Охридски пролог – 13 ноември

Св. Йоан Златоуст

Патриарх Цариградски. Роден в Антиохия в 354 година от баща Секунд, военачалник, и майка Антуса.

Учейки гръцката философия, Йоан се погнусил от гръцкото езичество и приел християнската вяра като единствена и съвършена истина. Йоан бил кръстен от Антиохийския патриарх Мелетий, а след това и родителите му приели кръщение.

След смъртта на родителите си Йоан се замонашил и започнал строго да се подвизава. Тогава написал книгата „За свещенството“ и пак тогава му се явили апостолите Йоан и Петър, като му предрекли голяма служба, велика благодат, но и голямо страдание. Божий ангел се явил по едно и също време на патриарх Флавиан (следващия след Мелетий) и на самия Йоан, когато този трябвало да бъде посветен в свещенството. На самото ръкоположение от патриарха всички видели бял светъл гълъб над главата на Йоан.

Прославен заради мъдростта, подвига и силата на словото си, Йоан бил избран, по желание на цар Аркадий, за Цариградски патриарх. Шест години управлявал църквата като патриарх с несравнима ревност и мъдрост. Изпратил мисионери при езичниците келти и при скитите. Премахнал симонията, като низвергнал много епископи-симонисти; разширил благотворителната дейност на църквата; написал отделен чин на светата Литургия; посрамил еретиците; изобличил царица Евдоксия; изтълкувал Светото Писание със златния си ум и език и оставил на църквата много скъпоценни книги с беседите си. Народът го прославял, завистливите го мразели, а царицата два пъти го пращала в изгнание.

Прекарал в изгнание три години и завършил живота си на Кръстовден, 14-ти септември 407 г. в мястото Коман в Армения. Предсмъртно отново му се явили светите апостоли Йоан и Петър, както и свети мъченик Василиск (чества се на 22 май), в чиято църква приел последно причастие. „Слава Богу за всичко!“ били последните му думи – с тези думи душата на Златоустия патриарх се пренесла в рая.

От Златоустовите мощи главата почива в Успенския храм в Москва, а тялото – във Ватикана в Рим.
 
Св. мчци Антонин, Никифор, Герман и Манета

Първите трима веднъж видели как езичниците на някакъв свой празник се кланят на идолите с викове и танци. Тогава те излезли смело пред тълпата и започнали да проповядват единия Бог в Троица. В Кесария Палестинска, където това се случило, имало началник – Фирмилиан. Той толкова се раздразнил от тази постъпка на тримата християни, че заповядал веднага да им отсекат главите.

Манета била девица. Тя вървяла след мъчениците, докато ги водели към мястото на наказанието. Нея също хванали и след жестоки изтезания я изгорили на огън.

Всички те пострадали в 308 г. и се преселили във вечната радост на вечния Бог.
 
Преп. мчк. Дамаскин

Той бил роден в Галата в Цариград и отначало се казвал Диаманди. На младини живеел неморално, даже се потурчил. Тогава в него настъпил обрат на горко покаяние и той отишъл на Света Гора, където строго се подвизавал като монах дванадесет години в Лаврата на свети Атанасий. Като желаел мъченичество за очистване на греховете, той отишъл в Цариград. Там започнал да ходи по джамиите, да се кръсти и да вика към турците, че тяхната вяра е фалшива и че Иисус Христос е Бог и Господ. Бил посечен пред портата на Фенер на 13-ти ноември, 1681 г. Мощите му почиват в манастира „Света Троица“ в Халки.

Църквата прославя светия Йоан,
Златоустия – дарен от Бога,
Христовия велик войник –
който гордост е за църквата, и чест.
Дълбок по сърце и ум,
а на слово – арфа златострунна;
той се гмурна на тайните в дълбината,
улови бисер, сияен като звезда.
Издигна се до небесата във висините,
божествените истини изясни;
на историята съзря дължината
и приписа я цялата на Божия Син.
Той разкри ужасите на греха
и добродетелите, които красят човека;
показа ни най – съкровените тайни
и всички приказни сладости на рая.
Евангелист, тълкувател на Евангелието,
и носител на духовното веселие, –
като апостол – ревнител за Христос,
пред никаква неправда не отстъпи;
като мъченик прие мъчение,
мъчението е залогът за спасението.
Показа се истински служител на Христос,
затова църквата прославя Златоуст.

Разсъждение: Наказание и награда! Тези двете са в Божиите ръце

Както този земен живот е само сянка на истинския живот на небесата, така и наказанието, и наградата тук на земята са само сянка на истинското наказание и на истинската награда във вечността.

Главни гонители на Божия светител Златоуст били Теофил, Александрийският патриарх и царица Евдоксия. След мъченическата смърт на Златоустия, тези двамата били сполетени от жестоко наказание. А именно – Теофил полудял, а царица Евдоксия била изгонена от двореца от цар Аркадий.

Евдоксия бързо след това се разболяла от неизлечима болест; по тялото й се отворили рани и червеи загъмжали из раните. От нея се носела такава смрад, че не било лесно човек да минава дори по улицата пред дома й. Лекарите употребили всички най-добри миризми, аромати и благовония, за да премахнат смрадта от скверната царица, но не успели. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Дори след смъртта й обаче, Божията ръка тегнела над нея. Ковчегът с тялото й се тресял денонощно цели тридесет и четири години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на светия Златоуст в Цариград.

А какво се падна на Златоуст след смъртта му? Награда – награда, каквато само Бог може да даде.

Аделтий, епископът на Арабия, който приел изгнаника Златоуст в дома си в Кукус, се молел на Бог да му яви къде се намира душата на Йоан след смъртта му. Така веднъж в молитва Аделтий бил като вън от себе си и видял светъл юноша, който го водел из небесата и му показвал наред йерарасите, пастирите и учителите на църквата, назовавайки всекиго по име. Той обаче не видял тук Йоан. Ангелът го завел при изхода на рая, а Аделтий се натъжил. Когато ангелът го попитал за причината за тъгата му, Аделтий отговорил, че му е тъжно, понеже не видял любимия си учител – Йоан Златоуст. Ангелът му отговорил: „Този не може да бъде видян от човек, докато е в тяло, понеже е при Божия престол заедно с Херувимите и Серафимите“.
 
Съзерцание

Да съзерцаваме чудесното сътворение на света (Битие 1 гл.), и по-точно:

1. Как Бог отначало сътвори небето и земята;
2. Как земята бе безвидна и пуста;
3. Как Духът Божий се носеше над водата.
 
Беседа: За основата и краеъгълния камък

Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък (Еф. 2, 20).

Основата на апостолите и пророците, братя, е животът и трудът на апостолите и пророците. Това е Старият и Новият Завет.

Какво свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророк би разбрал апостола, нито апостолът – пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. По този начин Той е краеъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи в едно, както ъгълните камъни държат стените в едно. Целият Стар и Нов Завет се съединяват в Него, намират смисъла си в Него, окръжават Го, вдъхновяват се от Него, държат се чрез Него – Господ Иисус Христос.

Езичниците и евреите къде биха се срещнали и къде биха се разбрали, ако не в Иисус Христос, Господ? Никъде, освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един нов човек, в едно безсмъртно тяло, в една света и съборна църква.

Тялото и душата се съединяват във висше, свято приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото беше враждебна до Неговото въплъщение. Тази вражда беше пагубна за душата. Той помири и освети и двете.

Той стана краеъгълен камък за всяко безсмъртно и богоугодно зидарство, което се отнася за човек, или семейство, или народ, или човешки род, или настояще, или минало, или бъдеще – било старозаветно, било новозаветно. Той е основният камък във всяка зидария, както е и Глава на тялото в църквата Божия.

О, Господи Иисусе Христе, камък на нашето спасение, помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева