Беседа в Четвъртата неделя на Великия пост

Неделя на свети Йоан Лествичник. Защо в средата на поста Църквата го поставя като най-свята икона пред погледа на всички? Йоан Лествичник. Кой е той? Човекът, който е преживял и написал райската лествица.

Преживял е възлизането на човека от ада до небето и рая. Преживял е лествицата от земята до небето, лествицата, която се простира от дъното на човешкия ад до върха на неговия рай. Преживял и написал. Той бил много образован, много учен. Водел е душата си по Христовите пътища и богомъдро ни е описал какво преживява човек, борейки се с всеки дявол и с всеки грях.

Чрез греха дяволът воюва и с тебе, и с мене, брате и сестро. Не се лъжи, не мисли, че това е някаква малка и слаба сила, която те напада. Не! Самият той те напада! Макар и това да е бил лош помисъл, само помисъл, знай, че той те атакува. Помисъл на гордост, на похот, на сребролюбие – ето безброй помисли, които те връхлитат от всички страни. А ти, какво си ти? Райска лествица. Как ти, отче Йоане, си успял да изградиш тази райска лествица между земята и небето? И как дяволите не я посякоха, не я прекъснаха, не я счупиха? Такъв е неговият пост, огън до огън, пламък до пламък, пожар до пожар. Кой дявол ще може да го издържи? Всички демони се разбягват, бягат от неговата славна и божествена молитва, от неговия пост, от пламенната вяра.

Какво е райската лествица? Това са светите добродетели… Всяка добродетел е малък рай, всяка добродетел храни душата, прави я блажена, въвежда в душата ти божествена, небесна сладост. Всяка добродетел е златно, диамантено стъпало от лествицата на твоето спасение, простираща се между земята и небето, между твоя ад и твоя рай.

Затова нито една от тях не е сама. Вярата в Господ Христос никога не е сама. Тя говори чрез молитвата, говори чрез поста, говори чрез милосърдието, говори чрез смирението, говори чрез страданието за ближния. Всяка добродетел не само говори, но и живее чрез друга добродетел. Вярата живее чрез молитвата, молитвата живее чрез поста, постът се храни с молитвата и любовта, любовта се храни с милосърдието и състраданието. Така всяка добродетел живее чрез друга. И когато една добродетел се настани в твоята душа, след нея ще дойдат и всички останали, всички постепенно ще се развият с нея, ще произлязат и ще се родят от нея. И така ти ще се усладиш в душата си с райската лествица, простираща се между тебе и рая…

Да, райската лествица зависи от тебе. Постя ли със страх Божи, с благоговение, с плач, със сълзи, а след това престана – ето, аз съм започнал да градя лествица от земята до небето, а после сам съм я счупил и разрушил. Ти често постиш, въздържаш се от всяка телесна храна. Но ето, по време на поста ти допускаш в душата ти да се настани грехът и да посее в нея различни нечисти мисли и желания. От тебе зависи на часа да ги отблъснеш от себе си с молитва, плач, четене, с какъвто и да е друг подвиг. Но ако постиш телесно, а духовно храниш душата си с някакъв грях или тайна страст, ти сам рушиш и събаряш лествицата на поста, която си започнал да градиш.

Постът изисква милосърдие, смирение, кротост. Всичко това са майстори-строители, това е цяла строителна организация. Начело на тази организация е молитвата. Тя е този главен майстор, главен архитект, главен инженер на нашия духовен живот и нашите духовни желания, на лествиците, които градим между небето и земята. Молитвата е на първо място. Когато молитвата се настани в твоето сърце и то гори, пламти от непрестанен копнеж по Господа, постоянно Го има пред очите си и Го усеща, тогава молитвата въвежда в душата ти всички останали свети добродетели. Тогава инженерът има отлични майстори, и много бързо построява тази чудесна лествица, простираща се от земята към небето, лествицата на твоето постепенно възлизане към Бога, към Неговото съвършенство. Когато имаш силна молитва, тогава никакъв пост няма да ти бъде тежък, никаква любов няма да бъде невъзможна за тебе, светата евангелска любов.

Молитвата освещава всичко в тебе, освещава всеки твой подвиг, всяка твоя мисъл, всяко твое чувство и разположение. Молитвата е божествена сила, която Господ ни е дал, за да освещаваме всичко, което е несвято в нас, хората, и в нашите души. Когато молитвата действа в тебе, тогава действа и милосърдието към хората. Молитвата те съединява с Всемилостивия Господ, а Той влива в сърцето ти състрадание към човека, към грешника, към брата, който е немощен и слаб, какъвто си и ти, който пада, както и ти, но който може да се вдигне, както и ти. Но му трябва твоята помощ.  Тогава ти несъмнено ще изградиш своята лествица от своя ад до своя рай, и с уверено сърце ще се изкачваш по нея стъпало по стъпало, от добродетел към добродетел. Така ще достигнеш до върха на лествицата – небето, и ще слезеш слезеш в небесния рай.
Всичко е приготвено за тебе и за мене: девет блаженства, девет свети евангелски добродетели, това е Евангелието на поста, Евангелието на свети Йоан Лествичник. Велики добродетели са това, братя. За тежките подвизи на поста, молитвата, смирението, Господ е обещал блаженство. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3). С това започва Спасителят Своята известна проповед на планината. Да се смирим пред Господа… Човек, който мисли за себе си, че е нещо велико, че блести и свети, че всички трябва да гледат към него, да го ценят, почитат, обожават – той също трябва да се пречупи, да се смири. Самият той трябва да разруши този Вавилон, който си е построил, Вавилон на хулата против Бога. Как? Като смири себе си пред Господ Христос, пред човека, пред хората, пред човешкия род, пред Христовата Църква, да пречупи себе си и да признае, че е нищо. Заедно с апостол Павел да вика и да оплаква себе си: Господи, аз съм най-грешният, аз съм пръв от всички грешници (1 Тим. 1:15).

Това е първото християнско чувство, то е начало на нашата вяра, начало на нашата добродетел, начало на нашето възлизане към небето и основа на нашата лествица. Господи, аз съм нищо, а Ти си всичко! Аз съм нищо, Ти си всичко. Моят ум не е нищо в сравнение с Твоя Ум, моят дух не е нищо в сравнение с Твоя Дух, моето сърце, моето знание, всичко това е нищо в сравнение с Твоето Знание, Господи! Аз, аз съм нула…, след която следват безброй други нули. Това съм аз пред Тебе, Господи.

Смирението – това е първата християнска добродетел. Всичко започва от нея. Без нея не може да се върви напред и с нея вървят и другите свети добродетели.. Всички те съзиждат, изграждат и укрепяват твоята небесна лествица. Това е самото Евангелие на Йоан Лествичник. И той е християнин, велик християнин,  за да гледаме на него и аз, и ти, като на свята икона на съвършенството, да вървим след нея и да й подражаваме. Така всяка твоя и моя добродетел е малък рай за тебе и за мене, а всички добродетели, взети заедно, са твоята и моята райска лествица, от нашия ад до небесния рай.

Ето, днес Светото Евангелие ни разказва за нещастния баща, който довежда своя бесноват син при Спасителя, за да го изцели от нечистия дух (Марк. 9:17). Този силен и страшен нечист дух опустошава целия живот на момчето (Марк. 9:18). Измъченият баща, чул за Иисус от Назарет, великия Учител и Чудотворец, води сина си при Него.
Тогава попада на светите апостоли и ги моли – той е чул, че апостолите възкресяват мъртви, че хората оживяват, очистват се от всеки грях, изцеляват се от всяка болест – той ги моли и заклева: „Ето моето нещастно дете, изцелете го, защото страда от нечист дух“. Но те не можаха нищо да направят (Марк. 9:18). Какъв срам обзел светите апостоли, какъв срам пред народа! Не, в тях повече няма чудотворни сили, няма ги вече. Какво се е случило, с какво са виновни те? И доведе сина си, а дяволът го тръшна на земята. Учениците не успели да го изцелят, не могли. Но Ти ни помогни с каквото можеш. Това маловерие като че обижда Спасителя и Той, като че е немилосърден, казва: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! (срвн. Марк. 9:19). Довеждат момчето. Спасителят заповядва на нечистия дух: излез из него! (Марк. 9:25). А нечистият дух го хвърля пред хората, за да видят това всички, разтърсва го, той изпуска пяна и мнозина мислят, че е умрял (Марк. 9:26). Свършено е… Тогава Господ протяга ръката Си… Настъпва тишина, гробна тишина от изумление. Учениците са посрамени и зарадвани. Посрамени, защото техният Учител е извършил чудо, велико чудо на изцеление. Светите Ученици с нетърпение са чакали да останат сами, за да Го попитат: Защо не можахме ние да го изгоним? Господ казва: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост (Марк. 9:28, 29).

С това Господ е предал в съкратен вид цялото Евангелие. За да преживеете такова велико чудо, ви е необходима непрестанна молитва и усърден пост пред Бога, пост на духа и тялото. Мислите ви да бъдат чисти, душата да бъде чиста, съвършена, сърцето да бъде чисто, и тогава нечистата сила няма да може да се задържи във вас, нито да се бори с вас. Така ни се открива тайната на Светото Евангелие – как можем да прогоним от себе си всяка нечиста сила, дори и най-страшната, всички демони и сатаната с всичките сродни на него дяволи в ада. Можем да ги изгоним с молитва и пост.

Ето нашите сили, ето нашето всесилие, ето нашето всемогъщество. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява(Фил. 4:13) – обявява свети апостол Павел. Това казва и днешното Евангелие. Сам Спасителят казва: всичко е възможно за вярващия (Марк. 9:23). Всичко е възможно за вярващия! Това е истинска вяра. Да вярваш в невъзможното, да вярваш, че Господ ще извърши това по Своята велика милост заради твоето смирение. Кажи на Господа: Господи, аз нямам нищо. Аз съм немощен и слаб, целият съм слаб, целият съм немощен. А Ти, Ти имаш всичко! Ти можеш всичко. Вярвам, помогни на моето неверие. Както е извикал нещастният баща: Вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Марк. 9:24).

Всяка наша добродетел, братя, е атакувана от някакъв порок, някаква страст. Знай, че твоето смирение ще бъде атакувано от гордост. Виж, ти правиш едно, че второ, че трето, какво толкова се унижаваш. И ако бъдеш небрежен и немарлив, ако повярваш на демонския дух на гордостта – о, той ще подкопае твоите основи, ти ще се сринеш и ще рухнеш. Или ти постиш свят евангелски пост. Той те напада с различни примамки, представя в ума ти апетитни ястия и приятни питиета, но ти не искаш да вкусиш от тях. Хайде малко да опитам… Малко по малко, и твоят свят пост отиде, отиде твоята свята добродетел. И така става с всяка твоя добродетел: любовта е атакувана от омраза, милосърдието е нападано от немилостивост, безчувственост, грубост, гневливост, нетърпеливост. И ако не се защитаваш, всичко това ще разруши твоята райска лествица.

Светите отци учат за осемте главни свети добродетели и за осемте главни страсти. Лекарство против гордостта като страст е твоето смирение; против похотта застава целомъдрието и чистотата; против сребролюбието застава любовта към Бога и презрението към всички земни неща. Това ние, както учи светата Църква, знаем от опит, изграждайки райската лествица в себе си. Също така знаем, на това ни учи и свети Йоан Лествичник, че живеейки в грехове и страсти, ние всъщност сами си строим стълба, която ни спуска и срива надолу в ада.

Но Благият Господ ни дава дивен пример: в средата на поста виждаме свети Йоан – величествен, целия блести от свети евангелски добродетели… Ето ни учител в човешки образ, духовен чудотворец, велик подвижник. Показва ни как всеки човек може сам да си заработи ада, и как може да разруши черните стълбици, водещи надолу към ада. Човешкото същество може да си изгради райска лествица от земята до небето.

Нека милостивият и велик свят отец Йоан Лествичник ни бъде водител през този Велик пост; свят водител към молитвата, милосърдието и всички останали евангелски добродетели. И с негова помощ всеки от нас да изгради своята райска лествица за времето на този пост, за да достигнем светлото Христово Възкресение, това съвършенство на всички съвършенства, радостта на всички радости и да възнасяме душата си към райските наслаждения.

Затова, братя и сестри, нека всеки ден и след Възкресение бъде ден, в който ще следваме великия свят духовен водител Йоан Лествичник; той да ни води и ръководи в борбата с всички наши грехове в придобиването на свети добродетели; та с негова помощ и ние да изградим своята лествица, и вървейки след него, да достигнем небесното царство и рая, където горят всички небесни сладости, всички вечни радости; и там заедно с него да славим Царя на всички тези сладости, Вечния Цар на небесното царство, Господ Христос, на Когото да бъде чест и слава, сега и винаги, и през всички векове. Амин.I www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения.

Превод: Татяна Филева