Благовещение. Начало!

„Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества…“ – така започва тропарът за празника Благовещение на Пресвета Богородица.

Тези слова ни изпълват с благоговейно мълчание. Дълбочината на смисъла, особено когато формата е пределно лаконична, винаги смайва и изисква да се потопим в него дълбоко, да вникнем внимателно, да се замислим. Но тук дълбочината е особена: начало!

Начало на това, за което няколко века по-късно св. Йоан Златоуст ще каже в тълкуванието си на Посланието до евреите: „Действително да приемеш плът и да претърпиш всичко, което Той е претърпял, се явява нещо много по-голямо дори от това да сътвориш света, да го приведеш от небитие в битие.“ Наместо да изличи нашите прародители от рая, Бог ги укрепил с благовестието, че ще се всее вражда между семето на змията и семето на жената, което ще порази злата змия в главата (срв. Бит. 3:15), т.е. ще я стъпче напълно, докато тя го жили в петата (причинява му скърби).

В коментар на този откъс, традиционно наричан „първоевангелие“, свети Ириней Лионски казва: „… Още от онова време се проповядва за Този, Който има да се роди от жена Девица и да бъде подобен на Адам, и да „погълне главата на змията“, т.е. проповядва се за Семето на жената…“

Това пророчество се простира като пътеводна нишка през цялата история на Домостроителството на спасението на човешкия род. И ето, идва началната точка на неговото изпълнение: Архангел благовести на Девата, че е призвана да стане майка на очаквания поколения наред Спасител – същият Този, Който бил обещан със Семето на жената.

Само по себе си това словосъчетание указва факта на безсеменното зачатие: „… И Той единствен без посредничество на семе мъжко станал Семе на жена в утроба женска“ (преп. Исидор Пелусиотски), макар че в общ смисъл под „семе на жена“ можем да разбираме всеки, който в стремление към праведен живот полага усилия да запази верността си към Бога и да води борба със злото, а под „семе на змия“ – всички онези, които по дух, по своето отхвърляне на светостта, на истината и добродетелта, се явяват чеда на дявола, или иначе казано, първите са тези, които са едно в Семето, другите – тези, които са едно в змията (без значение какво самите те си въобразяват за себе си).

Благовещение (Εὐαγγελισμός) е съобщаване на блага, добра, радостна вест. ((Εὐαγγέλιον – Евангелион: от εὔ – ев – добро, благо, и ἀγγελία – ангелия – известие, вест, послание). Знаем, че апостолите са разпространили в света Благата вест за победата над смъртта, за Възкресението, но много преди те да научат за това, започналото осъществяване на спасението било благовестено от Архангел Гавриил на една девойка, въвеждайки в реалност обещаното в „първоевангелието“, което още в началото на своята история човечеството получило в дар от Бога, за да воюва срещу змията.

„…Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38), произнася Мария, след като изслушва от благовестителя отговор на въпроса й как ще бъде възможно девица да роди. И ето, едва след като тя дава израз на свободната си воля, настъпва възвестеното снизхождане на Духа и Въплъщението на Сина Божий.

Така пред нас са разкрити и словата на благовестието за нашето спасение, и специфичното му изображение: Девицата не е изправена пряко пред фактическата реализация на това, за да бъде заставена да го „претърпи“. Архангелът й съобщава радостната вест, че е богоизбрана и че ще може да стане „вместилище на Невместимия“, но редом с това й се дава свободата да приеме или да отхвърли волята Божия за себе си. И едва след този момент Светият Дух „осенява“ Отроковицата – във вехтозаветните образи това е облакът, чрез който Господ явил Своето присъствие, покривайки скинията, подготвена за богоизбрания народ през периода на спасителния му път към Обетованата земя (срв. Изх. 40:34).

Благовещението е среща на любовта: Божията любов към човека, която се явява пример за почтителното отношение към човешката свобода, в среща с любовта човешка към Бога, приемаща с благоговение Неговия промисъл и прекланяща глава в смирено доверие. | www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова