Блажени… вярващите

Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя се превръща в непоклатима и убедена вяра.

Благовестието за Христовото възкресение, разказано ни от св. евангелист Йоан, завършва, когато всички апостоли са уверени в него. Това заключение е увещание към вярата в Иисус Христос като Син Божи за всички, докоснали се до Христовото благовестие, завършвайки: „А това е писано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име”.

Възкресението на Спасителя е крайъгълен камък на Христовата Църква. Няма друго събитие от свещената Старозаветна и Новозаветна история, което да е засвидетелствано по-силно от него. В същото време няма друг факт, който да е отричан по-усърдно от Христовото възкресение. Това е абсолютно разбираемо, защото, ако се разбие основата на една сграда, тя ще рухне, а много са хората в световната история и до днес, стремили се да унищожат Църквата, създадена от Сина Божи. Двадесет века след Неговото възкресение се вижда, че тези опити са били напразни, защото благовестието, завещано ни от Христос, както и Неговата кръстна жертва и възкресение са живи в съзнанието и паметта на голяма част от човечеството.

След като получава доказателството, което иска, св. ап. Тома, радостно изповядва вярата си в Сина Божи като Господ и Бог. Неговото неверие произлиза от силното му желание да се убеди сам, че Учителят му е победил смъртта, защото искрено се надява това да е станало. Все пак, когато Христос се явява отново на Своите ученици, в присъствието на ап. Тома, Той се обръща към него с думите: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“. Слова, които са насочени и към всички нас, които продължаваме да вярваме и празнуваме светлото Христово възкресение.

В наши дни, когато много са влиянията и причините, отчуждили част от българския народ от Църквата и от вярата в Бога, може би е редно да обърнем още по-голямо внимание на споменатия евангелски текст. Дългогодишното атеистично възпитание, болната ни Православна Църква, появилите се множество учения на религиозна почва, търсещи духовния вакуум за да го запълнят, са част от причините, поради които нашият народ стои в страни от Христовата Църква. Случаят със св. ап. Тома ни дава повод да засилим както собствената си вяра, така и да помогнем на търсещите своята вяра да я открият и да изповядат пред Христос: „Господ мой и Бог мой”. Нека помним, че силата на възкръсналия Син Божи е толкова голяма, че винаги ще успява, както е успявала и досега, да влияе благотворно на света. Всеки човек в дадени моменти от своя живот се съмнява по отношение на своите близки или събития от битието си, което е разбираемо, защото ние сме хора и всеки от нас проявява понякога слабост. Важно е да не проявяваме съмнение по отношение на Бога и Неговото възкресение, благодарение на което и ние можем да възкресим от тъмата на безбожието и греховете своите души за нов живот. | От Рождество до Възкресение