Беседа в Неделя на митаря и фарисея

(Лука 18:10-14)

Днешното Евангелие ни разкрива цялата тайна на спасението, цялата тайна на греха и цялата тайна на добродетелта. В какво се състои тайната на греха? В гордостта. В какво се състои тайната на спасението, тайната на добродетелта? Това са тайните, от които и с които започва Великият пост. Всъщност съществуват два вида пост: пост на тялото и пост на душата. Постът на душата е по-важен от този на тялото. По-трудно е да обуздаеш безбройните грехове в душата, отколкото да накараш тялото си да яде постна храна. Който някога се е опитвал да се бори с греховете в себе си, знае каква мъка е това.

Но най-големият грях, който разтърсил небесата, разклатил цялата вселена, е гордостта. Тя превърнала първия Архангел в дявол, превърнала го в сатана, напълно го отделила от Бога, превърнала нещастния Сатана в отхвърлено същество [1].

Трябва да се борим с гордостта. Не можеш да кажеш: „Аз нямам гордост“. Когато се обиждаш, макар и леко, знай, че зад твоя гняв стои гордостта. Когато започнеш да завиждаш, знай, че зад твоята завист стои гордостта. Когато искаш да се хвалиш в молитвата си, знай, че гордостта е твоята молитва. Казва се, че молитвата на фарисеите и садукеите им била за грях. За човека няма нищо по-трудно от това да овладее греха в душата си, но и нищо по-лесно.

Днес това ни се разкрива в Евангелието чрез смирението на каещия се митар. Какво направил той? Той, противно на гордостта на фарисея, смирено се борел, потъпквал и омаловажавал себе си, и викал: Боже, бъди милостив към мене, грешника! И когато човек приведе себе си към Христос, когато се вгледа в себе си, тогава ще си спомни как той, грешният, стои пред Господа. С какво, с какво да се хвали човек? Колко грях, колко много грехове има в душата! Какво ти остава? Същото, каквото и на смирения митар: Боже, бъди милостив към мене, грешника! Както чрез гордостта вършиш грехове, така чрез смирението вършиш добри дела. Когато в душата имаш смирение и смирена молитва, знай, че вървиш по пътя на спасението и никакъв дявол не може да те отклони от него, никакъв дявол не може да те победи.

Известен е един дивен пример: свети Макарий Велики, велик Божи светия, и пустинен манастир с хиляда монаси. Един ден той отивал по своя работа и на три километра от манастира срещнал дявола: натруфен, накичен с всякакви дрънкулки и украшения. И го попитал: „Къде отиваш?“ – „В твоя манастир“. – „Имаш ли работа при моите монаси?“ – попитал свети Макарий. „Един от тях изкуших с дрямка в храма, на друг подхвърлих нечиста мисъл в душата и той започна да се занимава с нея, на трети вложих хула в душата, но теб не мога да победя с нищо“, казал дяволът. – „Защо?“ – „Заради твоето смирение. С това ти ме убиваш“.

Когато гордостта превърнала Архангела в дявол, то смирението запазва у човека разположението да остане на небесните висини. Затова, братя мои, днес имаме нужда да започнем борба с душата си, с греховете си, за да не се посрамим пред Възкръсналия Господ Христос. Ако сме ранили душата си с грехове, трябва да я излекуваме. Човешкото същество е много важно в този свят. Човекът е най-важното същество след Бога във всички светове. Затова и Господ е станал човек: за да покаже на хората пътя на спасението, та да не потънат докрай в грехове и да не превърнат себе си в работилница на злото, в дяволи. В дивната молитва, която се чете преди Причастие, се казва: „Върша всички грехове, Господи, така станах работилница на дявола“. Работилница на дявола! Той постоянно работи в моята душа, работи чрез невидимите и видимите грехове. Спасителят е станал човек, за да превърне човека в работилница на Бога, и човекът да изпълни сърцето си с Божиите сили, с Божиите заповеди, с молитва, пост, бдение, милосърдие, милостиня, и така да спаси себе си. Човек гледа себе си в светлината на Евангелието и в огледалото на Евангелието. Прави и ти това, поглеждай себе си всяка вечер в това огледало. То показва всички наши слабости, казва истината и открива всичките ни добродетели.

Същият Макарий Велики казва на християните [2]: „Ако нямаш молитва, принуждавай себе си към молитва“. И Господ, Който вижда твоята добра воля да принуждаваш себе си към молитва, ще ти даде да прегърнеш молитвата. Ако нямаш любов към братята, към хората около себе си, казва свети Макарий, принуждавай себе си към тази любов. Дай на хората тази Божия любов, а не нашата; земната любов не е нищо. Бог има любов към всички хора и всички Свои творения. Ако сърцето ти не е милостиво, ако нямаш състрадание, принуждавай себе си да бъдеш състрадателен към хората. Всеки човек винаги е страдалец, защото страда от греха, ако не от всички грехове, то поне от един. И тогава става пленник. Трябва да принуждаваме себе си към любов. Виж, този е пияница, не мога да го гледам, виж какво прави! Ако имаш любов, спаси го. Край теб минават много хора с кой знае какви страдания. Трябва да се приучиш на всичко, което е евангелско, а това може да стане само като принуждаваш себе си към всяко добро. Към всяко добро. Когато принуждаваш себе си към всяко добро, това ще ти даде радост да вършиш всяко добро в умиление, кротост и жертвеност.

Светият Апостол казва: Всички, които искат да живеят в Христа, правят добро [3]. Това е свидетелство, че християните се намират в огъня, за да изковат своето спасение: през много скърби – казва свети апостол Павел – трябва да влезем в царството Божие [4]. Това значи борба с всичко в мен, което е грешно. Нека душата ти кърви, докато изхвърли от себе си всеки грях, всяка страст, за да те приеме Господ, Който е приел в Своите ръце блудния син. Не казвай: „Трудно е, не мога”. Светиите са хора като нас, а всички те са изпълнили заповедите на Господ Христос.  Хора като нас. Но те са ценни със своята вяра и своята добра воля. Да принуждаваш себе си към всяко добро, да претърпяваш всяко зло в този свят с вяра и надежда в Господа – и всичко това, ако ми е полезно, ще се превърне в мое спасение.

Затова християнинът не се страхува от страданието. Напротив, той обича страданието за Христос. Свети Григорий Нисийски, брат на свети Василий Велики, е казал на гонителите на християните: Какво мислите, че ще ни победите ли? Не, никога! Защото нашата победа е смъртта за Христос – смъртта за Христос е победа! Ето, всеки от нас вгражда в душата си Христос, за да ни помогнат в това всички Божии светии и самият Василий Велики. Така ще измолим от тях да спасят нашите души от всяка зла сила, от всяка страст. Ще очакваме Възкресението на Господа и с радост ще прославим, защото Той е победил смъртта, за да ни осигури вечен живот. По молитвите на всички светии, на Него да бъде всяка чест и похвала, сега и винаги, и през всички векове. Амин. |www.svetosavlje.org

Бележки

1.Ис. 14:12-15; Лук. 10:18; 18:13.
2.В Беседата за самопринуждаването към всяко добро, преведена от свети Юстин за сп. „Християнски живот”, 1925.
3.2 Тим. 3:12; 1 Петр. 2:20-21.
4.Деян. 14:22.

Превод: Татяна Филева