Благовещение на Пресвета Богородица. Да занесем светлината на нашите ближни

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В днешния празник – Благовещение на Пресвета Богородица, се преплитат тайнствено и страшно, страшно и чудно… От една страна, как да не ликуваме, как да не се смайваме и да не тръпнем при мисълта, че Господният глас достига пречистата Дева Богородица и ангелът й възвестява, че Самият Бог чрез нея ще стане човек, ще влезе в нашия свят и чрез Господнето Въплъщение целият свят вече ще бъде преобразен, вече ще е изправен лице в лице със своя Творец не само в трепет и благоговение, но и ще ликува за това, че в него, в неговата сърцевина е Самият Бог. Светът ще ликува не само за това, че човек е толкова велик, че Бог се съединява с него, но и за това, че всички веществени и видими твари се съединяват тайнствено с Бога…

Но радостта на Благовещение не е само заради това, че Господ се обръща към нас с цялата Си любов, че Той с нежност ни Се отдава безгранично. Радваме се и заради това, че се намери човек, Девата от израилевия народ, която така е възлюбила Бога с цялото си сърце, с цялата си мисъл, с цялата си сила, с цялата си плът, че може да каже на архангела в отговор на неговото страшно и чудно благовестие: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38) … В нейно лице цялото човечество отдава себе си на Бога, цялото човечество се открива на Бога и казва: Дойди, Господи! И нека ми бъди според Твоята воля! …

Но какво се случва по Божия воля? Както по-късно възвестява свети Симеон Богоприимец, меч ще прониже сърцето й, когато Синът й е разпнат на Кръста… – когато Синът Божи, станал Син Човечески, от любов към нас отдава живота Си за нас…

И ето това съчетание на чудната Божествена любов в тази естествена нежност и отдаване на Майката Божия и същевременно в този страшен подвиг на всеотдайната любов, на кръстната смърт  – извикват в нас ужас и трепет, които се преплитат с нашето ликуване…

Сега ние сме в периода на Великия пост. Целият пост е устремен към Възкресение Христово. През първите седмици на поста Църквата насочва вниманието ни към онези грехове, които ни отдалечават от Бога. После изведнъж пред нас се разкрива неделя след неделя това, което Бог прави, което Той твори, за да ни спаси: Тържество на Православието – тържеството на Бога в човешките сърца, които Го приемат, обичат, които Му се отдават и които познават глъбините Божии … Празникът на свети Григорий Палама, който провъзгласява, че Благодатта Божия не е само дар, тя е Самият Бог, Който безгранично отдава Себе Си за нас … А сега – Благовещение, идването на Самия Христос, на Бога, Който умря за нас…

И ето, ние сме устремени към Възкресението Христово; приближава Празникът на празниците и Тържеството на тържествата, когато целият трепет и страх и на Благовещението, и на изнасянето на Кръста, и на Разпятието изведнъж ще засияят в тържество … Христос възкръсна! Смъртта вече няма власт над Него, Той победи греха и смъртта. Вече няма непреодолима  бездна между Бога и човека, вече чрез Христос човек влиза не само във вечния живот, но и в глъбините на Тайнствената Божествена Троица… Цялата трагедия сега завършва с победа и тържество. Ние ликуваме за тази победа, ние пеем, че Христос възкръсна, че вече няма нито един мъртъв в гроба, че целият ужас остава в миналото. И заедно с това – в какъв страшен и ужасен свят живеем! Божията любов ни се дава, но приемаме ли я ние? Бог става човек, за да станем ние Негови братя и сестри и за да се преобразим в божествени хора още на земята, озарени, пронизани от вечния Божествен живот…

Ние продължаваме да изнасяме Кръста и все още – като празнуваме Благовещение, ние помним, че меч пронизва, пробожда сърцето на Света Богородица … Нима това не е достатъчно, за да ни подтикне да заживеем онзи нов Божествен живот, който ни дарява Господ в Своето Възкресение? Нима напразно пеем: „Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!” Не, не е напразно! Това е истината. И затова да се устремяваме не само към празника Възкресение Христово, но и към самата неговата реалност, която е в приобщаване към божествения вечен живот … А после – после обзети от живота Христов, от живота Божий, като от пожар, да отидем при света, който сега все още е в тъмнина, в страдание. Да отидем в този живот, да отидем в този свят, както Христос дойде в него, за да отдадем целия си живот всецяло заради вярата в човека, заради вярата в Бога, заради победата на любовта, заради вечния живот и тържество. | www.pravmir.ru

Текстът е публикуван със съкращения

Превод: Евгения Николчева