Беседа на Рождество на св. Йоан Кръстител

Днес честваме рождеството на най-големия между родените от жени (Мат. 11:11), на най-великия човек след Пресвета Богородица. Днес честваме раждането на Зората, предшествала Деня на Христовото явяване в този свят. Днес честваме рождеството на Пустинника, на детето, което е открило и показало на света Бога в плът. Той е първият, той е главният Свидетел.

Неговото раждане е оградено от чудеса, от чудесната Божия сила. Чухте днешното Свето Евангелие, в което се описва неговото раждане. Той е роден от благочестиви и праведни родители, казва то, които постъпваха безпорочно по всички заповеди и наредби Господни (Лук. 1:6-13). Ето кои са родителите на Йоан Кръстител. Свети хора, а те са свети, защото постъпват безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Какво е за тях неговото раждане? Ангелът казва: радост. И ще имаш радост, казва свети архистратиг Гавриил на пророк Захария (Лук. 1:14), съобщавайки му вестта, че ще му се роди син на старини. И ще имаш радост и веселие…

Ето, веднага след рождеството Ирод търси да го убие, когато убива и витлеемските младенци (Мат. 2:13-18) и, ненамирайки младенеца Йоан, когото майката отвела в пустинята и скрила в пещера, той изпраща воини в храма и те там убиват свети Захария, неговия баща. Никой не е видял тази радост от онова малко дете, обещана от архистратига. А майката, клетата майка, умряла в пещерата и оставила детето на около годинка и половина, оставила го само. Кой се е грижел за него, защото той останал в пустинята като дете, докато в тридесетата си година не се явил, според Божието Евангелие, като проповедник на Евангелието, като Христов Предтеча. Кой го е отгледал в пустинята, кой? Ангелите. Бог и ангелите, те са неговите възпитатели и грижовници. А радостта, къде е радостта за неговите родители? Радостта е на небето, вечната радост. Каква чест за свети Захария и неговата съпруга Елисавета, когато техният син е най-големият между родените от жени, когато е видяла своя син край (Божия престол в онзи свят), във вечния и безсмъртен свят.

Да, Евангелието говори за радостта, за вечната радост, за веселието, вечното веселие. Земните радости са преходни, всички земни веселия са преходни, но има и вечни радости. Ето, тази велика радост е възвестил свети архистратиг Гавриил на праведния и благочестив Захария, когато му донесъл вест от Господа, че неговата жена ще роди син, когото трябва да нарече с името Йоан (Лук. 1:13). И чухте всичко, което се е случило около неговото раждане. Всички се питат учудени: Какво ли ще бъде тоя младенец? Бащата онемял, когато ангелът му съобщил вестта, че ще му се роди син. Как, аз съм стар, по какво ще узная, че това, което ми казваш, е истина (Лук. 1:18)? Ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, което ти казвам. Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога (Лук. 1:19).

Осем дни след като детето се родило, трябвало да му нарекат име. Когато приятелите искали да му дадат името на неговия баща Захария, света Елисавета се възпротивила на това и му дала името Йоан, според откровението на Светия Дух (Лук. 1:60). Тогава дали дъсчица на свети Захария да напише как му е името, и той написал: Йоан му е името (Лук. 1:63). А какво значи името Йоан? То значи: благодат. Целият е изпълнен с небесни блага, това значи името Йоан: милост от Бога, най-голяма милост. И тогава, едва тогава проговорил свети Захария, изпълнил се с Дух Свети и пророкувал за своето дете, че то е пророк на Всевишния и е пратено в този свят, за да приготви пътя на Господа (Лук. 1:64-76). Път през пустинята на този свят.

Какво е Предтечата в този свят? Той не е искал да има нищо повече в този свят, не е искал никакво благо, никакво богатство. Какво говоря! Той не е имал и покрив над главата, нито хляб е ядял, хранел се е с див мед, имал е на себе си само една кожена дреха от камилска вълна (Марк. 1:6). Това е всичко. Цялото му имущество. И той като че не е усещал това. Той е гледал пред себе си и виждал пустинята, навсякъде виждал пустинята. Живеел е в пустинята, но когато е гледал хората, до края на земята виждал една безкрайна пясъчна пустиня. Защото този свят е превърнат от рай в една страшна пустиня на смъртта, в пустиня на греха. Грехът сее смърт, а смъртта унищожава всичко! И очите на свети Йоан Предтеча по целия този свят виждат само пустиня, у хората – грехове и опустошени души, пълни със смърт, пълни със зли сили.

Има ли спасение? Как да спасим света от тези страшни, огромни, безбройни пустини? Самият човек е пустиня, а всички хора – това са множество пустини в този свят… Предтечата сам се е чувствал безсилен да превърне тази пустиня в рай, чувствал се е безсилен да спаси хората от греха. И когато започнали да идват учени хора при него и да го питат: Не си ли Ти Христос заради неговия свят живот, той отговорил: аз не съм достоен да Му понеса обущата. Той е несравнимо по-силен от мене. Той е Бог, а аз съм човек, Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Мат. 3:5-11). С Дух Свети и с огън – да запали, да изгори всички грехове и да оживи човешката пустиня и да превърне в рай човешката душа. Ето кой е необходим на света!

Човекът никога не може да помогне на хората, човекът не може да победи греха, не може да унищожи смъртта, не може да унищожи дявола. Какво е говорел Предтечата на народа в пустинята? Само една дума: Покайте се, защото се приближи Царството Божие (Мат. 3:2). Покайте се, защото се приближи Царството Небесно… Какво мога да ви кажа, хора? Какво е в мен и във вас, какво е в този свят? Грях до грях. Смърт до смърт. А от това може да ни спаси само Бог. И ето, аз съм дошъл пред Него, шест месеца преди Неговото раждане, преди появата Му в този свят, за да Му представя света и да Му кажа кои сме ние. Ето кои сме, Господи! Грешници, грешници… Само грешници и роби на смъртта. Само Ти, Ти си Бог и можеш да ни спасиш от греха и смъртта.

И наистина, животът на светия Предтеча в този свят е бил в това да върви пред Господа, да бъде Предтеча на Неговото Свето Евангелие, Предтеча на Неговата Църква, Предтеча на всички Негови апостоли – както се нарича в днешните молитви: „вселенски апостол”. Предтеча и на всички мъченици, защото е пострадал, убит от Ирод. А какво е бил неговият живот, освен едно непрестанно мъченичество от люлката до гроба; пустиня, пясък, страшно зрелище на човешките грехове, тук не е имало радост за него. Говори се, че никога не се е усмихнал. И това не е чудно. Същото пишат и очевидци на Господ Христос, че Той никога не се е смеел в този свят. Как да се смее Бог, Който вижда хората пленени от смъртта от всички страни? Как да се смее Предтечата, на когото Бог е отворил очите на душата, за да види всички човешки грехове, всички грехове на човешкия род? Не. Трябвало е да побегне всяка усмивка от лицето на великия Божи пустинник.

И той подготвя човешките души за идването на Спасителя на света, как ги подготвя? С покаяние! Това е единствената добродетел, която привежда към Бога, и тогава, и сега… Твърде много са онези, които не искат да се каят, които не виждат своите грехове, не виждат своите престъпления. А ти, като християнин, ти се кай за него и се моли в себе си за него: Господи, дай му покаяние! Дай покаяние на брата около мен, дай покаяние първо на самия мен! Научи ме да се боря с греха и да победя всеки грях в себе си. Защото какво изисква покаянието, за какво е покаянието в този свят? Да убие греха, който е в тебе и в мене, да убие греха в света. Това е била главната проповед и главното Евангелие на свети Йоан Кръстител – покаянието. А и Господ Христос е започнал от покаянието. Той е приел тази парола на спасението, Той е започнал Своята проповед с думите: Покайте се, защото се приближи Царството Небесно (Мат. 4:17), за да покаже, че свети Йоан е Негов Пророк и Предтеча; че същото Евангелие започва Йоан, а го изпълнява Сам Господ Христос, Сам Бог.

Каквото е важало за стария свят, когато Господ се явил на земята, същото важи и за всяко време, важи и за днешното време. Господ е дошъл в този свят, за да спаси света от греха. Затова е изпращал пред Себе Си пророци, изпращал е апостоли, и непрестанно изпраща велики светии в целия човешки род и във всички времена, за да спасяват нас, хората, от греха, да ни спасяват от смъртта, осигурявайки ни безсмъртен живот. Затова Господ, братя, е основал Църквата и ни е дал не само всички небесни дарове в нея, дал ни е вечната истина, правда и любов. И още нещо, което е по-висше от това: дали ни е свети хора, които са победили смъртта, хора, които са победили греха… Неговите вечни светии остават, помагат, изцеляват; остават в този свят като вечни Победители на греха и смъртта.

Ето, снощи ние посрещнахме светите мощи на друг велик Йоан, свети Йоан Златоуст, друг велик пустинник. Той е имал страшни врагове в живота, докато е бил цариградски патриарх. Царицата и силните на деня въстанали против него, а той, ангелът на Христовата истина, архистратигът на вечната Христова истина е неустрашим: „Царице, Христовата истина е всичко за мен, тя е преди всички, преди тебе”. Гонен и прогонен, той умрял в изгнание… И Господ запазил неговото тяло нетленно, запазил Неговите свети мощи, толкова бил свят… И ето, ние снощи получихме частица от тези свети мощи. Изпратиха ни ги православните братя от остров Патмос в Гърция, за да имаме и ние великата светиня… Ето, неговите свети мощи са сред нас, дошли са в сръбската земя, като свидетелство за какво? За Христовата победа над смъртта, Христовата победа над тленността на тялото, Христовата победа над греха и над всеки дявол! Такъв герой, такъв непобедим победител е дошъл в нашата малка обител, за да свидетелства със своите свети мощи за вечното Христово Евангелие, да свидетелства за Него – Единия Истинен Бог.

И ние днес, чествайки свети Йоан Предтеча, благодарим на Господа за това, че ни е удостоил на този велик дар, че ни е подарил частица от светите мощи на светия Златоуст. Златоуст е най-красноречивият благовестник на Христовото учение във всички времена. Златоуст всъщност е свят Евангелист, свят апостол, мъченик и изповедник, наистина незаменим възпитател на човешкия род. От него се е възпитавал и нашият свети Сава, и първият храм, който е построил, до този на Света Богородица, е бил храмът на свети Йоан Златоуст. Говори се, че свети Сава духовно е израснал от него, живял е чрез него, възпитавал се е чрез него и е станал най-велик светия на сръбския род.

Днес, на деня на рождеството на светия Предтеча, нека благият Господ, по молитвите на светия Предтеча, на неговите родители и на свети Йоан Златоуст, да отвори пътя на покаянието на всяко сръбско сърце, да отвори пътя на покаянието на всяко човешко същество по целия този свят; за да се покаят всички пред Христовата Истина, всички да се поклонят на Неговите непобедими Светии, начело на които стои Пресветата Божия Майка със славния, най-големия между родените от жени, Йоан Кръстител, и на най-близкия до тях, свети Йоан Златоуст.

Ето, тях призоваваме, на тях поверяваме всичко, нека те ни водят и ръководят през нашата пустиня, през европейската пустиня, през новата съвременна пустиня, която създават университетите, науките, фабриките, самолетите, техниката, културата, цивилизацията. Не е ли пуста душата, в която няма Бог, не е ли пуста душата, в която няма вяра в Христос, не е ли пустиня душата, в която няма евангелска любов; не е ли пустиня човешката душа, която не се моли на Бога? О, ако можехме само да видим какво е в душата, да надникнем какво е в нея! Всеки би се ужасил, всеки просто би побегнал от страшната гледка в такава душа. Защото какво може да има в такава душа, която не знае за Бога, която няма Бога, какво? – грехове, само грехове, неразкаяни, а всеки грях е смрад пред Бога, казват светите отци.

Нека Благият Господ, по молитвите на Своите велики светии, да отвори очите на човешките души да прогледнат и да видят истината, да се пробудят. Нощта се превали, а денят се приближи (Рим. 13:12). А зората на този ден – това е светият Йоан Кръстител. Нощта, в която царуват грехът и смъртта, премина, Христовият ден се яви, денят на Възкръсналия Господ Христос, Който побеждава смъртта във всяка душа в целия свят…

Ние, православните християни, живеем в огромното море на Божиите милости, в рая на Божиите милости. Безброй Христови светии постоянно са около нас. Всеки ден Църквата ги чества и прославя, те са наши учители, наши водители през този свят, през този живот. Светият Предтеча е владеел над днешния ден и днешната нощ, а той ни е даден от Господа да ни води през този свят без грях и през тази нощ без грях. Утре се чества света великомъченица и Преподобномъченица Феврония, която също така е пострадала за Господ Христос. Нов апостол, нов изповедник, нов наш помощник, който побеждава греха за нас, побеждава смъртта за всички нас. И така всеки ден, братя, от ден на ден ни водят и ръководят Божиите светии. И ние, православните християни, затова всеки ден се молим на Бога те да ни ръководят през този свят, защото, водени и ръководени от тях, несъмнено ще отхвърлим от себе си всеки грях, всяка смърт, всеки дявол, и водени от тях, ще достигнем небесното царство, за да славим заедно с тях чудесния наш Бог, Господ Христос, на Когото да бъде всяка чест и слава, сега и винаги, и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева