Знаем, че заради нас, Твоите раби, Ти прие образа на раб, заради нас  се уподоби във всичко освен в греха и тъй с нас немощните беше немощен, с нас пленените и скитащите в тази страна на сълзите странстваше, с нас бедните бедстваше, с нас плачещите плачеше и подир всичко заради нас благоволи един за всички да пострадаш и умреш, за да ни заведеш тъй чудесно при Твоя безсмъртен и безначален Родител. Ти Сам, Господ наш, при нас, Твоите раби, в рабски образ дойде, защото ние при Теб не можехме да дойдем. Ти Сам, Бог Създател наш, към своето създание пристъпи, защото да пристъпим към Теб ние нямахме дръзновение, но Ти Сам към Себе Си дръзновение ни дари: не се погнусявай прочее и сега от нашата мизерия. Знаем благостта Ти и от сърце признаваме, че с нищо не можем да Ти се отблагодарим за нея. Ангелите Ти принасят пеене, небесата – звезда, влъхвите – дарове, пустинята – ясла. А ние  какво? Нищо, защото всичко, каквото имаме, си е Твое. Твои сме и ние, Твой храм сме, с Твоите ръце създаден, с Твоята пречиста кръв възобновен, но – уви, наново съсипан от окаяната ни воля  и станал непотребен за Теб, нашия Господ и Бог. А нашето какво е? Греховете ни – това е собственият ни плод, туй е нашето порождение, с тях сме богати, с тях като с бреме сме натоварени, този товар тежък носим без срам. Обаче със страх и смирение идваме при Теб; идваме при Теб като при Агнец Божий, вземащ греховете на света и с този товар този храм телесен целият осквернен пред нозете Ти полагаме; като блудницата с мислените си устни докосваме умилно пречистите Ти нозе, и, не смеейки като митаря да подигнем към Теб очи, из дълбините викаме: Агнче Божий, вземи нашето бреме тежко и греховно, и като милостив ни обогати. А понеже сме мизерни и окаяни, вместо дар Ти поднасяме чистата Дева и Майка, родилата Теб, нашия Бог, от всички твари земни и небесни по-славна, която Ти Сам за Себе Си като дар най-чуден от целия човешки род си благоволил да избереш: с Нейното застъпничество ни помилвай; възстанови пак с вседействената Си благодат съсипания ни храм, очисти го с невеществения Си огън; сърце чисто създай в нас, Боже, и дух прав обнови в утробата ни и тъй ела и се всели в нас. Едничък Ти царувай в нас и над нас с Твоя Отец и с пресветия Твой Дух и никому другиму не давай да ни владее. Тогава и ние с радост и веселие ще възкликнем: намерихме Месията, което значи Христос. Амин.          

Превод: Андрей Керезов