Беседа на празника на светите Трима светители

Днес Църквата празнува паметта на тримата велики светители: светите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Трима човеци, три слънца на небето на Христовата Църква. Те са като хора, облечени в слънце, толкова са свети! И още, те са хора, които са станали слънце, станали са светлина за цялата вселена (Мат. 5:14), затова и са наречени учители на вселената. Станали са неугасима светлина.

Е, това не е привилегия на хората – неугасимата светлина в земния свят, това не съществува! Коя е тази светлина, която бурята на смъртта не може да угаси? Коя е тази малка свещица, която може да устои на всеки вятър на земното съмнение, на земните скърби и изкушения? И какво да кажем, когато срещу човека въстане адът, когато демоните го връхлетят със своя страшен рев? Какво ще остане от светлината на човека? Нищо няма да остане! Светлината на човешкия ум е малка свещица, светлината на човешката съвест е също малка свещица. И всичко това бързо угасва.

Но вижте великите светители, чието Свето Евангелие чухте днес. Господ казва на Своите ученици, а значи и на тях тримата: „Вие сте светлината на света…“ (Мат. 5:14). Как, Господи, как? Ние сме на земята, ние познаваме само тъмнината и помрачението. В Светото Евангелие се казва още, че само Той е истинската Светлина (Йоан. 1:9). Той е Неугасимата Светлина! Той, Бог, Който е станал човек – това е Единственото Слънце! Сто милиона слънца в човешкото тяло, в човешкото същество, ето Неугасимата Светлина. Така, че нито смърт, не една, а всички смърти не могат да угасят Господа Христа, да угасят Неговата Божествена светлина. С Възкресението Той е победил смъртта, и така е озарил ада със Своята Божествена Светлина, озарил го е и е изпълнил с неугасима светлина всички светове! Сега във възкресната песен се пее: днес всичко се изпълни със светлина, и адът, и земята, и небесата. Да, Христос, самата вечна, неугасима Светлина!

Днес чухте как завършва Светото Евангелие на великите светители, великите апостоли. Спасителят казва: който изпълни Моите заповеди и поучи, той велик ще се нарече в Царството Небесно (вж. Мат. 5:19). Ето как Господ се е вселил в тях. Чрез изпълнението на заповедите в тях е влязло неугасимото Слънце. Светията става неугасима светлина, човекът става неугасима светлина, когато изпълнява Христовото Евангелие, когато живее чрез него, и още на земята започва да живее като в Царството Небесно. И какво е светлината? Светлината, това са светите Тайнства и добродетелите. И когато човек ги изпълнява, когато живее в тях и с помощта на тях, тогава всичко в него се възпламенява от Божествената Светлина: умът се запалва от божествената светлина и свети, съвестта се запалва от божествената светлина и свети, волята се запалва от божествената светлина и свети. Всичко, което е на човека, неговото тяло, свети толкова силно, че никаква смърт няма да може да попречи човешкото тяло да възкръсне в деня на Страшния Съд, тялото, което Господ е дарил на хората със Своето Възкресение.

Затова Спасителят е дал Своите заповеди – за да можем ние, хората, да побеждаваме всеки мрак само като изпълняваме Неговите заповеди за Кръщението, за светото Причастие, за вярата, за любовта, за поста, за молитвата. „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27). Господ се вселява в него. Ето какво е светото Тайнство (Кръщението): Сам Господ дава Себе Си на тези, които се кръщават, а това значи, че им се дава Вечен Живот. Защото какво е смъртта за Господ Христос? Дава му се вечната Правда, дава му се вечната Истина, защото Сам Господ Христос е Вечната Правда и Вечната Истина…

Ето, трите слънца, трите слънчеви лика на Небето на Христовата Църква, тримата велики светители очакват ти да отидеш при тях. Да, ти можеш всеки момент да полетиш към небето и да застанеш пред тях. Как? Чрез молитвата. Обърни се към тях и не се съмнявай! Тяхната сила, тяхната светлина, тяхната божествена мощ ще разпръснат цялата тъмнина в душата ти. Дори ако тъмнината е не само от греха, дори ако е от всички смърти и всички дяволи, те, тримата, винаги са по-силни от всеки мрак, от всяко изкушение, което може да те сполети. На всеки от нас Господ е дал власт да настъпваме на змии и скорпии и на всяка вражеска сила (Лук. 10:19).

Първата и най-голяма болест на всеки от нас е грехът. Само душата без грях е здрава душа. А ето, тази свободна от грях сила имат в изобилие великите светители. Само трябва да си спомним за тях, да ги прославяме, да видим кои са и какви са, за да приемем техните свети учения и светото Евангелие, да ги осъществим и непрекъснато да ги осъществяваме в живота, както те са ги осъществили.

Виж, и на тебе, и на мене е дадена тази божествена сила да изгонваме дяволи. Тази сила Господ е дал на Своята Църква, на Светите Апостоли и Светиите, и тя е наша, всеобща. Всички ние съставяме едно тяло в Господа Христа (1 Кор. 12:12-27; Еф. 4:4-13) и всички ние, всички ние не сме нищо друго, освен малки и слаби братя на великите Божии светии, на тримата светители – Василий, Григорий и Златоуст. Чрез тяхната сила ние имаме власт не само над страстите, които убиват душата ни, но и над самите създатели на греха, първоначалните създатели на греха и смъртта, дяволите! И наистина, докато дяволът не се сгърчи, не се свие в една безсилна нула, когато срещу него се изправи молитвата на свети Златоуст, или Василий, или Григорий Богослов, кой е този дявол в мене, в тебе, в малкия човек и чрез най-големия грях, че да не може да го победи един от тези светители, или всичките заедно? Те винаги са силни чрез Господ Христос! За тях няма нищо невъзможно! Всички смърти бягат от тях, всички дяволи бягат от тях, всички тъмнини бягат от тяхната божествена светлина.

Да, на всички нас несъмнено е дадена сила да възкресяваме мъртви. Това ни е дадено като християни. След всеки грях, след всеки грях душата въздиша и възкръсва чрез покаянието, колко и смърти да има в тебе. Колкото и пъти да си умрял днес, ето, тук са тримата велики светители с апостолска сила и мощ, с апостолско всемогъщество да възкресяват мъртви, да възкресяват твоята душа, да те възкресяват от всеки грях, освобождавайки те от него. Светите отци възкресяват твоята душа от всеки гроб на страстите! Какви сили дава Господ, идвайки в този свят! Такава сила, такава светлина се излъчва от Неговите светии, и особено от Неговите велики учители на вселената.

И ние, които имаме толкова сила около себе си, такива властници, такива безсмъртници, такива победители, няма да имаме никакво оправдание, ако останем в своите грехове. Защото ето, когато доброволно оставаме в тъмнината, ние оставаме в своя ад. А е толкова лесно да възкресим себе си от всички смърти. Ето го покаянието – ето я помощта от Божиите светители! А те с какво се отличават? Отличават се с това, че непрестанно живеят във вечната Божествена любов, и изливат тази любов на всички нас, на всички нас, които сме немощни и слаби. Единственото, което се иска от нас, е самите ние да тръгнем към Господа доброволно, поради своята свободна воля, за да придобием заслуги, да придобием небесни венци. Аз, ти, всеки човек е свободно същество и има свободна воля: и може да избере и Бога, и дявола, може да избере и доброто, и злото! Всеки ден, всяка нощ можеш да заспиш в злото, да заспиш завинаги и да изгубиш душата си по своята свободна воля. Всеки от нас може по своята свободна воля да тръгне към Небето, може да изпълнява Господните Заповеди, може да пости с евангелския пост, може да се моли с евангелската молитва, може да има евангелска любов, може да изпълнява всички Христови заповеди. Ето изхода от нашите гробове, ето изхода от нашия мрак и тъмнина!

А Бог е пълен с любов и нежност към всеки от нас, към всеки, който се кае. Ще дойдат светите трима светители и ще те спасят от всеки грях, защото те още на земята са изпълнили чудесната заповед на Всемилостивия Господ Христос, Който казва: ако и десет пъти на ден съгреши против тебе брат ти, и дойде (ср. Мат. 18:15) и каже: кая се, прости ми; поради своята слабост той може да греши и десет пъти на ден, но ти по силата на евангелската любов прощавай и прощавай, защото знай, че този човек е в греха, в ада, и ти, прощавайки му, го вдигаш от ада! Но всичко зависи от него, от неговото покаяние – да се кае, и от твоята любов – дали ще приемеш, когато те моли.
Затова днес честваме като наши велики учители, като велики Божии светии онези, които ни освобождават от всеки грях, възкресяват ни от всяка смърт, от всички наши гробове само ако сме покайно настроени и ако имаме въздишки, вопли и молитви за тях. Те пробуждат всеки от нас за всичко, което е евангелско, за всяка евангелска добродетел.

Нека те усилват нашата вяра, нашата любов, нашата молитва. И нека посредством всички тези добродетели ни водят в Царството Небесно, та и ние, живеейки на земята, да изпълняваме Христовите заповеди, за да не се изгубим в смъртта от този свят, да не намерим пътя за ада. Нека Господ, по молитвите на великите светители, чрез светите добродетели, по блестящите и слънчеви пътища от този свят да ни води към Царството Небесно. Та заедно с великите Божии светители, с чудесните и славни Василий, Григорий и Златоуст, евангелския свети Йоан, да прославяме Чудесния Господ през всички векове и вечности. Амин. I www.svetosavlje.org.

Беседата е публикувана със съкращения.

Превод: Татяна Филева