Втора неделя на Великия пост

Евангелието за изцелението на разслабения

(Разтълкувано и в Шестата неделя след Петдесетница)

Марко 2:1-12

Миналата неделя чухме Евангелието за чудотворното действие на великото и мощно присъствие на Христос. Натанаил, който се усъмнил в думите на апостол Филип, че в света се е явил дългоочакваният Месия, и то в лицето на Иисус от Назарет – същият този Натанаил, още щом дошъл в присъствието на Самия Господ, веднага Го признал и изповядал като Син Божи и Цар Израилев. А днешното Евангелие говори за преголямото старание и труд на истински вярващите хора за това да дойдат в присъствието на Господ Христос.

Четирима души носели един разслабен свой роднина или приятел, носели го на одър – така отчаян и неподвижен бил разслабеният. Напразно се блъскали през многото народ да се приближат до Господа, и когато не успели в това, се изкачили на покрива на къщата, отворили го и през покрива, с усилие и мъка, спуснали одъра с болния пред нозете на чудотворния Изцелител. Толкова силна била тяхната вяра в Христос.

Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Господ не чул изповядването на тяхната вяра, но видял вярата им. Неговата прозорливост стигала до най-тайните дълбини на човешкото сърце, и разглеждайки тези дълбини на сърцето, Господ видях тяхната голяма вяра. Но и със Своите телесни очи Той видял и познал тяхната вяра по техния труд и усърдие да донесат болния в Неговото присъствие. Тяхната вяра, следователно, била очевидна и за духовното, и за телесното зрение на Господа.

Също така за Господа било очевидно и неверието на книжниците, които присъствали на това събитие и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Виждайки техните помисли в сърцето с Духа Си, Господ започва благо да ги укорява за това: що размишлявате това в сърцата си? Прозорливият Господ лесно чете нечистите сърца, като и чистите. Както веднага видял чистото сърце на Натанаил, у когото нямало лукавство, така и сега веднага ясно вижда нечистите сърца на книжниците, изпълнени с лукавство. И за да им покаже, че има власт и над телата, както и над душите, има власт да прощава грехове и да лекува разслабени тела, Господ казва на разслабения: тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. При такава могъща заповед болният веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали!

Вижте само какви чудни сили показва Господ в един миг:

Той прозира в сърцата на хората и открива вярата у едните и лукавството у другите;

Той прощава греховете на душата и прави душата здрава и чиста от първопричината за болестта и немощта;

Той връща здравето на разслабения, на парализирания по тяло, с помощта на Своите могъщи думи.

О, колко велико и страшно, колко чудно и изцелително е присъствието на Живия Господ!

Но трябва да дойдем и да застанем в присъствието на Живия Господ. Това е най-главното нещо по пътя на спасението: да дойдем с вяра в присъствието на Господа и да почувстваме това присъствие. Понякога сам Господ идва и ни открива Своето благотворно присъствие, както дошъл при Марта и Мария във Витания, както внезапно се открил на апостол Павел по пътя за Дамаск, или на другите апостоли на Галилейско море, по пътя за Емаус и в затворената стая, или на Магдалина в градината, или на много други светии и насън, и наяве. Понякога хората пък идват в присъствието на Господа, доведени от апостолите, както Андрей довел Симон Петър и Филип – Натанаил, и както наследниците на апостолите и мисионерите довели при Господа хиляди и милиони верни, и както изобщо едни верни са привеждали други верни.Накрая, понякога хората само полагат огромен труд да дойдат в присъствието на Господа, какъвто бил случаят с тези четирима души, които се изкачили на покрива на къщата, за да спуснат своя болен пред Господа. Това са трите начина, по които хората могат да се почувстват в присъствието на Господа.

От нас зависи да се трудим и да се стремим да дойдем в присъствието на Господа, а от Бога – да ни допусне в Своето присъствие и да ни озари с него. Затова трябва да вземем в обратен ред тези три начина и да кажем: ние трябва с вяра и копнеж да правим всичко, което зависи от нас, за да дойдем в присъствието на Господа, след това трябва да следваме призива и напътствията на светата апостолска Църква и на църковните отци и учители; и накрая, едва след като сме изпълнили първото и второто условие, молитвено и с надежда да очакваме Господ да ни допусне до Себе Си и със Своето присъствие да ни озари, укрепи, изцели и спаси.

Колко голям пък трябва да бъде нашият труд за отваряне на Божието присъствие, най-добре ни показва примерът на тези четирима души, които нито се уплашили от изкачването на покрива на къщата, нито се смутили от какъвто и да било срам или страх да спуснат своя болен приятел отвисоко в присъствието на Живия Господ. Това е пример за ревност – ако не и по-голям – подобен на примера на онази вдовица, която непрестанно досаждала на неправедния съдия с молба да я защити от противника й (Лук. 18:1-15).

Това значи да изпълним заповедта на Господа, че трябва винаги да се молим и да не падаме духом. Това е доказателство за истинността и на друга Господня заповед: хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). Това е накрая и обяснението на чудното Христово изречение: царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят (Мат. 11:12). Следователно, Господ изисква от Своите верни да положат всички възможни усилия. Да работят, докато имат светлината. Да се молят непрестанно. Да търсят, да искат, да чукат, да постят, да вършат безброй дела на милосърдие – и всичко това с цел да им се отвори небесното царство, тоест великото, страшно и животворно Божие присъствие. Затова бъдете будни във всяко време и се молете на Бога, заповядва Господ, за да се удостоите да застанете пред Сина Човечески (Лук. 21:36).

Бодърствайте над своето сърце, за да не се прилепи към земята; бдете над своите помисли, за да не ви отдалечат от Бога, внимавайте над делата си, за да удвоите таланта си, а не да го намалите и опропастите; бдете над дните си, за да не ви изненада смъртта и да ви грабне непокаяли се, когато вършите грях. Такава е нашата православна вяра: изцяло деятелна, изцяло молитвена и будна. Нито една друга вяра не предлага на своите верни толкова усилия, за да се удостоят да застанат пред Сина Божи. Всички тези усилия в целия свят е предложил, а на верните е заповядал Самият наш Господ и Спасител, а Църквата непрестанно ги освежава, повтаряйки ги от век във век, от поколение в поколение, и изтъквайки на верните все по-големия и по-големия брой духовни рицари, които са изпълнили Христовия закон и са се удостоили с неизказана слава и мощ и на небето, и на земята.

Но от друга страна не бива да се лъжем и да мислим, че всички тези усилия на един човек могат да донесат спасение сами по себе си. Не трябва да си въобразяваме, че човек единствено със своя труд и усилие може да дойде в присъствието на Живия Господ. Ако Господ не иска, никой от смъртните никога не би могъл да застане пред Неговото лице. Защото сам Господ, Който е и заповядал всички тези трудове и усилия, на друго място казва: тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10). И пак на друго място: никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец (Йоан. 6:44). И на друго: без Мене не можете да вършите нищо (Йоан. 15:5). Апостол Павел, пишейки на ефесяните, в този смисъл казва: по благодат сте спасени (Еф. 2:5). Какво да кажем след това? Да кажем ли, че всички наши трудове за спасението са напразни? Да отпуснем ли ръце и да чакаме, докато Господ Сам не се яви и не ни постави със Своята сила в Своето присъствие? Не вика ли и самият пророк Исая: всяка наша правда е като зацапана дреха (64:6)? Тогава да оставим ли всички трудове и всички усилия? Но нима тогава не ставаме като онзи слуга, който закопал в земята своя талант, и на когото господарят затова викнал: лукави и лениви рабе! Трябва да бъдем трезви и да се трудим да изпълним Господните заповеди, които са ясни и светли като слънце. Трябва да вложим целия си труд, а в Божия власт е да благослови нашия труд и да ни допусне в Своето присъствие. Дивно е обяснил това апостол Павел, казвайки: Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте (1 Кор. 3:6-7). Следователно от Бог зависи всичко – от Неговата сила, мъдрост и милост. Но от нас все пак зависи да садим и поливаме; и ние не можем да оставим своето задължение, намирайки се в опасност от вечна погибел.

Задължение на селянина е да оре и полива, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали посевът ще поникне, порасне и даде плод.

Задължение на учения е да изследва и търси, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали знанието ще му се открие.

Задължение на родителите е да отглеждат и възпитават децата си в страх Божи, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали и как ще живеят децата.

Задължение на свещеника е да учи, поучава и изправя верните, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали трудът на свещениците ще даде плод.

Задължение на всички нас е да се стараем и да се трудим, за да се удостоим да застанем в присъствието на Божия Син, но от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали ще бъдем допуснати до Господа.

Но не бива да се трудим без надежда за Божията милост. Нека всичкият ни труд бъде озарен от надеждата, че Господ е близо до нас и че Той ще ни приеме в присъствието на Своето лице. Няма по-дълбок и непресъхващ извор от извора на Божията милост. Когато блудният син се покаял след своето горчиво падение до степента на скотския живот, милосърдният отец излязъл да го посрещне, прегърнал го и му простил. Господ неуморно излиза да посрещне Своите разкаяли се деца. Той протяга Своите ръце към всички, които се обръщат с лице към Него. Весден простирах ръце Си към непокорния народ, говори Господ за евреите (Ис. 65:2). След като Господ протяга Своите ръце и към непокорните, тогава какво ли прави с покорните? Пророк Давид, който бил покорен, казва: Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя (Пс. 15:8). Следователно на покорните труженици за своето спасение Господ не отказва Своето присъствие.

Затова нека не смятаме своя труд за напразен, както правят безбожниците и отчаяните, но, като се трудим и се стараем, нека в най-висока степен се надяваме на милостта на Господ Бог. Да удвоим нашите трудове особено по време на Великия Пост, както ни повелява и Светата Църква. Нека при това имаме за пример онези четирима, които се изкачили на покрива на къщата, пробили покрива и спуснали петия сред тях – разслабения си приятел, пред Господа. Ако една пета от нашата душа е парализирана или изгнила от болест, спешно да побързаме с останалите четири здрави части към Господа, и Господ ще оздрави онова в нас, което е болно. Ако едно наше сетиво се е съблазнило в този свят, и е заболяло от съблазънта, да побързаме с останалите четири сетива пред Господа, за да се смили Той над нашето заболяло сетиво и да го изцели. Когато една част от тялото заболее, лекарите препоръчват удвоена грижа, пазене и щадене на останалото тяло, та здравото да стане още по-здраво и силно, и така да победи болестта на онова, което е болно. Така е и с нашата душа. Ако сме се усъмнили с ума си, бързо да се потрудим със сърцето и душата си да усилим своята вяра и да оздравим и укрепим с помощта на Господа заболелия ум. Ако сме се огрешили със забравяне на молитвата, да побързаме с дела на милосърдие да си върнем изгубената молитвеност, и обратното.

И Господ ще погледне на нашата вяра и на нашето старание, и ще се смили над нас. И по Своята безкрайна милост ще ни допусне в Своето присъствие, в Своето безсмъртно и животворно присъствие, с което живеят, укрепяват се и се радват безбройните ангелски сили и светийски воинства. На Господа и наш Спасител Иисус Христос да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и във вечността. Амин. I www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева