Блаженствата – стъпала на Божествената лествица

Скъпи мои братя, ние сме ученици на кръста на нашия Господ Иисус Христос, но сме също ученици на благословението и на блаженството. В блаженствата, които Господ днес ни дава, Той ни дава една стълбица, която ни води от земята към небето – и първото стъпало от тази стълбица е "Блажени са нищите духом, защото е тяхно Царството небесно."

Основата на нашия духовен живот е това, да знаем, че сме бедни духом; да знаем, че сме абсолютно нищо, че сме далеч от целта, която Господ поставя пред нас – и когато носим това съзнание за нашата нищожност, ставаме подходящ материал за Господа – да ни пресъздаде. Защото присъщо за Него е да твори от нищо, да твори от нищото на нашето смирение. Когато имаме съзнание за нашата бедност и за нашата нищожност, у нас се появява желание за Господа, което е неутолимо.

След това съзнание за нашата нищожност Господ дава второто стъпало на тази лествица към небесата, а то е да плачем за нашата нищожност: "блажени са плачещите, защото те ще се утешат". Те ще се утешат с утешението на Утешителя. Ясно е, че учениците на блаженствата на Господа в този живот слизат надолу. Дори до мъченичество. Но именно това е пътят на Господа. Господ възхожда високо и ни освобождава тогава, когато първо слиза до последните дълбини на земята. Именно това е пътят, който Той проправя за нас чрез Своето слизане и след това възлизане. Той ни примирява с Бога и ни дава всички дарове на Светия Дух.

По същия начин, когато приемем словото на Господа и започнем, със съзнание за нашата нищожност, да слизаме надолу, като плачем и оплакваме тази нищожност, ние ставаме участници на даровете на Господа. И краят на този път ще бъде пълната радост, защото всичко, което е Негово, ще стане наше. Това е пътят на Господа и не бива да се страхуваме да слизаме надолу в смирение, защото Господ дава благодат на смирените, а се противи на горделивите.

Трябва да следваме Господа, като вземем върху си кръста на Неговия промисъл за нас и да Го следваме. Но кръстът на този Негов промисъл в ежедневния живот, когато го носим благославяйки и прославяйки Господа и като благодарим за всичко, което Той прави за нас – за всеки един дъх, който Той ни дава – този кръст става ключ за наследството на великия Христов кръст и за това да приемем Неговия живот в изобилие. И така, ние носим един малък кръст в нашия ежедневен живот, като пазим Неговите заповеди и този малък кръст отваря безкрайните пространства на Неговия Божествен живот. Това е нашият велик Господ, Който понизи Себе Си заради нас, за да можем ние да станем богати с Неговата слава. Нему подобава слава навеки. Амин!

Редакцията на Православие.БГ изразява благодарност на презв. Стефан Стефанов от Русе за предоставената проповед на архим. Захариас.