Божията армия

Облеклият се в Тебе, Христа и наш Бог, пред Тебе наклони с нас своята глава:

запази го да остане непобедим борец срещу ония, които напусто враждуват срещу него и нас,

а с Твоя нетленен венец отличи всички като победители докрай.

Вярващият: Ваше Високопреподобие, какво може да ми кажете за „Божията армия“*?

Свещеникът: Апостол Павел, на много места в своите послания ни показва, че всички християни, които са се кръстили в името на Светата Троица, са воини на Христос. Имайки това предвид, той съветва ученика си Тимотей да се бори като истински Христов воин и му казва: „И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов“ (2 Тим. 2:3). След това, като му показва, че на истинския Христов воин не подхожда да се занимава с делата и суетата на този свят, му казва: „Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалник“ (2 Тим. 2:4). Освен това великият апостол Павел показва кои са духовните оръжия на воините на Иисус Христос и призовава ефесяни да ги използват за защита: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Ефес. 6:13-17). А на Тимотей казва още: „Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели“ (1 Тим. 6:12). След като му показва, че и той като добър Христов воин се е борил в този живот, му казва: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4:7-8). Така от всички тези свидетелства на Свещеното Писание разбери, братко, че всички християни са воини на Христос¹ и ако водят добра и според вярата битка, ще се окичат с венеца на вечния живот.

Вярващият: Показахте чрез Свещеното Писание, че всички християни са воини на Христа. А аз бих попитал: кога те стават воини на Христос?

Свещеникът: От момента на светото Кръщение, защото тогава всеки християнин се облича в Христос и става воин и син на Бога по благодат (1 Кор. 6:11, Тит. 3:5, Гал. 3:27). Разбери, братко, че Църквата е наша духовна майка, тя ни дава живот при светото Кръщение от вода и Дух (Йоан 3:5) и оттогава сме синове по благодат на Иисус Христос и Негови воини. А как и защо ставаме Христови воини при светото Кръщение показва и молитвата при Кръщението, в която се казва: „И направи (детето, което се кръщава) избран воин на Христос“². А за да те убедя в това, чуй какво казва свети Йоан Златоуст на християните, които се кръщавали на Великден: „Стани воин на Иисус Христос, вземи остър меч, с него наръгай змията“. После като обяснява, че Бог позволява и след светото Кръщение християнинът да се сблъска с изкушение, за да може да се увенчае в борбата, казва: „Наистина Бог би могъл да изправи врага (който ни напада след кръщението), но за да познаеш и ти богатството на благодатта и величието на силата, която си приел при Кръщението, му позволява да се бори с теб, предлагайки ти много възможности да се увенчаеш с венец при борбата.“³

Вярващият: А днешната „Божия армия“ как се е появила?

Свещеникът: „Божията армия“ беше една православна асоциация, одобрена в началото от Светия Синод на Румънската православна църква. Докато тази асоциация имаше добри водачи, тя беше много полезна на Църквата, тъй като много християни се отказаха от неморалното си поведение, от пиянство, пушене, псувни и клетви, разврат, кражби и други злини, които застрашаваха обществения морал. След като остана без добри и образовани водачи, истинските воини Христови и добрите християни намаляха. Много от тях, поради липса на просветени водачи и поради това, че не познаваха Свещеното Писание, догматите, Свещеното Предание на Православната църква, ученията на светите отци, се отклониха от истината. Големият апостол Павел показва, че ако искат да получат венеца на вечния живот, трябва да воюват според вярата (2 Тим. 2:5). А ако са воини само на думи и са изоставили традиционната практика на Христовата Църква, в крайна сметка те вече не са „воини“ на Христа, а дезертьори, объркани във вярата си, които вместо полза, носят вреда на Църквата. Тук при нас идват свещеници от много и различни енории от цялата страна, и се оплакват от трудностите, които някои от така наречените „воини на Бога“ причиняват. Свещениците казват, че някои от тях отиват при сектантите, други се събират сами без знанието на свещениците в дадената енория, трети хулят църковните песнопения и казват, че са гръцки и стари и затова не са вече подходящи, и само техните собствени песнопения са полезни. Някои от така наречените „воини Божии“ влизат в църква, но не правят кръстния знак, не искат да вземат нафора, не искат да се прекръстят и да почетат светите икони и много други отклонения, които няма да споменавам тук. От всички изброени оплаквания виждаме, че много от тези, които се смятат за част от „Божията армия“, се противопоставят на Църквата и вярата на нашите деди, които пазим от създаването на Църквата и народа ни. Не трябва да си затваряме очите за отклоненията на тези, на които им харесва да се наричат „воини на Бога“. Ние, с нашата православна вяра, която е пазена от нашите деди, начело с техните воеводи, сме победили всички неволи и бури в тежките времена, през които е преминал нашият народ, и затова трябва стриктно и винаги да пазим нашата вяра. Затова и молим нашите братя, свещениците, които имат в енориите си „воини на Бога“, да се занимават с тях колкото се може по-отблизо и да ги учат, когато идват на църква за правилата, догматите, Литургията и цялото Свещено Предание, апостолското предание и ученията на светите отци. Само така ще успеят да ги превърнат в истински воини на Бога и да ги направят истински християни и помощници в тяхната свещеническа мисия. Голяма отплата ще получат тези свещеници, които се постараят да върнат в правия път на Православието онези от „Божията армия“, които са се отклонили от това да бъдат добри синове на Църквата.

Вярващият: Чул съм, че тези, които се наричат „воини на Бога“ се събират и проповядват по къщите на хората без знанието на свещениците и без да държат връзка с тях. Това канонично ли е?

Свещеникът: Не е добре това, братко мой. Защото свещените канони не позволяват на миряните и дори на свещениците да проповядват публично без позволението и заповедта на местния епископ. В каноничното право на Православната църква пише така: „По пълномощие от епископа и свещениците имат право да проповядват в църква, но това право може тъй също да бъде отнето от епископа у онези свещеници, в способността на които той не е напълно уверен или се съмнява в чистотата на тяхната вяра“ и казва също: „Без пълномощие от епископа никой няма право да проповядва“⁴.

Вярващият: Има ли случаи в историята на Църквата, когато епископите отнемат правото на свещениците да проповядват в църквата?

Свещеникът: Има. В същото канонично право, цитирано по-горе, четем: „В Александрийската църква поради ереста на Ария било забранено на свещениците да проповядват в църквите“⁵. За това можеш да видиш при Сократ (Схоластик) (Hist. eccl. V, 22) и при историка Созомен (Hist. eccl. VII, 19). Същото се казва и в коментара на Никодим (Милаш) на канон 64 на Пето-шестия (Трулски) събор.

Вярващият: А защо епископите спирали дори и свещениците да проповядват в църква?

Свещеникът: Поради факта, че много от свещениците били заразени от учението на Арий. Епископите им забранили да проповядват, за да не се разпространи сред народа ереста, която внесла смущение в Православната църква.

Вярващият: Миряните нямат право да проповядват публично, нали?

Свещеникът: Нямат право без одобрението на местния епископ и свещеника.

Вярващият: А мисионерите миряни имат ли право да проповядват публично и в храмовете без разрешението на епископа?

Свещеникът: Нямат право, тъй като, както чу по-горе, както свещениците, така и мисионерите нямат право да проповядват и да поучават на събрания християните без устното или писмено одобрение на местния епископ. Ето какво казва каноничното право по отношение на това: „Мисионерите се намират в пълна зависимост от своя епархийски епископ и са длъжни да му представляват в определено време подробни сведения за своите действия“⁶.

Вярващият: А какво казват светите църковни канони в тази връзка?

Свещеникът: Ето какво казват: „Не подхожда на християнина мирянин да държи реч или да поучава публично, присвоявайки си по този начин позицията на учител, а трябва да следва наредбите, дадени от Бога и да слуша тези, които носят поучителния дар на словото и да учи от тях, защото в Едната Църква Бог е дал отделни части, както казва апостолът (1 Кор. 12:27) и разтълкувано от свети Григорий Богослов, който казва така: „Да почитаме и пазим тази наредба, братя. И всеки да бъде ухо на другия, език на другия, ръка или друго. Един да поучава, а друг да изучава“. Казва още: „И този, който се учи да бъде подчинен, а този, който обучава, да обучава с кротост, който служи – да служи с усърдие. Нека не бъдем всички говорители, защото нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци? Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?“ (1 Кор. 12:29-30). А после добавя „Защо се правиш на пастир, ако си овца? Защо се опитваш да си глава, когато си крак? Защо се опитваш да командваш войска, когато си само войник?“, а на друго място: „…благоразумието препоръчва: не бързай, когато говориш, не се разполагай заедно с богаташа, ако си беден и не се опитвай да си по-мъдър от мъдрите“. В края на този канон се казва: „А ако някой бъде хванат да не спазва този канон, да бъде отлъчен за четиридесет дена.“⁷

Вярващият: Всъщност мирянинът по никакъв начин не бива да проповядва в църква или на събрания?

Свещеникът: Само ако има писмено или устно разрешение (благословия) от местния епископ или свещеника на енорията, където иска да проповядва. Тогава както клирикът, така и мирянинът могат да проповядват в църквата и на публични събирания, но и тогава трябва да е под прякото наблюдение на епископа и свещеника на тази енория или епархия.⁸

Вярващият: Както разбирам, все пак някои от християните миряни, ако имат дара на словото, могат да проповядват с одобрението на епископа и свещеника в църкви и християнски събирания. Но ще Ви помоля да ми кажете къде пише, че мирянинът има право да проповядва в църкви или някои християнски събирания с позволението на местния епископ или свещеника на дадената енория?

Свещеникът: Ето къде: в „Пидалионът от Нямц”, цитиран по-горе, на 188 страница пише така: „Ако има мирянин с изкусна реч и я прилага по благочестив начин, да не се спира да отговаря на тези, които го питат, както казва Йоан Зонара и както се казва в глава 32 на Осма книга с Апостолските правила. Казва се, че ще бъдат всички научени от Бога. По такъв начин говорел и Аполос и поучавал за Бога, макар че знаел само за кръщението Йоаново (Деян. 18:25), и Акила и Прискила – тези, които обучили Аполос с искреност в пътя Божий.

Вярващият: От всичко дотук разбрах, че всеки християнин е воин Христов още от светото Кръщение и винаги може да се спаси, дори и да не е член на „Божията армия“, а само да изпълнява обещаното на светото Кръщение чрез неговия собствен свидетел (кръстника). Разбрах още, че нито един християнин мирянин, а и свещеник, не може да проповядва в църква или на някое събиране, ако няма писмено или устно разрешение от местния епископ или дадения свещеник. А какъв според Свещеното Писание е мотивът да не се проповядва от християнин или дори от свещеник, без разрешението на местния епископ?

Свещеникът: По-горе ти показах достатъчно ясно, че в Христовата Църква не всеки е апостол, не всеки е учител и не всеки е тълкувател (1 Кор. 12:20-30). Затова не всеки може да бъде проповедник. А причината някой да има право да проповядва само с разрешението на местния епископ, според Свещеното Писание е, че трябва да върви по пътя на послушанието и да се подчинява на поставените от Бога в Църквата епископи (Деян. 20:28), и само от тях може да бъде изпратен да проповядва словото Божие. Слушай какво казва Свещеното Писание: „И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“ (Рим. 10:15). Така че, който проповядва без да е бил изпратен от епископа или неговия свещеник, той се намира на пътя на непослушанието, а знаем всички, че непослушанието води до смърт (Деян. 3:6-16, Рим. 5:12).

Вярващият: А какво е било намерението на тези, които в началото основали асоциацията „Божията армия” и каква цел са преследвали с нейното създаване?

Свещеникът: Намерението на тези, които основали асоциацията било добро и с хубава цел – да върнат християните към обещаното при светото Кръщение, когато са казали: „Отричам се от сатаната и от всичките му дела!“. И както казах по-горе, тази християнска организация, докато кормилото беше в ръцете на добри, духовни и добре ориентирани в Православието водачи, беше от голяма полза за нашата Църква, а също и за морала на румънския народ. Но сега много от тях се отклониха от истината на вярата и заблудени се отделиха и отидоха в различни секти.

Вярващият: В този случай какво може да се направи?

Свещеникът: Вярвам, че всяко едно усилие за поправяне на тези, които са поели по грешен път и са се отдалечили от истината и Свещеното Предание на Православната църква, е задължение единствено и само на нашите братя, свещениците в градовете и селата, където има християни „воини“. Те трябва да ги събират в църквите, да им изясняват, да им четат от ученията на православната вяра, от катехизисите, от каноните и ученията на светите отци, за да ги просветлят в православната вяра и да станат наистина воини Божии така, както са обещали при светото Кръщение. Свещениците, които се заемат с просвещението и изправлението на поелите по грешен път, връщайки ги към догматите и каноничните наредби на нашата Православна църква, ще получат голяма отплата от Бога като истински пастири на души и истински духовни водачи на нашия румънски народ. А тези, които не искат да се погрижат за изправянето им, а и на други загубени души, ще бъдат отговорни в деня на Страшния съд.

Вярващият: А къде е написано, че още от Кръщението ставаме воини на Иисус Христос?

Свещеникът: Иди при някой свещеник да ти покаже молитвата от светото кръщение, където се казва така: „Облеклият се в Тебе, Христа и наш Бог, пред Тебе наклони с нас своята глава: запази го да остане непобедим борец срещу ония, които напусто враждуват срещу него и нас, а с Твоя нетленен венец отличи всички като победители докрай.“⁹

Вярващият: Разбрах, че всеки един християнин е воин на Иисус Христос още от светото Кръщение.

Откъс от „Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие), София, „Омофор“, 2018, превод от румънски: Камелия Константинова

Бележки:

* Това е названието (рум. Oastea Domnului) на парацърковно „Обновително движиние в Румънската православна църква”, основано през 1923 г. Забранено от от комунистическия режим през 1948 г. като през следващите години членовете му съставляват т.нар. „Църква на мълчанието” – общност, включваща християни от различни конфесии, несъгласни с комунистическата държавна идеология. Движението е възстановено през 1990 г. и днес продължава дейността си.