Вечната вечеря, на която ни кани Господ

11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци

Днес празнуваме паметта на светите праотци, а следващата неделя, ако Богу е угодно, ще почетем и светите отци. На едните и другите са посветени двете недели, които предхождат великия празник Рождество Христово. Кои са праотците и кои са отците? Те са едни и същи – праведниците, които принадлежат на старозаветната и новозаветната Църква. А смисълът на празнуването на тяхната памет се разяснява от днешното евангелско четиво.

То разказва притчата за човека, който кани на голяма вечеря разни свои познати, но те отказват да дойдат, като се оправдават с битови проблеми. Тогава той поканва "бедните, маломощните, хромите и слепите" (Лук. 14:21), които се отзовават с готовност. Тази притча, която има различни смисли и приложения, днес се чете, за да изясни кои са нашите праотци.

Православните националисти сигурно ще бъдат изненадани, че нашите праотци съвсем не са тези, които са наши прадеди по кръв и даже не всички прадеди, които формално принадлежат към старозаветната Църква. Такива са само онези, които са принадлежали към Църквата не само формално, на теория, но и вътрешно, на практика. Това се сочи от много подробности на днешната притча, но нека да споменем само една от тях. Кога точно се отказват поканените? Когато всичко е вече готово. Поканата не хрумва на господаря в последния миг, а той има договорка с тях, че ще дойдат. Когато те трябва да го сторят, той изпраща слугите си, за да ги придружат, но поканените нарушават обещанието си и започват да отказват под различни егоистични предлози.

Така става за съжаление и днес. Мнозина, които се трогват повърхностно от евангелския призив за вяра, надежда и любов, лесно обещават в сърцата си, че ще живеят по християнски. Но когато трябва да приложат на дело обещанията си, когато стане нужно да се откажат от светската си нагласа и да започват да следват Христос, именно тогава се оказва, че светското е по-важно за тях. Тези хора, които са кръстени и се смятат за членове на Църквата, не само се оказват нецърковници, но може би и по-лоши от безбожниците. Не е тайна, че съдбата на хората, които отпадат от истината, е по-страшна от съдбата на хората, които никога не влизат в Църквата. За такива св. апостол Петър пише: "За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям света заповед" (2 Петр. 2:21). Когато Спасителят изпраща учениците Си на проповед по целия свят, им казва, че този, който отхвърли тяхната проповед, вече е осъден (Марк. 16:16). Църквата е нашето спасение, пищната духовна трапеза, вечната вечеря, на която ни кани Господ. Ако я отхвърлим на този свят, как ще попаднем в нея в отвъдния свят?

Възпяваните днес праотци са тези, които са се отзовали, щом са ги поканили на небесния пир. Но защо трябва да ги почитаме? Ние принадлежим на Новия Завет. Няма ли разлика между очакването на праотците, които с трепет очакват раждането на Месията, и нашето очакване за Рождество днес? Да, Христос идва, но Църквата отново ни подготвя за уникалното събитие, което свързва Стария и Новия Завет.

Когато първият човек на земята съгрешава, той е изгонен от рая и му е дадено обещание, че семето на неговата жена ще смаже главата на змията и ще освободи човечеството от робството на греха. Адам чака ни повече, ни по-малко цели 930 години. Затова Ева нарича своя първороден син Каин, което означава "придобивка", защото чрез него тя и Адам се надяват да получат спасение (Бит. 4:1). Те не дочакват обещания Изкупител, но след тях великото обетование се предава от поколение на поколение. То се пази в душите на малцина, за които е най-ценно наследство. Старозаветните праотци ни дават блестящ пример, когато изминават тесния път на скърбите, пътя на вярата в Христос, искреното покаяние. Ние днес търсим обосновка и оправдание на вярата си в думите на Господа, а те нямат даже и това. Колко силна и непоклатима е вярата им! Хората се превиват от смях и смятат Ной за луд, когато той по даденото му обещание строи ковчег и се опитва да убеди другите, че ще има потоп и че всички трябва да се покаят. Авраам е готов по Божията заповед да принесе в жертва най-скъпото си достояние – своя син. Йов с изключителното си търпение става близък на Бога и понася болести, които предобразяват страданията на самия Спасител. Мойсей, който пелтечи така, че нищо не му се разбира, на Синай среща Бога лице в лице и повежда избрания народ на многолетни митарства из пустините.

Да си припомним и тримата отроци (юноши), за които се разказва в книгата на св. пророк Даниил. Тези юдейски младежи са праведници, въпреки че живеят във Вавилон, както днес ние, християните, обитаваме в модерния Вавилон, в напълно враждебен на нас свят. Те се придържат строго към отеческите предания и спазват поста, отреден от Мойсеевия Закон. Затова езичниците отначало ги преследват, а накрая, виждайки тяхната непреклонност, ги обричат на смърт в огнената пещ. Там ги хвърлят, за да изгорят като факли, но им се явява ангел или, по мнението на редица св. отци – самият Господ Иисус до Своето въплъщение. Св. Илия с молитвата си сваля небесния огън и поразява жреците на нечестието. Цар Давид изпраща на смърт един мъж, в чиято красива жена се влюбва. Но призован от пророка Натан, той се опомня и изпява бисера на покаянието – псалом 50. По времето на сирийската окупация седемте братя Макавеи отказват да приемат натрапваното на юдеите езичество и се жертват за освобождението за своя народ. Неслучайно те са единствените праотци, които имат отделен празник в православния календар – 1 август, когато по типик се служи и водосвет.

Това, което светите праведници от Стария Завет предчувстват и долавят "смътно като през огледало" (1 Кор. 13:12), за нас, християните, е жива и постижима реалност. Парадоксът е, че ние стоим през разтворените двери на рая и не се ползваме от дара на Спасителя, който той дава на всеки разкаял се грешник. Въпреки своята праведност, праотците преди Христос не успяват да влязат в рая, а ние, които живеем след Христос, често се оказваме неспособни и недостойни да влезем в него. Да ни удостои Господ с вярата и покаянието на нашите праотци, за да живеем като тях с Бога, а не против Бога и да наследим блажения вечен живот. Амин!